Найси Бийч
Първи стъпки

Цялата в лейкопласт и рани,

кладенец от жал съм; неотвратимо

като инстинкт, усещането ме помита:

 

Той Юда е, аз — блудница; силата му изсмуква моята.

Защо ли, като куче на верига, надавам вой за своя господар?

 

И все пак, не си чак толкова специален.

Просто пореден грубиян,

поредна страница в опърпания дневник — някой,

който раните ми

да поближе — достатъчно приемлив за една нощ.

 

Днес контузиите са цветни като филм.

За да смекча предателството трябва

да се извися над всичко това, да бъда честна,

да съм аз самата.

 

На първо място в списъка бе хубавият порцелан: сега

подаръците ни са куп боклуци, останки от изгубената

вяра. Така ли свършваме? Над кутията

със чаши, от които обичахме да пием двамата?

 

Оплаквам раните си, сменяйки ключалките,

зачерквам брака ни,

копнежите за споделеност са разбити, в кухнята

е бъркотия,

а съдовете целите са в прах.

 

Пускам завесите над вчерашния ден — голямото, чудесно Вчера,

което така тежеше във душата ми. Някак то дойде

и си отиде. Тази година предизвикателството

е съвсем различно.

 

Със мрежата за лов на блянове вървя по пътя на доверието,

вярата в себе си ми е опора, обетът ми е бял килим

пред мен.

 

Виждаш ли как тръгва лодката с гнева, кормилото поел?

 

Тази година обръща нова страница.