Елизабет Лоуел
Пламъци в рая (31)

Глава 30

Във вторник Чейс и Никол се изкачваха заедно в планината — така, както правеха всеки ден след пикника. Това беше единственото време, в което той я виждаше. Раните по ръцете му не му позволяваха да свири на барабаните, а той нямаше доверие в себе си, затова не ходеше в клуба, за да гледа как тя танцува, докато Боби свири.

Но през дългите часове на деня той беше с нея. Тя го водеше до различни кипюки, както добре известни, така и неизвестни. Той разглеждаше и изучаваше тези острови на живота, за да избере онези, които ще бъдат най-добри за книгата му. И докато вървяха по множеството трудни терени, той бавно, много бавно, я приучваше да свиква с неговото докосване.

Сега, докато привидно й помагаше по изключително трудната пътека, той мълчаливо се поздрави за избора си на кипюка за днешното проучване. Колкото по-трудна беше пътеката, толкова по-често я докосваше той.

И така до вчерашния ден, когато той успя дори да я прегърне, след като бяха преминали изключително неравен и труден терен. Естествено, той се беше потрудил докосването да изглежда съвсем невинно и нормално. Дори прегръдките, с които я даряваше, бяха уж непреднамерени и без намек за чувственост. Той нямаше да прави каквото и да било, което да я накара да премисли обещанието, което му беше дала почти преди седмица.

„Никога няма да те нараня отново.“

Това беше абсолютната истина.

Но не цялата истина.

Той имаше намерение да правят любов, само че този път щеше да има удоволствие за нея, не болка.

А Никол беше приела думите му по друг начин — тя смяташе, че той никога вече няма да се опита да я съблазни. Онова, за което още не се беше досетила, беше, че Чейс просто не можеше да си представи живота без нея и онова, което можеха да споделят като мъж и жена. Желаеше я все по-силно с всеки ден, с всяка усмивка, с всяка мисъл, която споделяха, с всяко споделено мълчание, с всяко докосване — всичко това се добавяше към нуждата му от нея и тя нарастваше толкова, че дори ставаше болезнена.

Той много внимаваше да не издаде пред нея колко силна и дълбока е тази негова нужда. Не искаше да я плаши. Искаше тя да отиде при него както пеперудите.

И, наистина, също като пеперудите, тя се доближаваше до него, все по-близо и по-близо, а после пак хвръкваше, отдалечаваше се, понесена от кадифените си криле.

Той усещаше, че тя го иска все повече с всяко докосване, с всяко споделено мълчание, с всеки техен разговор, с всеки споделен миг. Той виждаше копнежа й в погледа, който го следваше, в отпускането на лицевите й мускули и устните й, когато го гледаше, във видимите тръпки, които понякога преминаваха по златистата й кожа, когато той я докосваше, уж без да иска.

И това го подлудяваше.

Единственото, което го възпираше да не я сграбчи на момента, беше чувство, което беше дори по-важно от нуждата му от нея. Той трябваше да бъде сигурен, че ако я люби, няма да я нарани по някакъв начин. Не можеше да понесе мисълта, че би могъл да я нарани отново.

Ако това означаваше, че никога вече няма да я люби, така да бъде. Някак си, щеше да намери начин да живее, без да я има в леглото си.

И всеки ден живееше, и всеки ден се проклинаше какъв глупак е бил, само преди осем дни, когато беше сключил ръце около нея и беше счупил крехките криле, плахото й доверие в него.

„По този начин ще успея“ — каза си той.

Трябваше да успее. В противен случай, нямаше да може да живее със себе си.

Вчера той и Никол се бяха изкатерили до кратера, известен като Килауеа Айки, откъдето през 1959 година фонтани лава изригнали на близо две хиляди фута височина и разпръснали гореща пепел и каменни отломки върху близките дървета охайа. Дърветата бяха загубили листата си, кората си и дори живота си заради вулкана, но стволовете им не бяха изгорели напълно. Грациозните им скелети се издигаха от черната, опустошена земя като зелени призраци, замръзнали във времето.

Чейс се чувстваше по същия начин. Като замръзнал във времето.

Можеше да контролира физическата болка, породена от страстта му и желанието да обладае Никол. Но не можеше да понася агонията, причинена от съзнанието, че вече я беше имал, но я беше загубил, че беше оставил след себе си нещо много по-тъжно от пейзажа пред очите му, опустошен от вулкана. А онова, което правеше нещата още по-лоши, беше, че тя все още не разбираше. Обвиняваше себе си.

