Карън Гуудуин
Вълк

Първа гледка от Пиренеите —

нищо друго — само ние и автомобилния прожектор,

който блъска напред със студено пипало.

 

Твоята ръка е на волана, преценява пътя ни

през мрака и тая вътрешна стена от камък

е за ръба единственият ни компас.

 

Дъждът започна покрива да щипе и финият му пулс

по прозорците се учести, препуснаха копитата на бурята,

която ни увличаше на всеки нов завой.

 

Изведнъж небето, трескаво и бяло,

запали електрическите лесове и вълчи силует

внезапно пътя ни пресече, накара ни да свием,

 

да се вгледаме назад. Ужасена бях и сигурна:

това е знак за бъдещата неизвестност,

жегата на бялото небе се сви в стомаха му.

 

Тази нощ в прегръдките ти слушах

воя на студа във твоите вени,

зърнах мраморната жилка зад очите ти.