Иван Мариновски
Космосът да ти е на помощ, Александър (19)

2.

Старши инспекторът Филип Шетински познаваше доста учени, беше ги наблюдавал и в моменти на вълшебно хрумване, и затиснати под най-долния капак на неуспеха, и пред преградна стена, и в мартенските игри на младия талант, и в пожизненото влачене на една посредствена дарба, но само доктор Джатила го зашеметяваше с лекотата, с която се отправяше към безбрежното. Приемаше го за човек с повреден усет за неприкосновени и свещени сфери в науката, може би затова по-уютни минути с никого не бе изживявал и с никого не бе се карал повече.

— Аз също — призна веднъж доктор Джатила, — алогично е, но след спор и кавга с теб се чувствувам ободрен… Струва ми се, че ме смяташ за опасен ересиарх, погазващ каноните в науката просто от любов към ересите, а?

— Де да беше само това!

— Е, да, би било трагично, ако е само това!

В напрегнатата последна година особено силно се прояви склонността на доктор Джатила да се задълбочава в незнайното, без да се заслепява от тъмните фарове, които го гледаха от тъмното — още в студентските си години сглоби тая метафора за неизследваните области и до ден-днешен си я повтаряше от време на време ведно с другите спомени от младостта.

Със стъпването си в Седми специален отдел и от първите часове на организирането на научния център той отново се захвана с проекта „Ерихонска роза“, съзнавайки, че с годините склонността му да се задълбочава в невъзможното се усилва.

Шетински изпита желание да му каже:

— Успееш ли, и боговете няма да ти простят! — И не му го каза.

Друг път поиска да го попита:

— Едуард, защо ми се струва, че всъщност не ти се ще да осъществиш проекта „Ерихонска роза“, защо ми се струва, че в този случай приличаш на ловците, умеещи да стрелят точно, но предварително знаещи неспособността си да унищожат всичката красота под клонатите рога, и от това изпитваш истинско щастие, така ли е? — И не го попита.

Ала една сутрин след дълги разправии изтърси:

— Реализираш ли идеята си, ще сториш най-лошото — ще лишиш човека от вярата му във вечната любов, тъй като…

— Грешиш! — избухна доктор Джатила. — Вечността е привилегия на материята, на Вселената, на Времето. Моята цел е къде-къде по-скромна.

Тазсутрешната разправия и неясният за страничния наблюдател анализ на проекта „Ерихонска роза“ беше изключение, те сутрин почти не се виждаха, затънали в проблемите си, само късно нощем успяваха да отделят час, час и половина свободен, относително свободен, защото тутакси се усещаха като емигранти в неангажирания отрязък време и бързаха отново да се върнат в разговорите за специалните задачи на отдела.

За шлемовете, предпазващи от въздействието на феланската преднощ, по дяволите тая шапка — казваше доктор Джатила, — всеки може да я смъкне от главата на инспектора и да го остави безпомощен, и след месец предложи „течен екран“, който се впръскваше в епидермиса на кожата на главата.

— И дори не пречи на прическата — заяви Рей, в началото обезпокоен, че „течният екран“ по някакъв начин ще сплеска русата му грива.

За социалната психология на инспектора, попаднал за пръв път на Фелания и имаш само предварителна представа за планетата — отначало глаголите на всичките му постъпки са непременно в страдателен залог, мислите му представляват бързосменящи се страдателни причастия и изходът от всичко това „страдателно“ е стъпване на оная психологическа плоскост, наречена мигновена емоционална адаптация, като с адапторите, естествено, отново се зае доктор Джатила.

За възможните действия на инспекторите в типичните ситуации, в които биха попаднали на Фелания, как да интерпретират точния образец на съответната социална група, как да не останат гости, неосведомени посетители, чужденци и как да приложат най-гъвкавите форми на участие или на съзнателно въздържане от участие в набора от планове примерно на гритнористите, анаболистите и другите там представители на престъпните конгрегации.

Още през зимата бяха решени проблемите с новите бойни костюми, като в ребуса на многобройните им защитни функции се включиха и каскадните преобразуватели и времетраенето на действието им практически стана неограничено, понеже енергията за излъчване на инфразвука се черпеше от най-малките температурни промени в атмосферата, както и от биомасата на хищника, доближил се до пострадалия инспектор; мощността на гравитарите се учетвори.

— Чудесно — резюмира Рей, — с двутонен удар ще нокаутирам и най-дебелия, и най-жизнения фелански игуанодонт!

През пролетта научният център на отдела синтезира актор-кислород, с една капсула, поставена под езика, инспекторът по желание би могъл да се откаже временно да диша атмосферен въздух (защита срещу тайнствения Б-вятър) или по желание да се разхожда цели два часа под вода, естествено, не с лекотата на риба, но и без да получи главоболие.

Накрая дойде въоръжаването с „надникване в паралелното бъдеще време“, което доктор Джатила разглеждаше като могъщо защитно средство и недоверието на инспекторите прие за краткотрайна логическа заблуда.

Скоро след експлозията в клиниката и след вмъкването на противника в отдела доктор Джатила предложи хипотеза за действието на конгрегата, шокираща с посоката си.

— Едва ли — не се съгласи Шетински, — винаги си излизал прав, но сега едва ли. За съжаление истината за конгрегата, нехипотетичната, беше във визиодиска на Орасио Айрес, обаче…

— Сигурен съм в хипотезата си.

— Отде на къде, да не си беседвал случайно с изобретателите или с производителите на конгрегата?

— Не е необходима подобна беседа. Некохерентността на нашите две цивилизации ми е достатъчна…

Този пореден спор се състоя в деня, когато Александър и Рей заминаха за Южните Карпати, в същия следобед пристигна изгоненият неотдавна журналист от Евровизията Умберто Соренти, ала сега бе приет радушно, дори прекалено радушно.

Шетински го подчерта с всичко:

— Дължа ви мек стол за сядане, хубаво кафе да се ободрите и голя-ямо извинение…

— О, защо? Професията ми предполага и бой по главата. Всъщност пак идвам с един въпрос. По какъв начин постигнахте — имам предвид и дванайсетте европейски отдела за защита — рязкото спадане на отвличанията? Аз си го обяснявам със забраната на фелански космически кораби да кацат на Земята, но как постигнахте това невъзможно нещо?

— Не казвам, че беше лесно. Лично на вас, в знак на потвърждение за симпатията ми към Умберто Соренти и брат му Кортас Соренти, ще се доверя при условие, което, вярвам, ще уважите в името на защитата на Земята. Условието е да не му се даде гласност.

Умберто Соренти кимна и прие едночасовата информация с неудържимия апетит на любопитния и с неизбежните въздишки, че тази великолепна схема на галактическа дипломация ще остане задълго скрита от обществеността, която според журналиста имаше многократно по-любопитни очи от неговите.

— А редките отвличания и сега се дължат на феланците, нали? Техните кораби увисват някъде край Слънчевата ни система, изпращат малки космоскафи, които се смесват с безбройните наши туристически космоскафи, и успяват да кацнат на Земята незабележими. Правилно ли е предположението ми, старши инспекторе?

Разделиха се съвсем приятелски, Шетински го изпрати с усмивка, последната усмивка за деня, защото след малко получи съобщения от Втори, Трети и Осми отдел. Там бяха убити няколко инспектори, и то на улицата. Последва обаждане от Шести отдел. От монитора го гледаше Норман Симонеску с онова сгърчване на лицето, което винаги имат вестителите на най-лошите новини и трагедии.

Шетински усети как в мозъка му две имена също се сгърчиха, смачкаха, сгъстиха в два тревожни съсирека: Александър… Рей?