А той преценяваше правилно чия беше вината. Негова.

— Имаш ли нужда от почивка? — запита Никол, усетила, че Чейс се е спрял на неравната и груба пътека зад нея. Когато погледна през рамо, неговите ясни, красиви очи сякаш измерваха черните реки от лава, които се стичаха чак долу до тюркоазното море.

— Просто се опитвам да запомня знаците по почвата. Сигурна ли си, че между мястото, където сме застанали сега, и океана има кипюка?

За миг, тя изглеждаше така, сякаш беше много виновна за нещо.

— Всъщност не е истинска кипюка — призна тя. — Но е много специално място. Единственото място, което съм виждала на този поток лава и където расте и нещо друго, освен хавайски сняг.

Той се усмихна накриво.

— Хавайски сняг — каза той и поклати глава, май нещо недоволен от името, което тя даде на растението, което винаги първо израстваше върху застиналата лава. — Бял лишей.

— Хей, когато вече си зажаднял за истинска, бяла Коледа, задоволяваш се с онова, което имаш — отбеляза тя. — Освен това, от разстояние този лишей наистина прилича на сняг.

— Хм! — беше най-тактичното нещо, което той измисли да каже. Той смяташе, че лишеят прилича по-скоро на мляко, което е захвърлено и оставено да се вмирише на слънчевата светлина.

Никол се спря на границата между един по-стар и един по-нов поток лава. Лавата аа, която се разстилаше пред тях, изглеждаше страховито дори за онези, които бяха свикнали да се катерят по нащърбени черни камъни.

Чейс тръгна по-бързо и се изравни с Никол. Застана толкова близо до нея, че почти я докосваше. Тя не трепна, не се отдръпна. Даже може би се понаведе малко към него, като че ли за да се облегне, но той не беше съвсем сигурен. Можеше само да се надява.

— Лошо място? — запита той.

Тя кимна и зачака той сам да огледа пейзажа чак докъдето поглед стига.

— Може да се слезе оттук — каза тя и посочи една издадена скала само на няколко фута от тях. — Това е по-късият път, но за мен е доста стръмен.

— Добре. Чакай тук, а аз ще опитам нещо.

Той започна с мъка да слиза по един изключително отвратителен поток аа, като псуваше невъздържано, когато някой камък се трошеше под краката му. Независимо дали беше нова или стара, ръбовете на тази лава бяха изключително остри. Забиваха се, сякаш с радост, в дебелите подметки на планинарските му ботуши. Макар че предпочиташе по-леките съвременни ботуши, новите материали не издържаха на острите ръбове на лавата аа.

Когато Чейс най-после намери сигурно местенце, на което да стъпи, той се обърна и протегна ръце към Никол. Тя се втурна в прегръдките му без колебание, наслаждавайки се силата му и на леките тръпки, които преминаха през тялото й, когато то се притисна в неговото. Той нежно я остави да стъпи на земята, но не я пусна.

— Трябва да си платиш данъка — каза й закачливо.

Тя се усмихна почти срамежливо. Той я притисна още по-силно към себе си, за да се наслади на сластните извивки на женското тяло. Онова, което по-рано, вчера, беше започнало като на шега беше станало за него най-важното нещо по време на изкачванията им и причината, поради която той избираше все най-трудните терени. С всяко трудно проходимо място Никол свикваше все повече и повече с допира на ръцете му, с тялото му, с ласките му, уж непреднамерени.

Тя вече не трепваше и не се отдръпваше, когато той я докоснеше. Не беше кой знае какво, но беше като балсам за раните и на двамата.

Тя се засмя тихо и прегърна Чейс, а той отново се наслади на начина, по който тя нагоди тялото си към неговото и безмълвно съчета неговата сила с нейната мекота и податливост. Тази нова за тях близост беше започнала да им става вече навик. Тя също се наслаждаваше на прегръдките от главата до върховете на пръстите си.

След няколко мига усети, че трябва вече да се отдръпне и да продължи да се изкачва нагоре. Но не го направи. Още когато беше видяла накъсаните парчета лава с острите ръбове, тя беше усетила радостно предчувствие. Знаеше, че Чейс скоро щеше да се обърне към нея и да я повика в прегръдките си. Че скоро ще почувства твърдите му мускули, които ще започнат да се движат под дланите й. Струваше й се, че прегръдките им се харесват и на него толкова, колкото и на нея. Тя също се радваше, когато го докосва. И помнеше всяка секунда от прегръдките.

