Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Before I say good bye, 2000 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Росица Панайотова, 2000 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 19гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- beertobeer(2010)
Издание:
Мери Хигинс Кларк. Преди да кажа сбогом
Преводач: Росица Панайотова
ИК „Бард“, ООД, 2000
Редактор: Теди Николова
ISBN: 954-585-139-2
История
- —Добавяне
46.
Точно в три часа следобед Нел натисна звънеца на апартамента на Седемдесет и трета улица и Уест Енд авеню. Щом чу приближаващите стъпки на Бони Уилсън от другата страна на вратата, тя за момент си помисли да побегне към асансьора.
Какво правя тук, за Бога! Мак беше прав. Всички тези приказки за медиуми и послания от любимите покойници са измама, а аз съм пълен идиот и ще стана за посмешище, ако се разчуе, че съм се занимавала с подобни неща.
Вратата се отвори.
— Заповядай, Нел.
Първото впечатление на Нел беше, че Бони Уилсън е много по-привлекателна в действителност, отколкото по телевизията. Гарвановочерната й коса зашеметяващо контрастираше с порцелановата кожа. Огромните й сиви очи се засенчваха от гъсти мигли. Бяха почти еднакви на ръст, но Бони беше болезнено слаба.
Усмихна се извинително.
— Никога преди не съм правила подобно нещо — обясни тя, докато водеше Нел по коридора към малкия си кабинет. — Случвало се е, когато общувам с някой отвъд, друг човек оттам да се свърже с мен. Но сега положението е съвсем различно.
Посочи към едно от креслата.
— Моля те, Нел, седни. Разбери, че ако след като поговорим няколко минути, искаш да си отидеш, няма да се обидя. От думите на леля ти разбрах, че не приемаш идеята за контакт с покойниците.
— Честно казано, може и да си тръгна и се радвам, че го разбираш — сковано отвърна Нел. — Но след като се чух с леля Гърт, реших, че трябва да дойда. Аз самата имах няколко преживявания, които могат да бъдат наречени ясновидски. Гърт може и да ти е разказала за тях.
— Всъщност не ми е разказвала. Виждала съм се с нея на сбирки на Асоциацията на ясновидците, а веднъж бях и на прием в дома й, но никога не сме говорили за теб.
— Бони, чувствам, че трябва да съм напълно откровена. Просто не приемам идеята, че ще направиш нещо, което е все едно да вдигнеш телефона и да звъннеш на умрял човек. Нито пък вярвам, че някой от „другата страна“, както я наричат, може да вдигне телефона и да се свърже с теб.
Бони Уилсън се усмихна.
— Оценявам прямотата ти, Нел. Но така или иначе аз и другите ясновидци по света, неясно как, сме били избрани да служим като посредници между починалите и близките им тук. Обикновено при мен идват хора, които изпитват силна мъка и затова искат да се свържат с любимия покойник. Но понякога нещата стават и по друг начин. Един ден, докато помагах на починал съпруг да предаде съобщение на съпругата си, с мен се свърза млад човек на име Джеки, загинал при катастрофа. Не разбрах как мога да му помогна. После, след по-малко от седмица, ми се обади жена, с която никога не се бях срещала.
Очите на Бони Уилсън сякаш потъмняха.
— Видяла ме по телевизията. Поиска среща с мен. Синът й — Джеки — бил загинал при автомобилна катастрофа. Оказа се майката на младия човек, който се свърза с мен от другата страна.
— Е, моето присъствие тук е много по-лесно обяснимо. Ти се познаваш с Гърт — възрази Нел, — освен това вестниците бяха пълни с истории за експлозията, а всеки репортаж напомняше, че Адам е бил женен за внучката на Корнелиъс Макдермот.
— И точно затова, когато Адам се свърза с мен по време на един сеанс, съобщи ми името си и поиска да говори с Нел, аз знаех към кого да се обърна.
Нел се изправи.
— Бони, съжалявам, но просто не вярвам. Страхувам се, че вече ти загубих доста време. Трябва да вървя.
— Не си ми загубила времето. Просто ми дай възможност да проверя дали Адам не желае да ти каже нещо.
Нел седна неохотно на мястото си. Е, предполагам, че й дължа поне това, помисли си тя.
Минаха няколко минути. Бони затвори очи и опря буза на ръката си. Внезапно наклони глава, сякаш се мъчеше да чуе. След малко отпусна ръка, отвори очи и погледна право в Нел.
— Адам е тук — прошепна тя.
Въпреки недоверието си, Нел усети ледена тръпка. Я прояви малко разум! Това са глупости! Опита се да прозвучи спокойно и делово.
— Можеш ли да го видиш?
— Да, виждам го. Гледа те с голяма любов, Нел. Усмихва ти се. Разбира, че не вярваш в присъствието му. Ти си от Мисури.
Нел ахна. „Аз съм от Мисури“ беше вечната й шега, когато Адам се опитваше да я убеди, че трябва да се научи да се наслаждава на плаването с яхта.
— Познато ли ти звучи, Нел?
Кимна.
— Адам иска да ти се извини. Казва, че сте имали разправия последния път, когато сте били заедно, малко преди да умре.
Не съм разказвала на никого за скандала, помисли си Нел.
— Адам признава, че той бил виновен. Струва ми се, че караницата е била заради нещо, което ти си искала да направиш, а той е бил против.
Нел почувства горещи сълзи в очите си. Бони Уилсън седеше неподвижно.
— Вече губя връзката. Адам още не иска да ни напусне. Нел, виждам бели рози над главата ти, знак за любов.
Нел не можа да повярва на собствените си думи, когато заговори:
— Предай му, че аз също го обичам. Ужасно съжалявам за онази разправия.
— Сега го виждам малко по-ясно. Изглежда доволен, Нел. Но настоява да отвориш нова страница в живота си. Има ли нещо, което може да запълни цялата ти енергия и време?
Кампанията, помисли си Нел. Бони не я изчака да отговори.
— Да, разбирам — промърмори тя. — Той моли да раздадеш всичките му дрехи. Виждам стая с рафтове и панер.
— Винаги нося старите дрехи в един магазин на Армията на спасението — обясни Нел. — Там има стая като тази, която описваш. В нея ги сортират.
— Адам казва, че трябва да раздадеш всичко веднага. Като помогнеш на бедните, ще извисиш душата му. Иска да се молиш за него. Споменавай го в молитвите си, но го остави да си тръгне.
Бони замълча. Гледаше вторачено, но сякаш не виждаше нищо.
— Той ни напуска — меко каза тя.
— Спри го! — извика Нел. — Някой е взривил яхтата! Питай го дали знае кой!
Бони зачака.
— Не мисля, че ще ни каже, Нел. Което означава, че или не знае, или вече е простил на убиеца и иска и ти да му простиш.
След секунда Бони поклати глава и погледна Нел в очите.
— Отиде си — усмихнато прошепна тя, но внезапно притисна ръце към гърдите си. — Не, чакай! Името Питър означава ли нещо за теб?
Питър Ланг!
— Да — отвърна Нел.
— Нел, около него капе кръв. Не съм сигурна дали това означава, че Питър е убиецът. Но съм сигурна, че Адам се опитва да те предпази. Моли те да си нащрек и да внимаваш…