Айзък Азимов
Роботите на зората (49)

49.

Само след няколко минути Бейли се озова в четвъртото аврорианско имение, което виждаше след своето пристигане на планетата преди ден и половина — след дома на Фастълф, на Гладиа и на Василия сега идваше ред на дома на Гремионис.

Имението на Гремионис беше по-малко и по-сбутано от останалите, макар че на несвикналия с аврорианските порядки Бейли му се стори, че вижда признаци на скорошно построяване. Характерният белег на аврорианските имения — нишите за роботи — все пак бяха налице. Със своето влизане, Жискар и Данил бързо се отправиха към тях и застанаха неподвижни и мълчаливи с лице към стаята. Роботът на Гремионис, Брунджи, зае трета ниша с почти същата скорост.

Роботите не се затрудниха в своя избор ни най-малко, при това въобще не се забеляза някоя ниша да се е превърнала в прицелна точка от страна на два робота. Бейли се зачуди, как ли избягваха конфликтите помежду си и реши, че сигурно си общуват със сигнали, които не са доловими за човешките същества. Струваше си (ако не забравеше) да разпита Данил по въпроса.

Бейли забеляза, че Гремионис също се е загледал в нишите.

Ръката му се доближи до горната устна и показалецът заглади малкия мустак. След известно време той неуверено изрече:

— Вашият робот, който прилича на човек, не ми изглежда добре в нишата. Това е Данил Оливо, нали? Роботът на д-р Фастълф?

— Да — отвърна Бейли. — И той участваше в хипервълновата драматизация. Тоест един артист — артист, който подхождаше повече на своята роля.

— Да, спомням си.

Бейли забеляза, че Гремионис — както и Василия, както дори Гладиа и Фастълф — спазваше известна дистанция. Изглежда Бейли излъчваше поле — невидимо, неосезаемо по никакъв начин, — което отблъскваше и не даваше на космолитите да се приближат прекалено близо до него, като насочваше движенията им по една деликатна крива на избягване всеки път, щом те минаваха покрай него.

Бейли се зачуди, дали Гремионис си даваше сметка за това. А какво ли правеха със столовете, в които той сядаше, докато беше в техните имения, с чиниите, от които ядеше, с кърпите, които ползваше? Дали едно обикновено пране им беше достатъчно? Дали не следваха специални процедури по тяхната стерилизация? Дали не хвърляха и подменяха всичко, до което той се докоснеше? Дали именията нямаше да ги дезинфекцират, след като Бейли напуснеше планетата — или може би го правеха всяка нощ? Ами обществената Лична, която беше ползвал? Нямаше ли да я разрушат и построят наново? Ами жената, която без да подозира нищо беше влязла там, след като той беше излязъл? Или може би тя беше влязла именно за да дезинфекцира?

Бейли си даде сметка, че изглупява.

Да вървят в Космоса с всичко това. Какво вършеха аврорианците и как се справяха с техните проблеми, си беше тяхна работа и той нямаше намерение да се занимава повече с тях. Йосафате! Тъкмо сега си имаше достатъчно свои проблеми, и един от тях беше Гремионис — с който щеше да се захване след обяда.

Обедът беше доста обикновен, предимно вегетариански, но за първи път Бейли не срещна проблеми с яденето. Всяко нещо си имаше строго определен вкус. Морковите имаха доста силен вкус на моркови, така да се каже, а грахът — на грах.

Може би малко повече от необходимото.

Бейли се мъчеше да яде с неохота, за да не покаже надигащата се лакомия.

В старанието си забеляза, че започва да свиква — като че ли вкусовите му рецептори се пресищаха и така успяваха по-лесно да се справят с излишъка. Даде си сметка, с известна тъга, че колкото и кратко време да продължи неговото познанство с аврорианската кухня, когато се върне на Земята, разграничението във вкусовете щеше да му липсва и тяхното смесване в земните ястия щеше да го дразни.

Дори хрупкавостта на отделните парчета — в началото това го шокира, понеже му се струваше, че при всяко сключване на своите челюсти създава шум, който сигурно (така си мислеше той) пречи на разговора — вече му изглеждаше само като едно вълнуващо доказателство, че той в действителност яде. При храненето на Земята щеше да цари тишина, която щеше да го кара да усеща липсата на нещо друго.