А желаеше повече. Тя инстинктивно сгуши глава там, където разкопчаната му риза оголваше плътта. Искаше да почувства кожата му с бузата си.

А Чейс се изплаши, че бурното биене на сърцето му в този момент ще подплаши нея. Когато тя не се отдръпна, той изпусна дълга въздишка. Разпери пръсти, за да покрие по-голяма част от гърба й. И я накара леко да се размърда вдясно и вляво, за да потърка гърдите си в неговите. След това тя въздъхна и омекна в ръцете му, с което му позволи да продължи прегръдката в по-интимен план, отколкото просто между приятели.

Никол затвори очи и се отдаде на усещанията, които Чейс предизвикваше като бавно галеше цялото си тяло в нейното. Гърдите й се втвърдяваха все повече и повече, а горещи вълни обливаха цялото й тяло. Изведнъж, много ясно, тя си спомни как устата му беше покрила гърдите й, колко сладко езикът му беше галил зърната й, как ритмичното засмукване беше накарало тялото й да пламне.

— Чейс?

Копнежът в гласа й беше така вълнуващ за него, както и втвърдените й зърна, които той усещаше през материята на блузата й.

— Да? — каза той, като с усилие успя да запази гласа си спокоен.

— Не мисля, че това е добра идея.

— Мисля, и двамата се съгласихме, че ти харесва да те прегръщам.

— Да. Само че… — Гласът й замря в гърлото, когато дланите му се преместиха и уж случайно погалиха гърдите й. — Това е различно.

— Така ли? И по какъв начин?

Тя се опита да измисли обяснение без да повдига въобще въпроса за секса. Затова настъпи дълга тишина.

— Можеш да ме докосваш, ако искаш — каза той с дрезгав глас и отново се притисна в нея. — Не съм такъв, какъвто е бил съпругът ти. Няма да ти се нахвърля като изгладнял вълк на агне.

Тя издаде някакъв неопределен звук, който можеше да бъде и тих вик на изненада, накъсан смях или пък и двете заедно. Но пак не се отдръпна. През последните няколко дни тя беше свикнала и с нещо повече, освен с докосванията на Чейс. Беше започнала да се наслаждава на неочакваните му, понякога скандални, понякога окуражаващи я негови думи за преживяванията й с бившия й съпруг.

— Не ми ли вярваш? — запита я тихо Чейс. — Помисли си. Дори когато не знаех колко дълбоко си наранена, аз пак не ти се нахвърлих, когато ти ме докосна. Помниш ли?

Да, помнеше колко много й се искаше да го погали онази вечер под душа. Дори разочарованията от брака й не можаха да я спрат тогава и тя погали гърдите му, чиито мускули играеха така плавно под дланите й. Очите му промениха цвета си при нейните докосвания, ставаха някак замъглени и по-тъмни. Но той не я облада още там, на пода на банята, както беше направил веднъж съпругът й, когато се беше върнал по-рано и я беше заварил под душа.

— Да. — Тя се сгуши още по-плътно в него там, където ризата му беше разкопчана. — Помня.

Той чакаше, като я държеше така, че всеки път, когато се помръднеше, тя увеличаваше чувствения натиск на двете тела едно върху друго. Той пристъпи леко от крак на крак, гърдите й се докоснаха в неговите и зърната й отново се втвърдиха.

— Нима се страхуваш, че ако ме докоснеш, ще прекратя прегръдката и ще започна веднага със секса?

Гласът му беше толкова нежен, както и ръцете му, които я притиснаха още малко по-силно. И гласът му, и дланите му, я изкушаваха. Тя извърна лице и втренчи поглед в черната лава, която ги заобикаляше. Усмихна се, но накриво.

— Не, въпреки уроците, които бившият ми съпруг ми даде, не се страхувам, че точно сега имаш наум секс. С тези остри ръбове под нас, ще се нарежем и ще започнем да кървим още преди да се е случило нещо друго.

Много мъдро, Чейс не й каза, че ако такова беше желанието му, той можеше да я повдигне, да я накара да го обгърне с крака и да я обладае, без тя да получи дори една лека драскотина по красивата си златиста кожа. Беше необходим само мъж с необичайна сила и огромна страст. А той имаше и двете.

