Шийна Пъг
Момчето с облак в ръка

Той не притежава много: нито работа

ни покрив, ни великите надежди,

но си има облак във ръката

и си мисли, щом го стисне,

над града ще падне дъжд,

и си мисли, би разнищил

пухкаво валмо на мъгла от фини нишки

да изтрие всичко с нея,

и си мисли, че ще може да издуха

тъй високо тоз часовник от глухарче,

та не би се приземил отново,

мисли си, че би го хапнал,

вкус на бяла ружа, плъзгаща се в него,

пълнеща го с празнота, дордето

се превърне във пространство,

и си мисли, щом е празен и изпълнен,

вече може да отплува.