Бейли започна да яде с повишено внимание, като изучаваше вкуса на всяко едно нещо. Надяваше се, че когато земляните се установят на други планети, този космолитянски начин на обработка на храните ще се превърне в характерен белег на новата им кухня. Особено ако нямаше да има роботи, които да приготвят и сервират яденето.

После неловко си помисли, че не когато, а ако земляните се установят на други планети — и цялото това „ако“ зависеше от него, от детектива Илайджа Бейли. Огромната тежест изведнъж се стовари върху него.

Яденето приключи. Двойка роботи донесоха загретите навлажнени салфетки, с които човек можеше да избърше ръцете си. Само че не бяха обикновени салфетки, защото когато Бейли пусна своята в чинията, тя се размърда, изтъня и заприлича на паяжина. После, съвсем внезапно, тя призрачно се издигна и се понесе към някакъв отвор в тавана. Бейли леко подскочи и изви поглед нагоре, за да проследи с отворена уста изчезващата кърпичка.

— Това е нещо ново, което си взех съвсем наскоро — поясни Гремионис. — За еднократна употреба, нали разбирате, но още не знам, дали ги харесвам. Някои хора казват, че след известно време задръствали шахтата за боклук, а други се тревожат за замърсяването на околната среда, защото, както те смятат, все нещо от тях ще стигне и до нашите дробове. Производителите твърдят, обаче, че няма…

Бейли изведнъж си даде сметка, че не беше проронил и дума по време на обяда и че за първи път след бързата размяна на реплики по повод на Данил преди да сервират обяда, един от тях двамата проговаря. А нямаше никаква полза от дрънкането за салфетките.

Доста рязко, Бейли попита:

— Бръснар ли сте, мистър Гремионис?

Гремионис се изчерви и нежната му кожа потъмня до корените на косата.

— Кой ви каза това? — задавено възкликна той.

— Ако това е неучтив начин на обръщение към вашата професия — отстъпи Бейли, — моля да ме извините. На Земята е прието да се казва така и изразът не е обиден.

— Аз съм дизайнер на прически и облекла — поясни Гремионис. — Това е признат вид изкуство. Всъщност, аз съм естет-оформител. — Пръстът му се плъзна пак към мустака.

Бейли мрачно попита:

— Забелязах вашите мустаци. Обичайно ли е да се носят на Аврора?

— Не, не е. Но се надявам да стане така. Да вземем вашето мъжествено лице… Страшно много лица като него могат да бъдат подчертани и видът да им се подобри от изкусния дизайн. Всичко влиза в дизайна — това е част от моята професия. Може да се отиде и твърде далеч, разбира се. На планетата Палас лицевата фризура е често срещана, но там е прието и боядисването в разнообразни цветове. Всеки отделен косъм се боядисва различно, така че да се получи някаква определена комбинация. Е, това е тъпо, нали. Не е трайно, цветовете се променят с времето и човек придобива ужасен вид. Но в някои отношения дори и това е по-добре от голотата на лицето. Няма по-непривлекателно нещо от пустеещото лице. Това си е мой израз. Използвам го в моите лични разговори с потенциални клиенти и има много голям ефект. Жените минават и без лицева фризура, защото компенсират това по други начини. На планетата Смитиъс…

Имаше нещо хипнотично в неговите тихи, бързи думи, разпаленото му изражение, в начина, по който очите му се разширяваха и фиксираха погледа на Бейли със завладяваща искреност. Бейли трябваше да се отърси с почти физическо усилие.

— Роботик ли сте, мистър Гремионис? — прекъсна го той.

Гремионис погледна стреснато и леко смутено от рязкото прекъсване.

— Роботик?

— Да. Роботик.

— Не, съвсем не. Използвам роботи, колкото и всички останали, но не знам какво има вътре в тях. Всъщност, не ме интересува.

— Но живеете тук, на територията на Института по роботика. Как така?

— Защо да не живея тук? — Тонът на Гремионис стана забележимо по-враждебен.