— Значи си в безопасност — каза той с усмивка — Така че, докосвай ме толкова, колкото ти се ще…

— Но…

Той чакаше и гледаше как руменината се изкачва по бузите й.

— Но това няма ли… Няма ли… — Тя издаде звук, който изразяваше едновременно разочарование и объркване.

— Кажи го — започна нежно да я придумва той и отново погали с тялото си нейното, като напрегна мускулите на гърдите си, за да увеличи натиска върху зърната на нейните.

— Няма ли да бъде трудно и неприятно за теб? — запита тя на един дъх.

После чу собствените си думи и се изчерви чак до корените на косите си. В ясните очи на Чейс заиграха весели искрици. Той й се усмихна покровителствено.

— Без значение какво може би ти е казвал съпругът ти, да има ерекция, а да не разполага с жена в този момент, не е фатално за един мъж.

Червенината, обагрила бузите й, стана дори още по-наситена, когато той й се усмихна съблазнително.

— Значи си щастливец, ха?

— Да, ужасно съм щастлив. Помисли си, пеперудке. Твой съм и можеш да ме докосваш както и колкото ти харесва.

Той бавно я пусна на земята и се извърна, докато все още имаше достатъчно контрол да се възпре да не погали изкусителните извивки и издатинки на гръдта й с ръцете си. С устните си.

— Хайде — каза той, без да се обръща назад. — Плажът не може да е далеч. Готов съм да поплувам.

Със затворени очи, Никол се опитваше да контролира силното биене на сърцето си. Беше й топло. Струваше й се, че гори. Нито един мъж досега не я беше държал така, не я беше възбуждал леко и сладко, та чак да я заболи от възбуда, а после да се усмихне и да се извърне. Тя отново извика тихо — вик на смущение и разочарование, отвори очи и загледа безпомощно как Чейс крачи по грубия терен с широки крачки, с мощ и грация, които я изпълваха с желание да погали с длани цялото му тяло. И с устни.

Самата идея за това би трябвало да я шокира. Но не беше така. Да бъде галена от него, се беше превърнало в изкушение, което не можеше да контролира дори с усилие на волята си. А мисълта да го докосва, да открие как тя трябва да го гали в отговор, как да му достави удоволствие… Тази мисъл определено беше неустоима.

— Чейс? — извика тя, а гласът й беше странно накъсан.

Той се обърна и я изгледа.

— Имаш нужда от помощ ли?

Тя заговори бързо, защото се страхуваше, че ще изгуби смелостта си, а с нея и възможността да го докосне.

— Ако те докосна, ще ми кажеш ли, ако ти доставя удоволствие?

За миг той си помисли, че тя се шегува, защото просто нямаше начин да го докосне и да не му достави удоволствие. После, когато тя отиде при него и зачака отговора му, усети колко напрегнато е тялото й. Не, не се шегуваше. Наистина не разбираше как дори най-лекото и случайно докосване може да му достави удоволствие.

— Да — отговори той простичко. — Ще ти кажа. А ти ще направиш ли същото за мен?

— Какво?

— Ще ми кажеш ли, ако ти доставя удоволствие?

Видя изненадата, изписана на лицето й, и се зачуди от какво ли е породена.

— Мислех, че знаеш — каза тя тихо. — Твоето докосване винаги ми доставя удоволствие.

Усмивката му беше сладко-горчива. Спомни си, че я беше обладал прекалено бързо, като някой невеж глупак, завладян от гняв, без дори да подозира какво съкровище държи в ръцете си.

— В докосването има много повече от това да не те заболи — каза той.

Тя сдържа дъха си, защото я връхлетяха чувствени спомени за нощта, прекарана с него.

— Знам — каза тя гърлено. Вдигна ръка и погали мустаците му леко, като трепет на пеперудени криле. — Ти ме научи на това.

Той наклони леко глава, за да може ръката й да докосне и бузата му.

— А това ми доставя по-огромно удоволствие, отколкото мога да изразя с думи.

Очите й се разшириха от изненада и заприличаха на малки златисти басейнчета.

— Не знаеше ли? — прошепна той дрезгаво и повдигна нежно лицето й към своето. — Твоето удоволствие умножава многократно моето. — Усмихна се накриво. — Разбира се, аз не съм светец. Ако искаш да ме накараш да се почувствам дори по-добре, като ме целунеш, няма да възразя.

— Сигурен ли си? — запита тя, а очите й бяха озарени от радостно предчувствие.

