Елизабет Лоуел
Пламъци в рая (35)

Глава 34

Когато настъпи сутринта, Никол беше толкова неспокойна, колкото и разтопената скална маса под повърхността на планината. Почти се беше поддала на желанието да отиде до котиджа на Чейс в дългите часове на нощта. Искаше да го види, да му говори, да…

„Какво? — запита се тя сама нетърпеливо. — Какво искаш?“

Осветената от сребристата луна нощ не й предлагаше отговор, тя пораждаше у нея само смесица от страх и безпокойство, самота и копнеж.

Изгряващото слънце също не й предложи готов отговор, както и зашеметяващата дъга, издигнала се високо в облаците.

Отговор не й предложиха и яркото зарево на залеза и развълнуваните обсъждания на учените за хармоничните трептения на Килауеа.

Не й предлагаха отговор и познатите лица, събрани около огньовете на плажа. Нямаше отговор за нея, скрит и в разговорите на приятелите й.

И, най-лошото от всичко, там нямаше мъж с очи с цвета на дъжда и тъмна като нощта коса, със сладко-горчивата усмивка, която разкъсваше сърцето й. Нямаше нищо на празненството за Никол, освен чувството, че е замръзнала в капана на времето, между болката и удоволствието, между всичкото и нищото.

И тогава барабаните започнаха да бият.

Никол отмести поглед от Боби по средата на думата си и го остави да гледа след нея с болка и разбиране. А тя дори не забеляза чувствата му. Нямаше място за нищо в душата й, освен за първичния зов на барабаните.

„Ела при мен.“

Боса, с коса, развяваща се свободно и обгръщаща бедрата й, тя застана пред Чейс. Не осъзнаваше, че разговорите около тях замряха, не чуваше аплодисментите, изразяващи очакването на публиката. За нея не съществуваше нищо на света, освен зовът на барабаните и мъжът, който чрез тях говореше на душата й.

„Танцувай за мен. Танцувай. За мен. Танцувай!“

Никол отметна коса назад и остави ритъмът да завладее тялото й, отдаде му се изцяло. На него и на Чейс. Бедрата й се движеха греховно под огнената завеса на косата й. Светлината на огньовете озаряваше в златисто кожата й. Поличката, която тя носеше ниско на хълбоците си, беше в същия цвят като косата й.

Като обгърната от огъня, тя се движеше грациозно, чувствено, като оставяше тялото й да говори вместо нея. Тя танцуваше за единствения човек на света, който съществуваше за нея.

За Чейс.

А той я гледаше с присвитите си сиви очи, докато дланите му се движеха бързо, безмилостно и ги водеха към върха, който щеше да изстиска и неговите сили, и тези на танцьорката.

„Изгори за мен, Пеле. Гори. За мен.“

И тя гореше.

Времето сякаш спря, докато тя танцуваше, загубила контрол над тялото си, отдала се на сладкия ритъм. Накрая тялото й не можеше вече да утоли изискванията на танца. Тя нададе вик и вдигна ръце нагоре, предавайки нощта и победата на сложния ритъм на барабаните.

Но те престанаха да изпълват нощта с бесния си ритъм в мига, в който спря и Никол и само пращенето на съчките в огньовете нарушаваха шума на прибоя.

Чейс стоеше и се усмихваше, наслаждавайки се на аплодисментите. После пристъпи назад, в сянката на палмите, и изчезна.

Никол гледаше втренчено и с недоверие мястото, където допреди малко стоеше той. Него го нямаше. Тя извика името му, но думите й бяха заглушени от силните ръкопляскания. Понечи да изтича след него, но ентусиазмът на приятелите й и бурните им поздравления й попречиха. Тя ги отпрати с усмивка и се спусна след Чейс.

Но на пътеката, осветена от луната, не я чакаше никой.

Никой не я чакаше и в котиджа й. Нито пък в неговия.

Уморено, тя се върна у дома си и зачака той да я потърси.

Но не дойде никой. Долитаха само звуци от плажа долу — викове, смях, барабани. Когато вече не можеше да издържа на самотното чакане в тишината, тя се съблече и застана под душа с желанието да можеше да измие и спомените си толкова лесно, колкото сълзите.

Накрая и тясното пространство, замъглено от парата, престана да й носи утеха. Облече си черна копринена риза и дълга до глезените лавалава. Прибра косата и забоде в нея пръчиците от слонова кост със звънчетата, но трябваше да признае поне на себе си, че няма никакво желание да се върне на празненството.

