Елизабет Лоуел
Пламъци в рая (36)

Глава 35

С глас, който издаваше болка, Чейс каза:

— Няма да те нараня. Нима още не си го разбрала?

— О, да. — Никол се усмихна. — Знам. Помниш ли?

Когато видя срамежливата й, но много секси усмивка, го завладя облекчение, но изпита и опустошително желание.

— Помня — каза дрезгаво.

Бавно, нежно, той погали цялото й тяло по дължина, както беше направил и когато беше облечена. Възбуждаше я, макар неговите ръце вече да трепереха от желание. Тя въобще не знаеше какво му причиняваше с усмивката си. Но щеше да узнае.

— Значи обичаш да играеш игрички — каза той и се наведе, за да достигне до пръстите, които закриваха така желаните от него гърди.

Тя почувства горещината и влагата на дъха му, гъвкавия връх на езика му. Той проследи формата на всеки един пръст поотделно, като че ли искаше да я запомни. И започна лекичко да ги хапе.

Въобще не направи опит да плъзне език между пръстите й, за да докосне зърната й. Когато започна същото внимателно проследяване на пръстите на другата й ръка, тя потръпна и извика тихо. В отговор, зъбите му се забиха в малкия й пръст. Той го пое в устата си и го засмука бавно, после го пусна с неохота, която беше един друг вид ласка.

Пръстите й се раздалечиха малко и му предложиха набъбналата пъпка на едната й гърда. Тя буквално я поднесе към устата му. Той нададе гърлен стон на удоволствие и прие подаръка. Тя му отговори също с тръпка и с тих вик, който разтресе цялото му тяло. Ласката на устата му се промени — стана по-малко нежна, по-настоятелна.

— Да — прошепна тя и заизвива бавно тяло под него. Искаше повече, без дори да знае какво е то, как да опише с думи нуждата, която нарастваше в нея — По-силно. Да, така. Да.

Дрезгаво прошепнатите й думи и ноктите й, които сякаш се забиваха в мускулите на гърба му, бяха като огън, който го изгаря. Той пъхна длани под мишниците й и я повдигна, за да достига по-лесно до онези части, които тя искаше да бъдат целунати. Устата му беше така жадна да я погълне, както нейните зърна — за ласките му. С едва контролирана сила той я засмука, все по-дълбоко и по-дълбоко.

Тя се притисна в него, без да усеща нищо на света, освен огнените пулсации, които я изгаряха отвътре. Огънят в нея гореше за мъжа, който я държеше като в затвор между дланите и устата си, който щеше да я освободи от годините й на съмнения в собствената й чувственост.

След доста време, дланите му се плъзнаха по гърба й чак до бедрата й. Той започна да ги мачка силно, жадно. Тя задвижи тяло в несъзнателен отговор, да търси нещо повече. С бавни, възбуждащи ласки, той галеше сластните й хълбоци и бедра. Устата му последва ръцете му, целуваше, галеше, хапеше цялото й тяло, докато тя не започна да шепти името му.

— Това харесва ли ти? — запита той и целуна копринената кожа от вътрешната страна на бедрата и.

Тя му отговори с тих, накъсан смях, последван от дълбока въздишка, когато устата му се придвижи по-нагоре и я намери и загали с шокираща интимност. Ръцете й инстинктивно се спуснаха между телата им, за да предпазят най-мекото и най-нежно място в тялото й.

— Ммм, ще играем на криеница — каза той и целуна пръстите й. — Радвам се, че обичаш да играеш на игрите, които и аз обичам, Пеле.

Никол се опита да говори, да му обясни, че това не е игра. Думите обаче заседнаха в гърлото й още при първото ласкаво плъзване на езика му между пръстите й. Той я ухапа лекичко, за да я увери, че може да бъде много, безкрайно нежен. Целува я и докосва нежно, шепнеше й колко е красива, докато тя не започне да тръпне неудържимо в ръцете му. Огънят, който гореше в тялото й, търсеше освобождение.

— Ела при мен, Пеле. — Устните и зъбите му редуваха ласките си, възбуждаха я и й вдъхваха увереност. — Танцувай за мен.