— Щом като не сте роботик…

Гремионис направи гримаса.

— Това са глупости! Когато е бил проектиран преди няколко години, Институтът е бил създаден с идеята да представлява самоподдържаща се общност. Имаме си свои собствени сервизи за ремонт на транспортните средства, свои собствени сервизи за поддръжката на роботите, свои собствени доктори, свои собствени структуралисти. Водим свой собствен живот и ако имаме нужда от свой собствен художник, това е Сантирикс Гремионис, и аз също живея тук. Има ли нещо нередно в моята професия, че да не живея тук?

— Не съм казал такова нещо.

Гремионис се обърна с раздразнение, което бързото оттегляне на Бейли не успя да уталожи. Той натисна някакво копче, после, след известно взиране в една разноцветна правоъгълна лента, направи нещо, което забележително напомни рязко барабанене с пръсти.

От тавана тихо се спусна някаква сфера и остана да виси на около метър над главите им. Отвори се, все едно че беше портокал, който обелиха. Отвътре затанцуваха различни цветове, придружени от нежен поток звуци. Бейли гледаше омагьосано, как шарките преминаваха в музиката и как двете сякаш се сливаха в едно цяло.

Прозорците се затъмниха и сегментът заблестя още по-ярко.

— Прекалено ярко ли е? — попита Гремионис.

— Не — отвърна Бейли след известно колебание.

— Предназначено е за фон. Избрах успокояваща комбинация, която да ни улесни във воденето на разговора по цивилизован начин, нали така. — После оживено добави — Да карам ли по същество?

Бейли отклони вниманието си от… — каквото и да беше това (Гремионис не спомена името му) — със значително усилие и каза:

— Ако обичате. Много бих искал.

— Обвинявате ли ме, че имам нещо общо с обездвижването на онзи робот Джендър?

— Разпитвах за обстоятелствата, при които роботът е загинал.

— Но сте ме споменали във връзка с това. — Всъщност, само преди малко ме попитахте, дали не съм роботик. Знам, какво искахте да кажете. Опитвахте се да ме накарате да призная, че разбирам малко от роботика, за да можете да ме обвините във… във… довършването на робота.

— Бихте могли да кажете убийството.

— Убийството? Не може един робот да бъде убит. Във всеки случай, не съм го довършил, или убил, или както щете го наречете. Казах ви, не съм роботик. Нищо не разбирам от роботика. Как въобще можете да си помислите…

— Трябва да изследвам всички възможни връзки, мистър Гремионис. Джендър е принадлежал на Гладиа — жената от Солария, — а вие сте бил приятелски настроен към нея. Това е някаква връзка.

— Може да е имало колкото щете приятелски настроени към нея хора. Тук няма никаква връзка.

— Да не би да искате да кажете, че за всичките пъти, когато сте ходили в имението на Гладиа, нито веднъж не сте видели Джендър?

— Нито веднъж! Не!

— И не сте знаели, че тя има хуманоиден робот’

— Не!

— Никога не ви го е споменавала?

— Там беше пълно с роботи. Всички до един бяха съвсем обикновени. Никога не е казвала, че има и някакви други.

Бейли сви рамене.

— Много добре. Нямам причини — за сега — да смятам, че това не е истина.

— Тогава кажете го на Гладиа. Затова исках да ви видя. Да ви помоля да го направите. Да настоя.

— Има ли причини Гладиа да смята другояче?

— Разбира се. Вие сте й отровили ума. Разпитвали сте я за мен във връзка с това и тя е предположила… била е разколебана… Факт е, че ми се обади тази сутрин и ме попита дали имам нещо общо с това. Вече ви казах.

— И вие отрекохте?

— Разбира се, че го отрекох, при това твърде категорично, защото нямам нищо общо. Но не е достатъчно убедително аз да го отричам. Искам вие да го отречете. Искам да й кажете, че според вас, аз нямам нищо общо с цялата работа. Току-що казахте, че не съм бил аз, а и не можете да рушите моята репутация без каквито и да било доказателства. Мога да подам жалба срещу вас.

— До кого?

