Иван Мариновски
Космосът да ти е на помощ, Александър (17)

6.

Старши инспекторът Шетински с потръпване откъсна поглед от кървавите петна по плочника, именно тъй изгради с жеста си пълна непоносимост към кръвта само заради това, че бе говорил цяла сутрин със същия този човек, че несъзнателно го бе приел за приятел — нима са редки случаите, когато завинаги близък ни става някой, минал на пръсти през ивица млада трева, и примерите са безбройно повече, стига да присъединим съучастието си към каквато и да било болка.

Лицето ми гореше от бяс. Рей постепенно потъмняваше, ръцете му висяха с вкоравени пръсти, сякаш след едночасова непрекъсната стрелба.

— Старши инспекторе — приближи се един от охраната на отдела с биоиндикатор в ръце, — хванахме следите им, водят през парка към гората, навярно са се насочили към автострадата. Да продължим ли след тях?

Шетински премълча, на негово място и аз бих премълчал. Какво като бяха хванали следата, зад храстите, зад гората или по-нататък, зад хълма, нали щяха да се озоват пред яма от нищо и да чуят само пулса на безсилието си, но следи нямаше да има, така изчезва точката, съвпаднала с точка, феланците може би щяха да са отлетели с чакащия ги там космоскаф или да се спотайват в сянката на проклетия си конгрегат.

Все още стояхме под аркадата от бели шуплести камъни, сглобявахме, разглобявахме случилото се, за да открием причините за днешните си неуспехи, когато върху главите ни се стовари и най-необяснимото.

Моята преценка беше: произшествие без еквивалент, понеже досега се смяташе за немислимо да проникнеш неидентифициран в Седми отдел — сензорите в дългото цилиндрично фоайе „опипваха“ влизащия, сравняваха характеристиките му със заложените в паметта си и при неопознаване шлюзовите врати (и за навън, и за навътре) се спускаха, фоайето се превръщаше в задънена стоманена бъчва, алармената инсталация вдигаше на крак охраната…

А току след експлозията в клиниката шлюзовите врати само трепнали, сякаш примигнали от изненада, алармената инсталация писукнала и на часа млъкнала, сякаш засрамена от грешката си (грешка невероятна, контролните сензори бяха дублирани), в действителност дежурните инспектори и с просто око виждали, че фоайето е празно като декоративна раковина, и в същото време от компютрите за вътрешна охрана постъпила нелепата информация, че преди две минути е регистриран човек не от състава на отдела, което съвсем объркало дежурните — призрак ли, що ли, по какви непредвидени причини информацията идвала със закъснение и как онзи бил вече вътре, след като не е минавал през фоайето… отгоре на всичко на мониторите се появила схемата на движението на призрака — преди две минути се качил с асансьора до седмия етаж, свил по коридора вдясно и право в кабинета на Шетински, сякаш шифърът за отварянето на вратата (индивидуалната характеристика на електростатичното поле на дланите на старши инспектора) бил най-обикновен ключ и стърчал забравен в ключалката… и последното: влезлият не излязъл, обаче контролните сензори показвали, че в кабинета няма никого…

Горе-долу това съдържаше разпокъсаният доклад на дежурните инспектори, а в кабинета на Шетински изненадата надминаваше очакваното, отворен бе суперсекретният сейф, отворен бе прозорецът, явно през него беше излязъл неканеният ни гост, но нямаше смисъл да поглеждаме навън — крадецът не би ни чакал.

— И е отмъкнал визиодисковете на Айрес? — попитахме едновременно с Рей.

— Отмъкнал ги е, естествено, иначе защо ще отваря сейфа, и всъщност не ги е отмъкнал. Единственият ни успех днес е, не знам какво ме подтикна, че прибрах дешифратора в джоба си… — Помълча и се обърна към нас. — Да се надяваме, че за днес изненадите приключиха. Вървете.

Останал сам, Шетински усети сриващата тежест на неуспеха, не опазиха Орасио Айрес, памфлетиста, успял със собствени сили да се спасява години наред на Фелания, да пресече половината Галактика и накрая на Земята, в двора на Седми отдел, не го опазиха от ликвидаторите. Наистина те се криеха в сянката на своя конгрегат и престъплението не можеше да се предотврати, но това не оневиняваше никого, прав се оказа Орасио Айрес, когато предупреждаваше за способностите и дързостта на анаболистите. Зашеметяваш провал бе и загубата на свръхценната информация, която доскоро лежеше в сейфа.

Шетински изпухтя. Вместо да разполага с тази информация за Фелания и дори с прототиповете на феланското мислене, сега имаше сведения, които спокойно можеше да преброи на пръсти. Затвори очи, сякаш под клепачите си започна да изписва краткия списък.

Първо: конгрегации. Колко са? С каква численост? В кон зони на обществения живот се намесват? Докъде се простира толерирането им от правителството или доколко те участвуват в правителството? Има ли конкуренция между отделните конгрегации?

Гадна история, самите конгрегации откраднаха отговорите на тези въпроси.

Второ: пет лагера за натурализиране на отвлечените деца. Единият се намира в Мраморния каньон, а другите? Какво представлява натурализирането? Как се извършва транссубстанциацията и до какви степен процесът е обратим?

Нямаше отговор.

Трето: масов стерилитет и при мъжете, и при жените. Господи боже, всеобщо пресъхване на човешките реки и на човешкия океан — какво чудовище и какво чудовищно е сторило, та сега цяла една цивилизация да плаща с бъдещето си?

Нямаше отговор.

Четвърто: конгрегат. Същото — описанието на принципното му действие, осигуряващо невидимостта на похитителя, е отмъкнато с помощта на конгрегат. Как?

Нямаше отговор.

Пето: изкуствен произход на преднощта и Б-вятъра. Защо са създадени? Какво точно представляват?

Нямаше отговор.

Шесто: анаболисти. Дали и нашите момчета след натурализирането няма да бъдат обработвани със СТХ и анаболни стероиди? Или са стока за продажба? Орасио Айрес твърдеше, че Фелания се готви за космическа война с Нелур и че тъкмо сега подготовката навлиза в решаващата си фаза, спомена, че се разчита не само на анаболистите, а и на някакви еони. Какво е еон? Три букви? Дали трите безобидни букви образуват името на нещо безобидно?

Нямаше отговор. А сутринта всичко беше тук — и Орасио Айрес, и визиодисковете с информацията, — сега държеше един безполезен дешифратор. Шетински постави платинената пластинка на бюрото и отново се чу тихият й звън, който съвпадна със звъна на апарата за свръзка, търсеха старши инспектора Шетински, обаче екранът остана тъмен и тъкмо от тъмното дойде обаждането в закономерния им стил на пренебрежение и подигравка:

— Намираме се на крайбрежната автострада и ви чакаме с нетърпение. За улеснение ви уведомяваме, че колата ни е светлосиня. Айрес ви изпраща поздрави.

Връзката рязко прекъсна.