Но не искаше да остане и в котиджа.

Искаше Чейс.

Но той очевидно не я искаше.

Бавно, тя излезе в градината и отиде по обраслата със зеленина пътечка до горичката джакаранди. Цветовете на дърветата приличаха на сребристи гирлянди по върховете на клоните в топлата лунна нощ. Земята също беше покрита с тях — подобни на лунен прашец. С всяка въздишка на вятъра, още цветчета танцуваха и падаха без звук.

С умора, която нямаше нищо общо с танцуването й, Никол се излегна в шезлонга. Дори той беше обсипан с цветчета и те приятно галеха кожата й, охлаждаха я. Още и още цветчета падаха върху нея и милваха нежно кожата като целувка.

Дълго време тя лежа, без да помръдва, наслаждавайки се на нежната ароматна спирала цветове около себе си, като отчаяно се опитваше да не мисли за нищо.

Най-после заспа.

Едва тогава Чейс излезе от сенките и застана до Никол. Гледаше я как спи, обляна от лунната светлина. Огънят, който гореше в тялото й, сега тлееше. Докато я гледаше, си повтаряше, че сигурно е голям глупак, щом отново е тук, при нея. Трябваше да продължи да се разхожда по плажа, да продължи да брои прииждащите вълни или звездите, или пък крачките, с които се отдалечава от жената, която обича толкова много, че дори не може да диша без нея.

Искаше я по много, и то различни, начини.

А тя го искаше само по един-единствен начин.

Сексът не беше достатъчен, за да утоли неговата нужда. Сексът, ако нямаше и нещо друго, само щеше да го кара да се чувства още по-неудовлетворен. Да, за него щеше да стане много по-лошо. За него щеше да бъде непоносимо да я люби, а после да я загуби, защото тя не го обича. Защото тя не може да го обича.

Знаеше това, както знаеше, че може би трябваше да продължи да се разхожда по плажа. И все пак, ето че стои изправен до нея и брои цветчетата, които падат безшумно върху кожата й, която беше и по-нежна, и по-ароматна от тях.

Тя го желаеше, но не достатъчно.

А той я желаеше прекалено много.

А само преди две седмици я беше наранил жестоко, прекалено дълбоко.

Нищо, което би направил сега, не би могло да върне времето назад и да изтрие от спомена онази сутрин, жестоките му думи. В онези няколко невъзвратими минути той я беше загубил.

Той можеше, разбира се, да събуди чувствеността й, да дари и на нея, и на себе си този подарък.

Ако прави любов с нея, ще я освободи от жестокото й минало.

А себе си ще обрече на жестоко бъдеще.

Знаеше това, но знаеше също, че не би могъл да й даде нищо друго, освен кадифените криле на собствената й чувственост и свободата да лети, понесена от нея.

За него нямаше да има друга като нея. Тя му беше показала колко много е грешал по отношение на жените и любовта. Тя беше излекувала черните белези в душата му, а в замяна той щеше да разбуди в нея огъня на страстта. Най-малкото, което можеше да направи, за да излекува нейните белези.

Той щеше да оцелее. Имаше Лайза, Дейн и Жан, хора, които го обичаха, хора, които и той обичаше. Това трябваше да му е достатъчно.

„Кого се опитваш да излъжеш?“ — помисли си мрачно Чейс. „Не можеш дори да си представиш, че Никол няма да е до теб, за да й говориш, за да се смеете заедно, за да танцува за теб. Без значение е онова, което ще си повториш няколко пъти тази вечер, утре отново ще бъдеш на колене и ще се молиш тя да дойде при теб. Защото, без нея, ще бъдеш ужасно самотен. Но тя ще дойде при теб, нали?“

С тъжна усмивка при тази своя мечта за любов, Чейс седна до Никол на широкия шезлонг. Без да се събуди, тя се обърна към него. При всяко поклащане на тялото й звънчетата пееха. Техният звън беше неочакван, сладък за ухото.

Много нежно, той извади пръчиците от слонова кост от косите й и позволи на техния пламък да го обгърне. Този път щеше да се наслади на великолепната й коса напълно. И ако споменът за косите й само добави сол в раните му, така да бъде. Той й беше дал прекалено много болка, за да се отдръпне, просто защото знаеше, че тази болка ще му се върне стократно.