— До Комитета за защита на личността. До Парламента. Шефът на Института е близък приятел със самия Председател и вече съм му изпратил подробен доклад по въпроса. Не си губя времето, нали разбирате. Взимам мерки.

Гремионис поклати глава по начин, който вероятно трябваше да изрази свиреп гняв, но му липсваше убедителност, като се имаше предвид кроткия израз на лицето му.

— Вижте — каза той, — това не е Земята. Тук ние сме защитени. Вашата планета с нейната пренаселеност кара народа ви да вегетира в многобройните си кошери — многобройните си мравуняци. Вие се блъскате един в друг, задушавате се взаимно — но това няма никакво значение. Един живот или милиони животи — това няма никакво значение.

Бейли се овладя да не издаде с гласа си презрението, което го обзе, и отбеляза:

— Чели сте исторически повести.

— Разбира се, че съм чел — и там всичко е описано така, както е. Не може една планета да има милиардно население и това да не е така. На Аврора животът на всеки един от нас е ценен. Защитени сме физически — всеки един от нас — посредством нашите роботи, така че тук никога не е имало покушения, да не говорим за убийства.

— Освен Джендър.

— Това не е убийство; той е само един робот. А Парламентът ни защитава и от по-изтънчените в сравнение с покушението начини за посегателство. Комитетът за защита на личността гледа с лошо око — с много лошо око — на всяко действие, което незаслужено накърнява репутацията или социалното положение на всеки един отделен гражданин. Ако един аврорианец си позволи да действа така, както правите вие, той би си навлякъл голяма беля. Колкото до един землянин… е,…

Бейли го прекъсна:

— Водя разследване по покана, предполагам, на Парламента. Не допускам, че д-р Фастълф би могъл да ме извика тук без разрешението на Парламента.

— Може и да е така, но това не ви дава право да минавате границата на своите законни права.

— Означава ли това, че ще подадете оплакване до Парламента?

— Смятам да убедя шефа на Института…

— Как се казва той, между другото?

— Келдън Амадиро. Смятам да го помоля да запознае Парламента със случая — а той е в Парламента, нали така — той е един от лидерите на партията на Глобалистите. Така че мисля, че е по-добре да обясните на Гладиа, че съм невинен.

— Много бих искал, мистър Гремионис, защото подозирам, че вие сте невинен, но как мога да сменя своето подозрение със сигурност, ако не ми позволите да ви задам някои въпроси?

Гремионис помълча. После, с известна доза предизвикателност, се облегна назад в стола и сложи ръце зад врата си — олицетворението на човек, напълно не успял да си придаде непринуден вид.

— Питайте — каза той. — Нямам какво да крия. И като свършите, ще се обадите на Гладиа точно от ей онзи тримерен предавател зад гърба ви и ще си кажете приказката — или ще имате повече неприятности, отколкото можете да си представите.

— Разбирам. Но първо… Откога познавате д-р Василия Фастълф, мистър Гремионис? Или д-р Василия Алиена, ако ви е известна под това име?

Гремионис отново помълча, после отвърна с напрегната нотка в гласа си:

— Защо ме питате за това? Какво общо има това с всичко останало?

Бейли въздъхна и мрачната му физиономия се вкисна още повече.

— Напомням ви, мистър Гремионис, че няма какво да криете от мен и че искате да ме убедите в своята невинност, така че аз да мога да убедя Гладиа в същото. Просто ми кажете от колко време я познавате. Ако не я познавате, кажете си го направо — но преди това, смятам, ме би било честно да ви уведомя, че д-р Василия заяви, че сте я познавали добре — твърде добре, за да й се предложите.

Гремионис изглеждаше раздразнен. С треперещ глас той отвърна:

— Не разбирам защо им трябва на хората да го правят на въпрос. Предлагането е абсолютно естествено социално взаимодействие, което никого не засяга. Разбира се, вие сте землянин, така че вие бихте вдигнали голяма пара за това.

— Доколкото разбрах, тя не е приела вашето предложение.

Гремионис отпусна ръце в скута си със свити юмруци.

