Елизабет Лоуел
Пламъци в рая (18)

Глава 17

След нощ на накъсан сън и сънища, каквито не беше сънувал, откакто загуби попечителството над Лайза, настроението на Чейс никак не беше добро. Всичко, което искаше, беше, да преживее някак си следващите няколко часа. А после щеше да излезе в района на вулкана и да се катери по безлюдния и обвит в пара кратер докато не се умори дотолкова, че да не се втвърдява всеки път, когато си помисли за Никол, застанала гола на лунната светлина, протегнала ръце към него.

Стана бързо от леглото и взе душ за трети път, откакто си беше тръгнал от Никол. Нищо не помагаше, все още усещаше аромата на тялото й, на джинджифил и горещина, все още можеше да почувства меките и жадни за ласки длани по тялото си.

Не си направи труда да се обръсне. Просто си навлече бельо, шорти в цвят каки и стара памучна риза, която някога беше толкова тъмна, колкото беше и косата му, но сега беше по-скоро с цвета на очите му. С бързи движения, нави ръкавите си. Нямаше търпение да се види с Дейн, за да може после да продължи с истинската си работа на Хаваите — да пълзи по кратерите на вулканите. А не да показва на брат си как е успял, а дали е успял, да избяга от сексуалната червенокоса танцьорка.

Секси. Богиня. Какви слаби думи за физическото въздействие на Пеле.

Независимо колко упорито се опитваше Чейс, не можеше да престане да си представя с каква силна страст й беше отговорил. Продължаваше да мисли за отделни моменти — за коприненомеката й, но огнена коса, странните й колебания, горещината на устата й, лекият й вик в мига, когато езикът му докосна зърното на гръдта й и горещото, стегнато, невероятно силно удоволствие, което беше изпитал, когато беше влязъл дълбоко в нея.

Беше правил секс с доста красиви жени, със сигурност по-страстни и по-опитни, но Никол изгаряше спомените му като огън.

Тя беше също и като огън в тялото му. Той гореше, а не знаеше защо, но доказателството за това беше горещо и твърдо пред погледа му. Искаше я. Имаше нужда от нея.

Отвратен от невъздържания си и неконтролируем сексуален отговор дори само на спомена за изминалата нощ, Чейс затръшна силно вратата на котиджа. Докато шофираше, му беше добре, защото шумът от двигателя му действаше странно успокояващо. Навлезе в дългата и извита алея на Дейн и паркира пред задната част на къщата до малкия автомобил на Жан.

Надяваше се Жан да спи, а Дейн да бъде какъвто беше обикновено — с блеснали живи очи, любящ по-малък брат.

Бугенвилиите растяха над гаража и изненадващо ярки розови цветове покриваха целите стени на къщите. Чейс започна внимателно да търси пътя си сред зеленината, защото уважаваше защитните свойства на растенията. Тъй като бяха едни от последните, пренесени в този райски кът на Земята, бугенвилиите все още имаха много коварни, дълги бодли.

Както обикновено, задната врата на къщата не беше заключена. Предната също не се заключваше, но задната беше по-близо. Когато влезе, Чейс беше посрещнат от аромата на кафе. След като не беше спал добре през нощта, мирисът на кафе му се стори божествен. Още от мига, в който се беше събудил, той изпитваше такова нетърпение, че не можеше дори да си приготви кафе. Просто искаше да приключи с цялата тази каша.

Дейн седеше сам до кухненската маса, четеше вестник и пиеше кафе. Чейс си позволи да въздъхне тихо от облекчение. Не искаше Жан въобще да научи за Никол и Дейн. Всъщност нищо не се беше случило. Все още. И нищо нямаше да се случи. Сега.

Чейс не искаше да се чувства толкова зле заради случилото се снощи, но нищо не можеше да направи. Освен да остави всичко зад гърба си. Дейн го изгледа някак странно.

— Станал си рано. Лайза още спи. Освен това мисля, че днес е денят, в който Никол й дава уроци по рисуване. — Той направи гримаса и се плесна по челото. — По дяволите, отново се изтървах! Все едно че нищо не си чул от мен. Рисуването се пази в тайна.

— Да съм чул — какво? — съгласи се Чейс автоматично. Колебаеше се, защото не знаеше как да повдигне въпроса за облога, който той беше спечелил, а Дейн — загубил. — Къде е Жан?

