Иван Мариновски
Космосът да ти е на помощ, Александър (30)

3.

Тонограма на Рей:

„Пристигнах в Зеполис с частен космоскаф…“

Тонограми на Александър:

„Набави две екраниращи шапки…“

„Остави шапките в дома на памфлетиста…“

Тонограма на Рей:

„Памфлетистът не е на посочения адрес, търся го…“

Тонограма на Александър:

„Наближаваме Зеполис…“

Тонограма на Рей:

„Забавете се, още не съм намерил памфлетиста. Да не би Атулио да те е излъгал за адреса…“

Тонограми на Александър:

„Възможно закъснение до утре, десет часа…“

„Излъгал ме е, номерът не е 12, а 112…“

Тонограми на Рей:

„Намерих памфлетиста…“

„Не ми вярва…“

„Не иска да тръгне с мен…“

Тонограми на Александър:

„След два часа пристигаме…“

„Заведи памфлетиста на сигурно място…“

Да де, на сигурно място, и аз искам същото, само че той не е съгласен, помисли Рей и отново се обърна към стареца, сгърчен на стола.

— Господин Вилония…

Старецът отговори с объркани движения на ръцете, метна поглед към Рей, после пак присви клепачи, станали сивкавобели от напрежение.

— Само преди няколко години тях да се нахвърля върху вас и щяхте да ме убиете като в мъжки бой, но сега за съжаление силите ми остаряха заедно с мен. Питам ви човешки защо не свършите нечовешкото си деяние поне веднъж по-човешки? Убийте ме без тия комедии, кривенета, сцени, етюди, които са вечните полипи по вашата работа, ако я наричате работа. Знам, че сте ликвидатор, знам за какво сте дошъл.

Старецът направи дълга пауза, изведнъж отметна глава, устата му се отвори, една суха допреди малко пукнатина, от която ненадейно като лава бликна яростта:

— Не, Флип Инсоун, макар че ти си толкова Флип Инсоун, колкото игуанодонтът е синоним на добротата, грешиш и ти, и твоите шефове, и вашият бог скопец Грит Нори, няма да превърнете планетата в паноптикум на полуживи идиоти! Въобще досещали ли сте се някога, че в огромната пространствена молекула на всичко човешко е заложено онова безсмъртие, което така или иначе ще надживее вашите игуанодонтски ревове? Не, Флип Инсоун, ти си просто или глупак по рождение, потомък на генетично прегрешение, което е непростимо спрямо теб и обкръжаващите хора, или си доотгледан пън, в чийто горен край гритнористкото длето е издълбало гаванка, за да плюе в нея! Хайде, чакам сега да измъкнеш пистолета си и да ме нарешетиш! Чудя се защо имаш лице на човек, когато не би трябвало да го имаш, стои ти като откраднато.

— Господин Вилония…

— Значи не си предизвикан още, тогава ще лая, докато свършиш процедурата тук и забравиш! Вие всички сте обречени да забравяте, но не и аз, дори когато ме ликвидирате, аз няма да забравя. Не схващаш какво ги говоря, защото годините от живота ти са претоварени с безполезността да изпитваш ежедневен страх и да го всяваш у другите, надявайки се, че така ще намалее в теб. Не схващаш, не разбираш, не знаеш — муха сред толкова други мухи, на които са ясни само плоските повърхности. В нашата феланска трагедия е прието да съзерцавате само един главен герой, само едно лице, чието минало е анихилирано, ти, Флип Инсоун, чувал ли си нещо за войната с Нелур? Какво си чувал? А никаква война не е имало, аз помня и повечето помнят, затова бяха създадени корпусите на ликвидаторите, за да бъде отнета паметта ни поради единствената причина, че за нас не съществуват други спомени освен разобличаващите спомени за Грит Нори, той замъгли и планетния, и човешкия хоризонт, когато обяви за надконституционен Синопсиса, този непрекъснато набъбващ сборник с параграфите и необходимостите от военни разходи. Гърмяха всички средства за информация, че Нелур се готви за война, което беше лъжа, че Нелур ни напада, което беше лъжа, и в един вероломен момент Грит Нори изстреля феланските стромафазови ракети върху главите на феланците, а посочи за виновник Нелур. Мнозина повярваха, хората приемат еднозвучната лъжа, защото тя поне донякъде ги освобождава да търсят отговорността в самите себе си. Които не повярваха, бяха изпратени в смъртните колонии на Южния континент, но смъртта, и най-масовата и безпощадната, не е осъществяване на каквото и да било, Грит Нори скоро го осъзна, останалите помнещи феланци трябваше да се смелят, затова бяха приложени баналните методи за изкореняване на съмненията. Изобретиха преднощта и в оголената душа и в разума на феланеца започнаха да навират преклонение пред Грит Нори, уважение към параграфите на Синопсиса, омраза към невинните нелурци, после се намесиха престъпните конгрегации, които използуваха преднощта за рекламни предавания по темповизията, изобретиха Б-вятъра, обявиха го за хуманна правителствена грижа, ама как не — всеки безплатно поне веднъж в месеца получава своята доза добро настроение, празничност и безгрижност, а тази доза всъщност потиска, омекотява мускулите и мозъците ни, подрязва ноктите, изтръгва фините антени на душите… Е, хайде, Флип Инсоун, стреляй, ти можеш! Етично-философският модел „убивай“ е неприложим за хора, затуй планетният диетолог Грит Нори ежедневно предписва на зверове като тебе анаболностимулиращи каши, понеже се опасява да не настъпи случайно спонтанна ремисия и да се усетите човеци. Пукната пара не дава, че по този начин отпечатва послушни идиоти!

— Съвземете се, господин Вилония! — кипна Рей, току-що в съзнанието му прозвуча гласът на Александър, предупреждаващ, че след десетина минути ще бъдат тук. — Господин Вилония, как да ви докажа, че не съм ликвидатор?

— Нямате никакъв шанс.

— Грешите, имам, последният, не е подходящ за ситуацията, обаче ще го използувам.

Рей се наведе, вдигна креслото ведно с Вилония и го понесе навън.