Елизабет Лоуел
Пламъци в рая (14)

Глава 13

Чейс продължи да пише, докато не изпълни няколко страници с бележки. Те щяха да му помогнат да си спомни характеристиките на това място дори след като е разгледал трийсет други. Всичко това беше само предварително занимание, повече забавление, отколкото истинска работа, но той имаше чувство, че тази почти тайна, скрита от хорските погледи, кипюка ще бъде идеалният обект за неговата книга.

— Има ли пътека, която води надолу? — запита той, без да вдигне поглед от тетрадката си.

Никол побърза да затвори скицника си, защото се страхуваше, че той ще види рисунката й.

— Не знам да има. Веднъж почти заобиколих върха. От другата страна е почти същото като тук. Лавата аа стига височина почти човешки бой, груба е и почти толкова опасно остра, колкото е била и в деня, в който е замръзнала.

— Значи тук е толкова добре, колкото и там, щом става въпрос за слизане?

Тя кимна.

— Е, значи няма да получим помощ. Бил съм и в по-лоши положения. Така мисля.

Той прибра тетрадката си и започна да се спуска по грубата стена в кипюката. Последните няколко метра бяха толкова стръмни и обсипани с дупки с дълбочина до глезена, че накрая той практически подскачаше, а не вървеше. Когато стъпи на по-сигурно място в дъното на кипюката, той се обърна назад. Никол беше на върха на потока. Видът й издаваше колебание.

— Няма нужда да идваш — каза той.

— Но аз винаги съм искала да се спусна в тази именно кипюка. Само че не исках да рискувам да се върна сама вкъщи със счупен глезен.

— Вече не си сама.

Той й подаде ръка, за да й помогне да слезе долу. Първите няколко метра бяха лесни за изминаване. После стигна до несигурния слой. Буца застинала лава се счупи и неочаквано се преобърна под краката й. Ръцете му незабавно се сключиха около талията й. Много лесно, той я вдигна и я остави на по-сигурно място.

— Благодаря. — Гласът й беше едва чут, почти бездиханен.

Не очакваше да бъде вдигната с толкова малко усилия. Мислеше за себе си като за едра жена, не като за малка и крехка женица. Усещането за относителна крехкост, когато стоеше до Чейс, беше едновременно чувствено и интригуващо, но и леко изнервящо. Като че ли и реалността се беше разместила ведно с лавата под краката й и беше променила виждането й за самата себе си и за света.

— Добре ли си? — запита я той, като видя изненадата, изписана на лицето й.

— Чудесно.

Той сведе поглед към широко отворените й златистокафяви очи и се зачуди за какво ли мисли тя. Понечи да попита, но се разсея, защото изведнъж усети как плътта й тежи приятно в ръцете му. Разтегна пръстите си, за да почувства гъвкавостта на талията й. Харесваше онова, което чувстваше. Много.

— Знаеш ли — каза той, като отмести поглед от очите й към леко раздалечените й устни, — най-накрая разбрах защо мъжете през цялата история на човечеството са били готови да плащат много, за да имат танцьорки за любовници.

Никол премигна, като се чудеше дали е чула правилно. Знаеше, че е някак разсеян; очите му имаха наситения цвят на диаманти, което я караше да пожелае да зарови ръце в косата му и да придърпа главата му надолу, за да срещне устните му.

— Какво? — запита тя, вече полузамаяна.

— Плътта на танцьорките е стегната. Добре е да я чувстваш в дланите си. И твоята плът е такава. — Той затвори широко отворените й очи с бавна и нежна целувка по всеки от клепачите й. Отново протегна пръстите си и леко ги заби в плътта й. — Господи, колко е хубава! Ти си невероятна, стегната, топла и гъвкава. Караш мъжа да се чуди какво ли би било…

В последната секунда гласът му заглъхна. Но не можеше да спре мислите си. Искаше да я има цялата, обвита около него, да се движи в такт с него, да го желае така, както той — нея. Нямаше да се страхува, че може да я нарани или уплаши, че ще е прекалено едър за нея. Тя щеше да му прилегне точно, гореща и коприненомека.

Все още с насладата от неочакваната нежност, Никол отвори бавно очи и облиза устните си, защото искаше да го вкуси, но не смееше да го помоли за целувка.

Дъхът заседна в гърлото на Чейс. Пулсът му биеше тежко във вената под загорялата кожа на врата му. Само минута и вече беше готов за нея. Възбуденият му член се притисна горещо към корема й, когато я взе в прегръдките си.

— Чейс?

— Не говори — каза той с надебелял глас. — Просто ме целуни. Това не е достатъчно, никак не е достатъчно, но ще трябва да ми стигне засега.