— Истински сигурен.

Тя стисна здраво раменете му и се изправи на пръсти. Но той пак трябваше да наведе глава, за да могат устните й да достигнат неговите.

— Това е най-странното чувство на света — каза тя.

— Кое?

— Ти ме караш да се чувствам дребна, женствена, грациозна. Все неща, които не съм.

— За мен ти си точно такава. — Той стисна леко талията й. — Или може би се опитваш учтиво да кажеш, че аз съм малко над средния ръст?

Тя се усмихна и притисна устни към брадичката му — там, където се усещаше пулсът му.

— Боби е дори още по-едър, а не ме кара да се чувствам така. Дребна, може би, но не… ммм… желана.

— Слава Богу — каза Чейс грубо. — В деня, когато те накара да се почувстваш желана, кажи ми. И тогава ще видим кой кого ще изяде.

Тялото й се затресе от мълчалив смях. Като го усети, той се усмихна. И тогава устните й докоснаха неговите и само за миг и за двамата вече не съществуваше нищо друго на света, дори и смях. Като си спомни крехките и уязвими, доверчиви пеперуди, той изведнъж замръзна на място. Но не можа да сдържи дългата тръпка, която разтърси тялото му, когато устните й се доближиха до неговите и дъхът й ги погали, когато езикът й намери неговия и го изпълни със сладостни усещания.

Бавно, колебливо, тя сложи край на целувката.

— Харесва ми — прошепна той и сега неговият дъх погали устните й.

— Кое?

— Да те вкусвам така.

— Наистина ли? Наистина ли?

— Хайде да опитаме отново. — Той я целуна и пъхна езика си в устата й. — Защото може и да съм сгрешил.

Усмивката й стана по-широка, устните й се раздалечиха. В радостно предчувствие, тя нагоди устата си към неговата и си позволи главозамайващото удоволствие да го целуне, без да се страхува, че целувката ще отключи тъмните сили на секса — нещо, което точно сега не й се искаше да понесе.

Езикът й намери неговия, погали го нежно, отдръпна се, пак се върна. Вкусваше го. Само толкова. Беше толкова хубаво и сладко!

Тя почувства как мускулите му тръпнат в отговор на ласките й и се поколеба, защото ужасно се страхуваше, че ще го възбуди много и така ще бъдат принудени да сложат край на приятната интимност.

— Всичко е наред, пеперудке — каза той спокойно. — Вземи толкова много, или толкова малко, колкото искаш. Няма да те нараня, нито ще искам повече, отколкото можеш да дадеш.

Тя погледна в ясните му очи и видя, че наистина мисли това, което казва. Никол преглътна и заговори с дрезгав глас, който изразяваше единствено надежда.

— Това означава ли, че мога отново да те целуна?

— Да. Харесва ми да ме целуваш.

С въздишка, тя отново се изправи на пръсти и се протегна, зарови пръсти в гъстата му тъмна коса. Този път тя го целуна без колебание. Изпитваше глад за горещината на целувката му, копнееше да почувства грапавината на езика му, да го погали в чувствена игра. Да го вкуси.

Този път, когато го почувства да тръпне в отговор, по тялото й преминаха чувствени вълни. Беше сигурна, че му доставя удоволствие. Толкова сигурна, колкото и че той й доставя удоволствие. Несъзнателно задълбочи целувката, защото искаше повече от него.

Той почувства разликата в нея, промяната, която накара кръвта му да запулсира по-бързо и да започне да се събира между бедрата му. Опита се да се овладее. Не успя. Затова просто го прие така, както прие, че тялото му няма да получи освобождението, което изискваше с всеки тежък удар на сърцето. Беше получавал върховно освобождение и преди. Този път искаше нещо повече. Много повече.

Искаше Никол. А за това трябваше да бъде търпелив.

Много бавно, с натиск на дланите, той промени положението на тялото й така, че гърдите й погалиха неговите. Тя си пое дълбоко дъх, когато гърдите й станаха по-чувствителни, с което му разкри, че започва да забравя страховете си и да пие по-дълбоко от сладостта, която той й предлагаше.

А той си каза, че не е честно да използва тези тайни мъжки трикове, да обърне събуждащата й се чувственост срещу нея. Да я съблазнява. Тя още не беше познала удоволствието да бъде с мъж, нямаше никакви защити срещу него.

И в това се състоеше неговата силна надежда да я има отново.