Елинор Уин Рейнолдс
Бяс

(на Дж. Г.)

Той бе ухапан, увреден

от бясно куче

и сега си търси утешение,

подслон и кръв.

Не всеки вижда звяра, не всеки вглежда се дълбоко

                        във очите му,

да види пламъка различен на тези винаги горящи свещи,

да види болката и неговата нужда от топлина и малко

                                нежност.

Когато никой не го гледа, деца разкъсва той, оставяйки от тях купчинка кости,

без глас, ни вопъл да се чуят.

Тормози стари хора, когато няма никой, който да ги

                                защити,

и щом ума си те изгубят и заговорят небивалици

                        за някакво чудовище,

което разкъсвало им дрехите и лижело телата, за да

                изсмуче мозъка от костите,

никой не им вярва.

Той диша топло във врата на тези глупави жени,

                които у дома пеша се връщат,

сами във тъмното —

стига му да ги накара да затичат към дома,

душите им след тях прокапват,

сърцата крехки носят във ръце.

Хапе той човека, дошъл да го унищожи —

впива зъби надълбоко във плътта му,

къса месо на вените от тънката верижка —

какъв ток само, каква тръпка!

Ала гладът не го оставя

и нуждата не спира да расте.