Дълго преди ръцете й да се отпуснат в знак на поражение в тази чувствена битка, бедрата й се движеха бавно и грациозно, описваха чувствени, плавни дъги. Дланите му я галеха в същите дълбоки, първични ритми, окуражаваха я да освободи горещите потоци, които я изпълваха. Той призоваваше страстта, която, знаеше добре, гореше в нея и търсеше освобождение.

Нежно, той отстрани и последната бариера. Тя остана гола, беззащитна, копнееща за ласките му. Името му излезе като тръпнещ звук от устните й. Той я докосваше с безкрайна нежност, водеше я към върха, но я и възпираше, докато тя не започна да шепне името му — звук, подобен на плач — с всеки дъх, който жадно поемаше. Той вдигна бавно глава, защото искаше да запомни как изглежда тя в мига, в който му се отдава напълно под светлината на луната.

После отново сведе глава, вече без следа от забавление. Сега, най-после, щеше да я опознае напълно. И тя сама щеше да се опознае.

Чувството, което предизвикваше ласкавата му, неустоима уста, беше такова, че Никол забрави целия свят.

Опита се да произнесе името му, да запита какво се случва с тялото й, което мислеше, че познава добре.

Но не можеше да говори.

Не можеше дори да диша.

Всички горещи потоци, които напираха в нея, се освободиха в един кратък миг и разкъсаха тялото й, така че тя загуби контрол над него. Гореше диво, дълбоко и за него, името му беше накъсан вик на устните й, докато вълна след вълна на огромно удоволствие я заливаха и я караха да тръпне.

Чейс я притисна към себе си и я държа така, докато сладките тръпки не започнаха да затихват, като я оставяха замаяна и бездиханна, зависима от силата на неговите ръце. Най-после тя успя да си поеме дъх и тялото й, бавно, започна отново да става нейно, да й се подчинява. Тя държеше главата му между дланите си и го целуваше сляпо, нежно, целуваше го отново и отново, с което се опитваше да му каже колко красиво е било преживяването за нея.

— Не знаех… — поде тя, но последната тръпка на удоволствие й попречи да довърши.

Той се усмихна и я целуна нежно, без да обръща внимание на страстта, която го изгаряше, на втвърдения си член, който опираше болезнено в лавалавата му. Кожата му беше гореща като нейната и също като нейната хлъзгава от потта; и неговото дишане беше накъсано, но той не търсеше собственото си облекчение. Беше си обещал, че просто ще й достави удоволствие и после ще я остави да си отиде, без да вземе от нея нищо, освен знанието, че й е дал нещо, което да противодейства на агонията от онази сутрин в къщата на брат му.

Знаеше, че това е вид бягство, начин да се защити от създаването на спомени, които биха го преследвали до гроб — как се плъзва вътре в нея, как се съединяват, как я изпълва. Ако това се случеше, не знаеше как би си тръгнал после. Не знаеше дори дали щеше да има сили да опита.

— Радвам се, че беше добре за теб — каза Чейс, гласът му беше дълбок и ако можеше да има цвят, щеше да бъде черен. — Много, много се радвам.

Приглади назад гъстата й, сега разбъркана, коса и я целуна по челото. Мълчаливо, бавно, загали гърба й, за да я успокои, за да може тялото й отново да стане нейно след дивия си полет. Когато почувства горещата й дълга въздишка да гали врата му, той докосна нежно с устни бузата й и пак я прегърна здраво.

Тя издаде тих звук на задоволство и се сгуши в него. Харесваше й да лежи така, сгушена в него, също толкова, колкото й беше харесал и възторгът от новото чувство. И огънят, и това спокойствие, бяха напълно неочаквани за нея, истинско чудо. Не можеше да им се наслади достатъчно.

Дълго време те лежаха мълчаливи, неподвижни, в прегръдките си и гледаха сребристия дъждец от цветове, които се сипеха сякаш от лунното небе. Цветчетата докосваха косата й, бузите й, женствените извивки на талията и хълбоците й. Сипеха се и върху неговата тъмна коса, върху мускулестите му рамене, върху къдравите косъмчета на гърдите му.

