Мери Хигинс Кларк
Преди да кажа сбогом (55)

53.

Лиза Райън се върна на работа във вторник. Изтърпя някак разговорите с колегите и клиентките си — смесица от искрено съчувствие и зле прикрито любопитство относно подробностите за експлозията, отнела живота на Джими.

Прибра се у дома в шест и откри най-добрата си приятелка — Бренда Кърън — в кухнята. Из въздуха се носеше апетитният аромат на печено пиле. Масата беше подредена за шест човека, а съпругът на Бренда — Ед — помагаше на Чарли за домашното му.

— Прекалено сте добри — прошепна Лиза.

— Забрави — бързо отвърна Бренда. — Решихме, че нашата компания ще ти се отрази добре след дългия работен ден.

— Така си е.

Лиза влезе в банята и си наплиска лицето. Не си плакала цял ден! Не започвай сега!

По време на вечерята Ед Кърън повдигна темата за инструментите в работилницата на Джими.

— Лиза, знам, че Джими работеше с часове в мазето. Също така знам, че притежаваше някои великолепни инструменти. Мисля, че би трябвало да ги продадеш веднага. В противен случай ще загубят цената си много бързо.

Ед започна да разрязва пилето и продължи:

— Ако искаш, с удоволствие ще сляза и ще ги сортирам.

— Не! — извика Лиза.

После видя израженията на приятелите и децата си, които седяха вторачени в нея, и осъзна колко грубо бе отхвърлила любезното предложение на съседа си.

— Съжалявам. Просто мисълта, че трябва да продам вещите на Джими ми напомня, че той никога няма да се върне. Не мога да се занимавам с това засега.

Забеляза натъжените лица на децата си и се опита да обърне всичко на шега.

— Представяте ли си как татко се прибира у дома и открива, че работилницата му е празна?

По-късно, когато семейство Кърън вече си бяха тръгнали, а децата — заспали, Лиза тихичко слезе долу, отвори чекмеджето и се вторачи в парите. Като бомба с часовников механизъм, помисли си тя. Трябва да ги разкарам оттук!