— Спи. Стоя будна до три сутринта, за да изглади написаното.

— Добре. — Чейс се почувства малко по-добре. Тревожеше се, че Жан може да слезе долу и да чуе братския им разговор за богатите, но глупави мъже и бедните, но изключително хитри жени.

— Жан ще съжалява, ако разбере, че ти съжаляваш, че си я изпуснал — каза Дейн иронично.

Чейс изгледа брат си критично и реши, че няма цивилизован, джентълменски начин да подхване разговора. Все пак онова, което се беше случило, не беше цивилизовано, а колкото до джентълменството. Ъгълчетата на устните му се наклониха надолу в гримаса на неодобрение.

От друга страна, жените като Никол едва ли очакваха да открият, че в света е пълно с джентълмени, които се съревновават кой да им плаща наема и да им купува храна.

Доста внимателно, сякаш нащрек, Дейн гледаше как Чейс си налива кафе в чашката. От брат му се излъчваше нещо, което беше или гняв, или разочарование. Като познаваше Никол, Дейн беше готов да се обзаложи, че е разочарование. За големия му брат щеше да е добре да попадне на жена, която не гори от желание да го изиграе или пък да го повали на пода след запознанство от пет минути. Въздържанието изгражда характера, нали така?

Със самодоволството на мъж, който прави любов с любимата жена толкова често, колкото е угодно и на двамата, Дейн беше благодарен, че брат му е този, който изгражда характер благодарение на сексуално разочарование. Дейн наистина нямаше никакъв опит в тези неща.

Това не означаваше, че няма да се заяжда с брат си с удоволствие. По най-милия възможен начин, разбира се, с желание да помогне.

— Мислех, че след снощното представление ще си достатъчно уморен, за да спиш цяла седмица — каза направо Дейн и обърна на другата страница на вестника.

Той изшумоля високо в тишината, а Дейн го подгъна, за да му е по-удобно. Започна да преглежда колоните без всякакъв интерес, докато чакаше Чейс да му отговори.

— Ти беше ли в клуба? — запита най-накрая Чейс и отпи от горещото кафе. — Не те видях.

— Дойдох по-късно. — Дейн вдигна поглед към брат си със смесица от любопитство и хумор. — Но поне десетина души ми разказаха за твоето горещо изпълнение на барабаните. За още по-горещото танцуване на Никол и за магията на акта.

Черните вежди на Чейс се вдигнаха изненадано.

— Магията на акта?

— Да — каза Дейн сухо и отново сведе глава над вестника — Понякога можеш да я доловиш, понякога — не.

Чейс си пое дълбоко дъх. Никога нямаше да има по-удобен момент.

— Ти загуби облога — каза той направо, с груб глас.

Дейн вдигна рязко глава. Всяка красива черта на лицето му издаваше, че е шокиран.

— Какво?!

— Отидохме в жилището на Никол. Останах там достатъчно дълго, за да се уверя, че тя вече няма да те преследва — или че, ако го направи, ти няма да я приемеш.

— За какво, по дяволите, говориш?

— За секс — каза Чейс грубо.

А в съзнанието му се появи образът на Никол — така нежна и красива. Безмилостно, той избута спомена някъде надълбоко. Беше достатъчно възрастен, за да знае, че в една книга има много повече от нейната корица. Доказателството определено се криеше в текста. Или, в този случай, в чаршафите. Никол беше легнала с него в леглото по причини, различни от страстта, защото беше проявила много малко такава. Но достатъчно, за да подлуди него. Това обаче си беше негов проблем.

— Ти и Никол?

Столът на Дейн изскърца по пода, а той скочи бързо на крака, с което бутна чашката си и кафето се разля. Чашката се счупи. И двамата не обърнаха внимание на това. Бяха прекалено погълнати един от друг и от разговора. Не чуваха нищо, освен собствените си думи.

Не чуха дори тихото почукване, последвано от отварянето на входната врата.

— Разбира се, че беше тя — каза Чейс нетърпеливо. — С коя друга бих се чукал, ако не с Никол? Или има и някоя друга червенокоса, която те преследва с ослепителна усмивка и сладки лъжи, докато пред очите й танцува празна банкова сметка?

Цяла секунда, после втора, замаян и шокиран, Дейн се опитваше да разбере онова, което брат му казваше. Просто нямаше смисъл. Никакъв смисъл.