Той я целуна по устата, ръцете му се стегнаха около нея — както тогава, когато бяха двамата на тъмната сцена. Тялото й се изви като лък под неговата сила. Той я притискаше, извиваше тялото й със сила, която би могла да й причини болка, ако и тя не го желаеше така силно и не беше нетърпелива като него. Той мълчаливо си каза, че трябва да успокои малко нещата, да се отпусне, защото това е по-скоро първата, а не последната стъпка на съблазняването.

Тогава устата й се отвори и гладно пое, мека и влажна, ненаситния му език. Той потръпна и навлезе по-дълбоко в нея. Искаше я цялата. Тук. Сега.

Част от него се чудеше на собствената му липса на контрол, когато ставаше въпрос за Никол, но по-голямата част от него се интересуваше само от сладкия огън, който тялото й разпалваше в слабините му. Тя беше така податлива, топла и толкова мека, че той изстена дълбоко. С едва сдържана страст, устните му се спуснаха от лицето към врата, после към гладките й голи рамене. Езикът му следваше леките следи, оставени от зъбите му. Той чувстваше как плътта й тръпне в отговор, чувстваше с каква сила пръстите й мачкат мускулите на гърба му, подканват го да продължи…

Никол дори не съзнаваше, че се движи към Чейс в бавен чувствен танц. Устата му беше едновременно и твърда, и мека, и гореща и я изпълваше с усещания, за чието съществуване тя не знаеше и не се осмеляваше да мечтае. Не знаеше още, че мъжът може така да трепери от нежното докосване на зъбите й до брадичката му, докато отвръща на дивите целувки, с които той я дарява. Соленият вкус и грубостта на кожата по бузите му също я изненадваха и я караха да се чуди колко още вкусове крие той от нея.

Мисълта за всички неизследвани възможности я накара да затаи дъх. Никога досега не се беше чувствала така — гладна, дива, почти отчаяно копнееща да узнае всичко за мъжкото тяло по всякакъв възможен начин.

Чейс почувства внезапното й сексуално напрежение така, сякаш усещаше реакциите на собственото си тяло. Той я желаеше, имаше нужда от нея.

Тя също го желаеше.

Той нададе тих стон и отново завладя устата й в дива целувка. Дланите му погалиха гърба й по цялата му дължина, обхванаха стегнатото й дупе и я повдигнаха леко, за да може той да притисне всеки инч от болезнено възбудения си член до сладката топлина между бедрата й. Тръпките, с които тялото й му отговори, бяха толкова вълнуващи за него, колкото и лекият звук, който излезе дълбоко от гърлото й в мига, когато тя почувства ерекцията му през пластовете дрехи.

С отчаяна страст, той правеше бавни движения с хълбоците си, за да погали члена си в плътта й, с което й казваше, че ще я дари и с двете — и с дълбока страст и с изненадващо дълбоко освобождаване от напрежението. С всяко движение на хълбоците му, езикът му се спускаше все по-дълбоко в устата й и дъхът им се смесваше, докато не стана един и същ — горещ и страстен. Като ръцете му, които бързо измъкнаха потничето през главата й и разкриха гърдите й за слънчевата светлина. За него.

Никол възкликна изненадано и покри гърдите си с ръце.

Това движение, като да се защити, изненада Чейс, защото тя изглеждаше толкова нетърпелива да се впусне в страстна любовна игра, колкото и той. А после си спомни, че се предполагаше той да прави точно това: да си играе с нея. Това трябваше да бъде интригуваща прелюдия, а не горещ секс в студеното легло от замръзнала лава. А едва успяваше да постигне контрол над тялото си, за да не я повали върху грубата земя, пък възможните порязвания и навяхвания да вървят по дяволите. Това, че страстта му беше толкова силна, че да го подтикне към насилие, го шокира и охлади неочакваната му жестока нужда от тялото й така, както нищо друго не би могло.

— Ти си права. — Гласът му беше дрезгав и неравен като черната каменна маса, на която бяха стъпили. Не можеше да откъсне поглед от нея, изненадана и полугола, като богиня, заловена от някой смъртен, докато се къпе. — Нито времето, нито мястото са подходящи. Обърни се.

Загубила дар слово, Никол се подчини, като се мразеше за това, че е отблъснала обещанието за страст със страха си.

Правейки усилия да нормализира дишането си, Чейс й помогна да облече потничето, като нарочно се бавеше. Първо я изчака да свали ръце от гърдите си. Тя стоеше, трепереща, докато той завърза и двете върви много внимателно. Докосването на пръстите му до голата й кожа й подейства като електрически ток. Тя започна да диша задъхано, на пресекулки. Пое си мъчително дъх, после още един път. Искаше да му каже, че не е имала намерение да го спре, че се е покрила, без да мисли, защото бившият й съпруг често е наранявал болезнено гърдите й в опитите си да изтръгне някакъв отговор от тялото й.