Наведе се бавно над нея. Вдъхна с наслада аромата на тялото й. Целуна нежно клепачите й, сладката извивка на бузата й, чувствителната спирала на ухото й, чувствената извивка на устните й. И почувства как тя се съживява при допира с него, как разтваря устни, как дъхът й сладко го гали.

— Чейс? — Гласът й беше дрезгав, замечтан, глас нито на напълно будна, нито на заспала жена. — Търсих те. Исках да пия сладък нектар от ръката ти. — Дъхът й излезе на накъсана въздишка. — Но не можах да те намеря.

Дланите му се заровиха в косите й.

— Знам — прошепна той и отпи нежно от устните й. Да, той бягаше от болката, причинена от това да обичаш, а да не те обичат. Ако въобще имаше някакъв разум, щеше все още да бяга. — Сега съм тук.

— Не ме напускай. — Тя също зарови пръсти в косата му.

— Няма да те пусна, докато не разбереш, че можеш и сама да летиш. — А после завладя устата й, преди да е попитала какво има предвид той.

Всичките й въпроси се изпариха, когато езикът му замилва нейния и отново й показа колко сложно нещо може да бъде една целувка. Тя почувства първите огнени езици да се разгарят в тялото й, нададе тих вик и го целуна в отговор.

Ръцете й трепереха, когато се спуснаха от косата към раменете му. Усетиха гъвкавите му мускули, после се заровиха в отворената яка на ризата му, заиграха се с къдравите косъмчета на гърдите му. Но искаха да почувстват зърната му и да ги погалят, да ги втвърдят. Ризата му пречеше. Никол нададе разочарован вик и започна да дърпа плата.

— Кажи ми какво искаш — каза тихо той. — Твое е.

Нежно захапа долната й устна.

— Искам теб — прошепна тя.

Отвори очи и го видя да се извисява над нея. Беше едър и скриваше звездите от погледа й. Тя потръпна, усмихна се, зарадва се, че силата му никога няма да се обърне срещу нея. Чувството, което плахо се зараждаше в тялото й, не беше страх.

Беше предчувствие.

— Искам да те докосвам, както правех и преди — каза тя. — А после искам да ме научиш и на други начини да те докосвам.

Дъхът му беше горещ. Бавно, той освободи дланите си от косите й. Като я гледаше в очите и я целуваше, той съблече ризата си и я остави да падне на земята.

— Така по-добре ли е? — запита.

— Ти си толкова красив… — Тя се засмя, като видя изражението на лицето му, и го придърпа плътно към себе си на шезлонга. — Знам, знам, мъжете не са красиви. Но ако нещо толкова мощно и диво като вулканично изригване може да се нарече красиво, защо ти да не си красив?

Той се засмя, без да знае, че така разгаря огъня в нея. После почувства устата й да оставя гореща диря по гърдите му и смехът заседна в гърлото му. Тя нежно захапа едно от зърната му.

Когато Никол усети чувственото застиване на Чейс, се усмихна скрито и засмука твърдата малка пъпка, която беше оформила от податливата му плът.

— Обичам да ти правя това — каза тя и се сгуши в него. — Обичам да чувствам как отговаряш на ласките ми.

Разкъсван между смеха и почти болезненото надигане на желанието, той едва събра дъх, за да й отговори:

— Така ставаме двама. Определено. Двама.

— Това намек ли е?

Тя го целуна отново по гърдите, после намери и другото му зърно. Почувства как пулсът му се ускорява и започна с наслада да го вкусва, да го милва и леко да хапе. После го загриза по гърдите и по-надолу, следвайки тъмната пътека косми, която водеше към стесняващата му се талия.

Чейс си пое дълбоко дъх и сякаш въобще спря да диша. Жени го бяха докосвали и преди, и то много по-интимно. Но никога не се беше чувствал така желан, не му беше толкова хубаво, не беше усещал така осезателно силата на тялото си, както през очите на точно тази жена.

С преднамерена бавност, ръцете и устните на Никол проследиха всяка линия и всяка издатинка на мускулите му, всяка вдлъбнатинка, всяка промяна в разположението и гъстотата на космите по тялото му. Когато намери пъпа му, тя пъхна езика си в него, после повтори, потрети, движенията й станаха ритмични. Отговорът на тялото му много й хареса. Тя се върна там отново и отново, докато накрая й омръзна и реши да изследва други части на тялото му. Езикът й се плъзна по кожата му, точно над поличката му лавалава.