— Ти си луд! — каза той.

Застинала на място в средата на всекидневната стая, Никол чу мъжките гласове, които идваха от кухнята. Всяка дума я караше да трепва като от удар. Чувстваше се така, сякаш около нея течеше разтопена лава. Сякаш я заливаше, поглъщаше. Но не й беше горещо. Беше й студено. Направо замръзваше от студ.

„Това не може да се случва. Аз сънувам. Скоро ще се събудя и всичко ще свърши. Просто още един кошмар.“

Гласовете отново се чуха.

Не беше сън, продължаваше. Тя захапа устни, за да спре виковете, които напираха в гърлото й.

— Тя е легнала с теб? — запита Дейн.

— Недей се изненадва толкова. Случва се непрекъснато. — Гласът на Чейс беше груб, изразяваше нетърпение.

— Не и с Никол!

— О, глупости! Тя наистина те е омагьосала, нали, малки братко? Е, ако това ще те накара да се почувстваш по-добре, не си пропуснал много. Като много жени с хубаво тяло, тя мисли, че е достатъчно за мъжа да бъде в леглото с нея.

— Какво?!

Думата не беше въпрос. Тя просто показваше колко объркан е Дейн.

Чейс обаче му отговори. Беше дошъл, за да лиши брат си от всякакви мъжки фантазии, свързани с Никол, и точно това щеше да направи — макар че с по-голяма охота би копал нови тоалетни на пети юли.

— Жените като Никол не вярват, че мъжът иска по вече в леглото от някое секси тяло — каза Чейс малко по-тихо. — Повечето от тях поне си правят труда да заменят липсата на страст с умение. Не и тя. Никол е точно толкова умела под чаршафите, колкото би бил и един труп.

— Затвори си устата, по дяволите! — Гласът на Дейн беше дрезгав, изразяваше факта, че е дълбоко потресен. Сега се страхуваше, че е разбрал прекалено много. — Не искам да чуя нито дума повече!

— И това е достатъчно! — Устните на Чейс се свиха и образуваха тясна линия в израз на отвращение от цялата тази ситуация. Но беше почти свършило.

Нямаше търпение да приключат, за да може да се върне към чистите и красиви склонове на вулкана. Там му беше мястото. Не тук, да говори на брат си неща, които би могъл и сам да си представи.

— Ти загуби облога — каза Чейс упорито, — но загуби само това. Все още имаш Жан, а тя е по-добра жена, отколкото Никол някога ще бъде.

Никол се опита да се обърне, да избяга от тези проклети думи, но тялото й просто не отговаряше на заповедите на мозъка й. Започна да се люлее леко на място, бореше се да запази равновесие, опитваше се да разбере какво се е случило и защо се е случило.

За нея беше истинска катастрофа да узнае, че Чейс я е съблазнил като част от някаква жестока игра. Но да узнае, че го е разочаровала напълно като жена я нараняваше, съсипваше я по начин, който тя не можеше да разбере. Почувства думите като един-единствен, но разтърсващ удар, който прониза душата й и отне дъха й.

Стаята се замъгли до сиво и започна да се върти около нея. Инстинктивно, тя се наведе и започна да се бори с прилошаването. Стисна сляпо едно кресло и пожела тялото й да не я предава. Трябваше да си тръгне, преди някой да я открие и да разбере, че е дочула част от разговора. И онова, което се беше случило досега, беше достатъчно лошо. Да види Чейс, да знае, че той знае, че Дейн знае, да понесе погледите им — не, никога. Не трябваше да се случва.

Само отчаянието й помагаше да се задържи на крака и писъците, които чуваше в главата си: „Излез! Бягай! Скрий се!“

От кухнята долетяха и други думи, които също я пронизаха, отекнаха в ума й, докато тя се бореше за контрола над тялото си.

— Какво искаш да кажеш с това, че още имам Жан? — запита Дейн.

— Никол те преследваше, малки братко. О, за да бъдем точни, преследваше брак с теб и банковата ти сметка.

— Грешиш. Дяволски грешиш.

— Не ме засипвай с тези лайна! — изръмжа Чейс. — Видях те как я гледаш.

— Точно както ти гледаш Жан? — запита Дейн и измери брат си със студен поглед. — Или точно така, както Жан гледа теб?