Сара Корбет
Сънят на коня

Приливите на дъха във тъмното —

нещо топло ме докосва по лицето,

порите по кожата отгатвайки.

Тяло се надига изпод дланите ми

и решетката на вените изпуска пара под коприната.

 

Удар със копито —

първи, втори път, ехти земята.

Единение на тропот и на сила

сред ребуса от кости се повтаря:

бедро до хълбока ми дълго, гърдите ми

до сърповидното ребро.

 

Махалото се сменя, мускули се стягат и

отпускат, припомняйки си на стоманата вкуса,

упорство: до устата със страни втвърдени —

гъвкава извивката на шията,

силата на рамене — като вода.

 

Около нас, разхлабените поводи поели,

въздухът е разреден и режещ

за ъгъла внезапен на ухото.

Око, въртящо се до бяло —

да зърне онова, което може да подуши.