След няколко минути такова неочаквано и сладко мъчение, Чейс зарови ръце в дългата й коса и се плъзна надолу, за да може устата му да намери нейната.

— Ела тук, Пеле — каза той с дрезгав глас. — Дай ми този сладък, възбуждащ език.

Думите му се плъзнаха по кожата й като огнени езици, защото разбра, че му е доставила удоволствие. Тя отвори нетърпеливо уста, предвкусвайки горещия миг, в който езикът му ще се гмурне вътре.

С пълното съзнание че тя иска това, той я караше да чака, защото знаеше, че малкото разочарование от чакането само ще засили удоволствието.

— Чейс, защо…

Въпросът се превърна в стон на задоволство, когато езикът му се гмурна надълбоко, завладявайки влажната й пещера. Тази целувка беше различна от всичко, което беше познала, тя вземаше всичко от нея и й даваше всичко, предизвикваше огъня в нея и той я изпълваше цялата, разгаряше се все по-силно.

Тя потръпна и цялото й тяло се напрегна в чувствен отговор. Ръцете й стиснаха косите му, сякаш искаха да ги изтръгнат, устата й се притисна отчаяно в неговата. Тя го целуваше толкова диво, колкото и той — нея, тялото й се извиваше в дъга, дъгата на желанието, защото се опитваше да се притисне все по-силно, сякаш искаше да влезе в него. Искаше да го усеща с всяка частица на тялото си.

Дланите му търкаха нежната материя на блузата й с дълги движения, които уж трябваше да я успокоят, а всъщност я караха да тръпне. Той правеше кръгове около гърдите й, без да ги докосва. Дишането й ставаше все по-бързо, клепачите й трепкаха и се спускаха все по-ниско, тя започна бавно и чувствено да извива тяло. Той видя, че зърната й са се втвърдили и опъват блузата, и знаеше, че те копнеят, болезнено, да бъдат погалени.

Той се усмихна и погали с длани първо лицето й, после раменете й и накрая — хълбоците й. После ръцете, бедрата и корема, възбуждайки я безмилостно, гледайки с наслада как тялото й трепери, как тя търси ласките, които сякаш вечно й се изплъзват.

— Не искаш ли да ме докоснеш? — запита го тя най-после, гласът й бе толкова накъсан, колкото, дишането й.

Отговорът му беше тих и накъсан смях. Той подложи дланите си на лунната светлина, за да види тя, че те треперят.

— Тогава защо? — запита го тя.

И после ахна, когато върховете на пръстите му докоснаха зърната й и огънят избухна в нея.

— Ето защо — каза той. — И заради това.

Хвана едното от набъбналите й зърна между палеца и показалеца си и го стисна не дотам нежно.

Тя нададе див вик и изви безпомощно тяло в дъга, а удоволствието я пронизваше на остри и горещи тласъци. Той я пусна за малко, но само за да погали леко, с върха на пръстите си, жадните за ласки върхове на зърната й отново и отново. Беше възнаграден от огромните пъпки, които сега зърната й представляваха под черната коприна. Тя издаде звук, който може би беше прошепнатото му име.

— Не знаеш какво правиш с мен.

Усмивката му проблесна като бяло противоречие, преди той да захапе едно от зърната й между зъбите си. Тънката коприна не беше бариера. Тя само подсили неочакваната горещина на устата му, гърдите вече я боляха от напрежението. Тя се отказа дори да диша, беше готова да умре за това удоволствие, притискаше с всички сили главата му към гърдите си. Имаше нужда от влажната и гореща негова уста повече, отколкото от нещо друго на света.

Когато той извърна глава встрани, тя извика силно от разочарование. Той завладя устата й и отпи жадно от влагата й, с което заглуши виковете й. Тя се държеше за него и се извиваше, а пръстите му я милваха по цялата дължина на тялото, но през дългата до глезените пола. Едно леко дръпване и полата падна на земята, за да разкрие златистата кожа на топлата жена, която се криеше под нея. Без да откъсва устни от нейните, той започна да разкопчава едно по едно малките копчета на блузата й. И когато свърши, тази коприна също падна на земята, като я остави напълно гола на лунната светлина.

Тя вдигна ръце, за да предпази гърдите си.