Никол заспа, с което се отдаде на Чейс по друг по-дълбок начин, доверяваше му се дори в съня си. И той се наслади на този ценен подарък до последната сладко-горчива капка.

Беше време да освободи кадифената жена, която му се беше доверила достатъчно, че да пие и сладък сироп, и огън от него.

— Събуди се, пеперудке — прошепна той. — Време е да отлетиш.

Но тя продължи да спи, напълно отпусната, отдадена на мира и спокойствието.

Той вдигна от земята дългата й пола и я облече, обгърна я с черната коприна, като отчаяно се опитваше да спре треперенето на ръцете си в миговете, когато те, неминуемо, се допираха до топлата й плът. Бавно приглади разкопчаната й блуза над ръцете й. Много бавно. Прекалено бавно. Но изкушението да си намери извинение, за да остане още малко при нея, беше много силно. Казваше си, че може да я облече и без да я гали. Повтаряше си и когато дланите му, уж случайно, докоснаха гърдите й. Зърната й веднага се втвърдиха в отговор. Привлечен почти против волята си, той се наведе и близна зърното само един път с върха на езика си. Само веднъж.

А после станаха два пъти. Три пъти. После устата му се отвори и затвори над него, наслаждавайки се неимоверно на нежната й плът. Усмихната, тя полуотвори очи и му отдаде тялото си без колебание.

Той се застави да седне и да престане да я гали, макар това да беше най-трудното нещо, което е правил в живота си. Трябваше да затвори очите си, за да не вижда зърното й, още мокро от ласките му. С треперещи ръце започна да закопчава блузата й.

Но нейните ръце се движеха след неговите и отново я разкопчаваха.

— Никол — каза той решително, — и без това е достатъчно тежко и сложно.

Тя погали по цялата му дължина мускулестото му бедро, плъзна се под лавалавата му, намери и задържа ласкаво символа на неговия сексуален глад.

— Да… И това тук е доста твърдо, нали? — каза тя. Усмивката й беше едновременно палава, сладка и интимна, също като ръката, която го държеше.

Чейс потрепери неудържимо и издаде дълбок гърлен звук.

— О, Господи! — каза той дрезгаво и улови ръката й. — Недей.

— И аз не знаех, че ти обичаш да играеш на „Дръж ръката си далеч от мен.“

Тя отново плъзна пръстите си под неговите, натисна и разтри нежно горещата мъжка плът. Той знаеше, че трябва да се отдръпне, да се изправи, да избяга, да направи каквото и да е, различно от онова, което всъщност правеше — учеше я, сладко и горещо чувство, как да му достави удоволствие, водеше ръката й със своята, докато цялото му тяло не затрепери.

— Веднъж ти ми каза, че ще си прилегнем много добре — прошепна тя и свали копринената пола, която обгръщаше бедрата й. — Беше прав. Нагоди се към мен, Чейс. Бавно и дълбоко. И преди всичко дълбоко.

Само мисълта за това беше достатъчна да запали неудържим огън в него.

— Няма нужда да го правиш. По този начин няма да ти е по-хубаво, отколкото ти беше с устата ми.

Тя се отказа да го убеждава само с думи. Хвана здраво главата му, заровила пръсти в косите му, и я придърпа върху своята.

В един последен опит за самосъхранение той се отдръпна.

Но изненадата и болката в погледа й го победиха. Той нададе стон на поражение и й позволи да превземе устата му, а дланите му се плъзнаха между бедрата й, за да завземат меката плът между тях. Пръстите му се движеха бавно, намираха и галеха самата сърцевина на желанието й, караха я да се топи неутолимо над него.

Едва тогава той изпълни молбата й. Влезе бавно и дълбоко в нея и от това непоносимата болка в члена му поне малко намаля. Викът на удоволствие, който тя нададе, когато той я изпълни, беше по-вълнуващ за него от любопитната й галеща ръка.