— Приемането или отхвърлянето си е лично нейна работа. Има хора, които са ми се предлагали и на които аз съм отказвал. Няма нищо кой знае какво в това.

— Добре тогава. Откога я познавате?

— От няколко години. Около петнадесет.

— Познавахте ли я по времето, когато тя все още е живеела с д-р Фастълф?

— Тогава бях само едно момче — отвърна той и се изчерви.

— Как успяхте да се запознаете с нея?

— Когато приключих своята подготовка като естет-оформител, бях извикан да проектирам нейния гардероб. Харесах й и след това тя продължи да ползва моите услуги… в това отношение… изключително.

— В такъв случай, по нейна препоръка ли получихте своето сегашно място като… да кажем… щатен естет-оформител за членовете на Института по роботика?

— Тя оцени моите способности. Държах изпит, наравно с няколко други, и спечелих мястото благодарение на своите собствени заслуги.

— Но тя ви е препоръчала, нали?

— Да — раздразнено отвърна Гремионис.

— А вие сте сметнали, че единственият приличен начин да й се отблагодарите, е като й се предложите.

Гремионис се намръщи и прокара език по устните си, като че ли вкусваше някаква гадост.

— Това… е… отвратително! Предполагам, че един землянин би си помислил подобно нещо. Моето предложение означаваше единствено, че ми е приятно да го правя.

— Защото тя е привлекателна и топлосърдечна?

Гремионис помълча.

— Ами, не бих казал, че е топлосърдечна — предпазливо възрази той, — но определено е привлекателна.

— Казаха ми, че се предлагате на всички — безразборно.

— Това е лъжа.

— Кое е лъжа? Че сте се предлагали на всички или че така са ми казали?

— Че съм се предлагал на всички. Кой го е казал?

— Не мисля, че има смисъл да отговарям на този въпрос. Да не би да очаквате, че ще ви цитирам като източник на обезпокояваща информация? По-свободно ли ще говорите, ако разберете, че ще постъпя така?

— Добре де, който и да го е казал, той е лъжец.

— Може да е било само едно драматично преувеличение. Предлагал ли сте се и на други, преди да се предложите на д-р Василия?

Гремионис беше отклонил поглед встрани.

— Веднъж или два пъти. Но никога сериозно.

— Но по отношение на д-р Василия сте имал сериозни намерения, така ли?

— Ами…

— Разбирам, че сте й се предлагали многократно, което е съвсем противно на аврорианската практика.

— О, аврорианската практика… — яростно поде Гремионис. После стисна здраво устни и челото му се набръчка. — Вижте сега, мистър Бейли, мога ли да ви доверя нещо?

— Да. С всички мои въпроси целя единствено да се убедя, че нямате нищо общо със смъртта на Джендър. След като веднъж се уверя в това, може да сте сигурен, че няма да разгласявам казаното от вас.

— Много добре тогава. Няма нищо нередно — нищо, от което да се срамувам, нали разбирате. Просто имам силно развито чувство за лична неприкосновеност, а това ми се полага, щом го желая, нали така?

— Напълно — увери го Бейли с утешителна нотка в гласа си.

— Виждате ли, според мен сексът върви най-добре, ако между партньорите има дълбока любов и привързаност.

— Приемам, че това е напълно вярно.

— И тогава няма нужда от други, не мислите ли?

— Звучи… приемливо.

— Винаги съм си мечтал да намеря идеалния партньор и да не трябва повече да търся други. Наричат го моногамия. На Аврора не съществува такова нещо, но на някои светове го има — и на Земята също е така, нали мистър Бейли?

— Теоретично да, мистър Гремионис.

— Това е, което искам. Търсил съм години наред. Когато понякога опитвах да правя секс, чувствах, че нещо липсва. После срещнах д-р Василия и тя ми каза… така де, хората често споделят със своите естет-оформители, защото тази работа е много лична… а става дума за нещо наистина много поверително…

— Добре, продължавайте.

Гремионис облиза устни.

— Ако това, което ви кажа сега, се разчуе, смятайте, че с мен е свършено. Тя ще направи всичко възможно да не мога да си намеря повече работа. Сигурен ли сте, че това има нещо общо със случая?

