Мейрион Макинтайър Хюз
Лодките на бедните

Там, където асфалтът е напукан

и лодка скърца, сякаш че врата,

някъде, където в песента на чайка

мръсна винаги отеква болка,

дето всички къщи са смълчани,

там, където винаги на сол дъхти дъжда,

дето зимата за мои работи говори

и какво ли утрешният ден ще донесе;

дето лодките на бедните

приказват на вълните

и два часа остават между мен и деня,

два часа в гадно време,

пълна каша, и ни звезда

над мене тази нощ,

крушенец съм, но виждам —

изхвърлен съм, където и трябваше да стигна.