Хю Мейрион Едуардс
Приспивна песен

Нани-нани-нани-на, само ние и нощта

сме сега под звездите

и пред пред нас е пустота —

само тихо към брега спускат се вълните.

 

Тук сме ние и звездите, а пък тъмното море

кани ни за сън.

Песента приспивна на задрямалата мощ

е елегия безкрайна тази нощ.

 

Звездите ледени над нас са,

нощта, насилила убитата любов,

кръвта отравя и лицето ти бележи

с незаличима злост.

 

Затворници на вчерашния ден сме

и на утроба, белезите скрила.

И люлката на твоя майчин скут

сега ще бъде пристан твой и гроб.

 

В цялата си крехкост, ти,

дете на случая, прости.

Прости ми този акт отчаян

в името на общата ни плът.

 

Нани-нани-нани-на, спи, мое мило,

късно е, и е студено, няма да говоря аз.

Тази нощ ние никои не сме, на вълната

ще заспим. Тя ще бъде гробът наш.