— Уверявам ви с всички сили, мистър Гремионис, че това може да се окаже изключително важно.

— Добре тогава — Гремионис не изглеждаше много убеден, — става дума, че от онова, което д-р Василия споделяше с мен — част по част, — аз подразбрах, че тя е… — гласът му се снижи до шепот — … девствена.

— Разбирам — тихо рече Бейли (спомни си твърдата убеденост на Василия, че отказът на нейния баща е осакатил целия й живот, и си обясни омразата, която тя хранеше към него).

— Това ме възбуди. Струваше ми се, че можех да я имам цялата за себе си и че щях да бъда единственият, който тя щеше да има. Не мога да ви обясня, колко много означаваше това за мен. Правеше я страхотно красива в моите очи и аз просто много я желаех.

— И така, вие й се предложихте?

— Да.

— Многократно. Нейните откази не ви ли обезкуражаваха?

— Те само подсилваха нейната девственост, така да се каже, и ме предизвикваха още повече. Това, че не беше лесно, беше много по-възбуждащо. Не мога да ви го обясня и не очаквам вие да ме разберете.

— Всъщност, мистър Гремионис, разбирам много добре. Но е дошло време, когато сте престанали да се предлагате на д-р Василия.

— Ами, да.

— И сте започнали да се предлагате на Гладиа?

— Ами, да.

— Многократно?

— Ами, да.

— Защо? Защо е била тази промяна?

— Накрая — каза Гремионис, — д-р Василия ми даде ясно да разбера, че нямам никакви шансове и тогава се появи Гладиа, а тя приличаше на д-р Василия и… и… това е.

Бейли възрази:

— Но Гладиа не е девствена. Тя е била омъжена на Солария, а на Аврора се е впуснала да експериментира доста дивашки, както ми казаха.

— Знаех за това, но тя… спря. Разбирате ли, тя е соларианка по рождение, не аврорианка, и не е схващала правилно аврорианските нрави. Но е спряла, защото не харесва, както тя го нарича, „безразборността“.

— Тя ли ви каза това?

— Да. На Солария е възприета моногамията. Гладиа не е имала щастлив брак, но все пак, тя е свикнала да живее по този начин и затова аврорианският не й е харесал — след като се е опитала да живее като нас. Аз също искам да живея в моногамия. Разбирате ли?

— Разбирам. Но как се запознахте с нея?

— Просто я срещнах. Дадоха я по хипервълновите новини когато пристигна на Аврора — романтичната бегълка от Солария. После, нали участва в онази хипервълнова драматизация…

— Да, да, но е имало и още нещо, нали?

— Не знам какво повече искате.

— Ами, нека отгатна. Не се ли е стигнало в един момент до там, че д-р Василия ви е казала, че ви отказва завинаги — и не ви ли е предложила в замяна тази алтернатива?

С внезапна ярост, Гремионис изкрещя:

— Д-р Василия ли ви каза това?

— Не с толкова думи, но и при това положение мисля, че знам какво се е случило. Тя не ви ли каза, че бихте могли да се възползвате от новодошлия на планетата човек, от младата дама от Солария, която е под опеката, или по-точно е протеже на д-р Фастълф — който, както знаете, е бащата на д-р Василия? Или сигурно не ви е споменавала, че хората смятат, че тази млада дама, Гладиа, доста прилича на самата Василия, с тази разлика, че е по-млада и с по-топла душевност? Накратко, д-р Василия не ви ли подтикна да прехвърлите своето внимание от нея самата върху Гладиа?

Гремионис видимо страдаше. Погледът му се мяташе ту към Бейли, ту настрани. За първи път Бейли виждаше в погледа на един космолит изписан страх — или може би беше страхопочитание? (Бейли отръска леко глава. Не биваше да се наслаждава толкова много на факта, че е успял да преизпълни със страхопочитание един космолит. Това можеше да попречи на неговата безпристрастност.)

— Е? Прав ли съм или греша? — попита той.

Гремионис отвърна с приглушен глас:

— Значи, онази хипервълнова драматизация не е била преувеличение. Да не би да четете в душите на хората?