И че онова е било само началото на нараняванията.

Преглътна няколко пъти и се опита да каже на Чейс защо е замръзнала така. Но не можеше. Устните й просто отказваха да произнесат думите. Тя се срамуваше прекалено много от провалите си като жена в миналото и не можеше да стои спокойно на ярката слънчева светлина и да обсъжда своята фригидност с първия мъж, който беше пожелала истински. Мисълта да сподели нещо толкова интимно буквално я парализираше.

Тишината сякаш беше застинала във въздуха. Тя стоеше гърбом към Чейс, със стегнати и напрегнати рамене, докато чакаше гневът на разочарован мъжкар да разцепи въздуха над главата й. Вината беше нейна. Отново. Нейна. Винаги беше така.

Чейс не можеше да не забележи сковаността на тялото й. Въпреки че сложи извънредно нежно дланите си върху раменете й, мислите му никак не бяха нежни. Проклинаше се заради загубата на контрол. Беше съблазнявал достатъчно жени, за да знае как се прави и как — не.

Не се правеше върху легло от бодливи папрати и лава, достатъчно остра да среже месото до костта, а и нея. Също така не биваше да оставяш нещата да се изплъзнат от ръцете ти до такава степен, че двама души да останат разочаровани и ядосани, защото любовната игра е спряла малко преди точката на задоволяването.

„Чудесно стана, глупако — каза си той язвително. — Ти просто сам се номинира за най-невнимателния и несръчен любовник на годината.“

И все пак още я желаеше и имаше нужда от нея така, както адът — от огън.

— Съжалявам — каза той и внимателно докосна с устни нежната кожа в основата на врата й. — Добре ли си?

За миг тя не можеше да повярва, че ласката и тихо произнесените думи са истина. Но бяха. Той не й беше ядосан. Нямаше да я обвинява за нещо, за което нямаше вина, което не можеше да промени и с което, все пак, не можеше да се примири да живее. Изпусна дъх в една дълга въздишка на облекчение. Без да каже дума, кимна в отговор на въпроса му.

— Нека да погледна.

Нежно, Чейс завъртя Никол с лице към себе си. Един-единствен поглед го увери. Тя не му беше ядосана заради липсата на финес и за лошия избор на време и място. Облекчението го заля толкова силно, че му се зави свят.

Дълбочината на това облекчение беше за него толкова шокираща, колкото и почти неконтролируемата страст, която го беше завладяла. След развода си той беше имал само изискани, изкуствени и физически задоволителни връзки с жените. Забавление и игра и за двете страни. Точка.

Не се интересуваше от нищо по-сложно от това да върне сексуалното освобождаване, с което жените го даряваха. Жените също не се интересуваха дали той ще получи нещо повече от това. Чувствата не бяха задължителни за върховния момент. Всъщност дори пречеха. Този вид взаимно студено съвкупяване беше достатъчно за неговите нужди и цели. Досега.

Магията на тялото на червенокосата танцьорка го беше докарало до възможността да изригне само след няколко целувки.

„Помни за какво си тук — каза си Чейс яростно. — Тук си заради Дейн, не за бързо чукане в храстите. И ако продължаваш да се нахвърляш на Никол, както на никоя друга жена досега, тя ще реши, че джентълменът Дейн изглежда по-добра сделка — съпруга и така нататък.“

Рязко, Чейс се извърна от Никол.

— Правил ли е някой официално изследване на флората и фауната на тази кипюка? — запита той, като се стараеше гласът му да не изразява нищо. Да бъде контролиран.

За миг отговор не последва. Той се пребори с желанието да се обърне назад и да види какви чувства са изписани по лицето на Никол. Не биваше да се интересува от това, дали е тъжна или щастлива, дали вече е спокойна, или тръпне от сексуален глад. Вече знаеше, че и тя го желае, но не достатъчно. Тя въобще не беше изгубила разсъдъка си.

А той беше. Не искаше да си го признае, но Линет го беше научила, че отричането е начин на живот на глупаците. А той вече не беше глупак. Не и от тези.

От него зависеше да се контролира в бъдеще. Така щеше да успее да се издигне до нивото на желанието, изпитвано от Никол, докато тя не заприлича на Килауеа на ръба на изригването, тръпнеща в очакване на безумното освобождаване и облекчение, с което само той можеше да я дари. Тогава тя нямаше да мисли за пари и женитба, а за такъв секс, който би накарал и вулканите да изглеждат студени.

А след това той ще отиде при Дейн и ще каже на брат си, че е загубил облога. И тогава, най-после, Чейс щеше да бъде свободен да…

Какво? Какво би искал, след като бракът на Дейн е спасен?

Нямаше отговор за Чейс, освен забързания пулс на плътското му желание.