Мери Хигинс Кларк
Преди да кажа сбогом (56)

54.

Дан Майнър подреди графика си във вторник следобед така, че да има възможност да отиде до полицията.

Не му отне много време обаче да осъзнае колко безнадеждно е да се опитва да получи някаква информация за Куини.

Детективът, с когото говори, се отнесе към него със съчувствие, но му поднесе фактите достатъчно убедително.

— Ужасно съжалявам, доктор Майнър, но вие дори не знаете дали майка ви е била в Ню Йорк по времето, когато сте започнали да я издирвате. Не сте сигурен, че е изчезнала. Просто не сте успели да я намерите. Имате ли представа колко човека са обявявани за изчезнали от този град всяка година?

Дан взе такси, за да се прибере у дома. Чувстваше се абсолютно безпомощен. Тогава реши да се разходи из района на Четвърта улица.

Не знаеше как точно да подходи, за да осъществи контакт с бездомниците, които живееха в изоставените сгради. Не мога просто да им се натрапя, помисли си той. Ще трябва да се сприятеля с някого и после да спомена името на Куини. Все пак онази стара снимка ми помогна, когато открих Лили. А сега поне знам как я наричат приятелите й.

Сложи си анцуг и маратонки. На излизане налетя на Пени Мейнърд.

— Питие в седем? У нас? — запита тя с подканваща усмивка.

Пени беше доста привлекателна и Дан наистина се бе забавлявал, когато вечеря с нея и още няколко съседи. Сега обаче решително й отказа, като се извини, че вече има планове. Не искам интимни отношения с човек, който живее толкова близо, мислеше си той, докато бързаше из града.

Лицето на Нел Макдермот изплува в съзнанието му. Това се случваше често, откакто я бе срещнал в парка. Телефонът й не беше вписан в указателя. Знаеше го, защото вече беше проверил. Но бе намерил телефона на консултантската фирма на дядо й.

Мога да звънна и да помоля самия Макдермот да ме свърже с нея. Или пък ще е по-умно да го посетя. Все пак се запознахме на онзи прием в Белия дом. Поне ще види, че не съм някакъв откачен обожател или романтичен мошеник.

Мисълта да срещне Нел Макдермот отново го зареди с добро настроение и през следващите два часа, докато бродеше из района на Четвърта улица и разпитваше за Куини, се чувстваше бодър.

Беше се запасил с купчина визитни картички, които раздаваше на всеки, с когото говореше.

— Петдесет кинта за този, който ме насочи към нея — обещаваше той.

Най-после, към седем часа, се отказа, хвана такси до Сентръл Парк и започна тренировката си. На Седемдесет и втора улица отново се натъкна на Нел.