Елинор Уин Рейнолдс
Из полята на Уелс лежат мъже

Когато дойде сезонът да се мързелува

и слънцето надвисне във екстаз,

опасно ниско, от стрехи и клони,

мъже се появяват из тревата,

в крайпътните поля

и под дърветата, на статуи подобни,

сред живи плетове, по бреговете на реките,

край стари рудници и сред гробове —

седят те, разсъждават и предъвкват,

мисли мъдрят, зяпат и мечти заплитат.

Лятото е донесло друго време —

от облаци мухи, тъй мързеливи, че объркват

стрелките на часовниците.

И от горските поляни, където времето е спряло,

мъжете мълчаливи, на ръцете си облегнати,

оглеждат шумното движение

на другите, потящи се

във хватката на своите проблеми и коли.

Един по един очите си отместват към хоризонта тих —

той винаги е неизменен

от мястото им, после се отпускат в обятията на тревата

и право във окото слънчево се взират.