Сякаш победен от агонията на дълго чаканото удоволствие, наслаждавайки се на всеки миг и на неудържимото й тръпнене под него, той застина. Когато вече не можеше да понася сладката болка, започна да се движи мощно, да влиза дълбоко. Чувстваше се удовлетворен от факта, че тя го приема нетърпеливо, от тихите й стенания и силни викове, от това, че нежната й плът се свива жадно, сякаш за да го погълне.

Тя започна да движи хълбоци като в танца — бавно и чувствено, за да отговори на мъжа, който я изпълваше. Движенията й бяха неустоимо сластни, също като в танца. Той нададе стон, когато сладкият натиск на плътта й започна да се движи и премества, да го гали с всяко нейно движение. Успя дълго време да запази ритъма на този безкрайно сластен танц, преди движенията на тялото й да го лишат напълно от контрол.

И тогава той й се отдаде без остатък, с мощни движения, усещайки как нечовешкото напрежение се отцежда от тялото му. Когато почувства, че се движи прекалено бързо и мощно, той се уплаши, че може да я нарани, и се опита да се възпре, но беше прекалено късно — не му оставаше нищо друго, освен да доведе и нея, и себе си, до неподозиран екстаз, който почти ги ослепи и ги разтърси до дън душа.

Съзнанието, че той е достигнал до кулминацията, я накара да пламне в истински огън. Тя заби нокти в стегнатите мускули на задните му части и закрещя неистово, заровила лице във врата му. Беше така заслепена и разтърсена, както и той.

— Ти грешеше — каза тя след дълго време, когато успя да възстанови дишането си. — Този път беше дори още по-хубаво. Защото ти беше в мен.

Той нададе стон и я притисна към себе си, влезе дори още по-навътре като една последна ласка. Чувството беше толкова неуловимо и изящно, че дъхът му спря. Никога досега жена не му беше отнемала света, пък макар и за кратко. Не можеше да се бори с това. И не можеше да се сети за нито една причина, поради която би трябвало да му се противопоставя. Можеше само да му се отдава и това правеше.

Отдаваше й се напълно.

Тя почувства как той се променя в нея, как отново се разтяга и я изпълва. Дъхът й отново спря и огънят отново се разгоря, за да ги погълне и двамата.

 

 

Луната вече залязваше, когато те най-сетне разплетоха кълбото, което ръцете и краката им представляваха, но продължиха да се галят нежно. Мина още доста време, преди да поемат по пътеката към котиджа й. Дълго време стояха и под душа, но престанаха да му се наслаждават в мига, в който тя откри, че има начини не само да му достави удоволствие, а дори да го накара да се забрави.

Този път, когато той бързо и настоятелно я повдигна и й каза да го обгърне с крака, тя не се поколеба. Искаше го толкова много, колкото и той, болеше я от нуждата да го почувства вътре в себе си, докато горещата вода продължава да се стича по хлъзгавите им тела.

И когато зората изгря, той пак беше дълбоко в нея и се опияняваше от дивите викове, които излизаха между устните й. Екстазът за пореден път ги накара да забравят всичко друго. Когато той отново задиша равномерно, се наведе и облиза с език капките, които се стичаха между гърдите й. Тя се усмихна замечтано и погали гъстата му, сега доста рошава, коса. А той се сгуши в красивите й пълни гърди, които беше опознал така добре в тази страстна нощ.

— Имаш ли още някакви съмнения в способността си да доставяш и изпитваш удоволствие? — запита я той и целуна първо едното, а после и другото й зърно.

— Не, никакви — каза тя, въздъхна и се унесе в сън още преди да е измърморила: — Ако някой от нас намери начин за още по-голямо удоволствие, то ще причини смъртта ни.

Той се усмихна тъжно и си помисли, че това би било доста сладка смърт. Тя обаче не видя усмивката му, не почувства как се отдръпва от нея, не разбра, че болката от предстоящата раздяла го пробожда като хиляди ножове.

— Разпери криле, пеперудке — прошепна той тихо, за да не я събуди. — Ще спазя обещанието си, ще те освободя. И ще се моля всяка секунда, в която съм сам, някой ден да разбереш, да ми простиш и да долетиш обратно при мен.