Айзък Азимов
Роботите на зората (38)

38.

Бейли премигна и погледна нагоре. Таванът беше стъклен и през него се виждаше слънцето. Странно, но то светеше толкова слабо, че човек можеше спокойно да го погледне, въпреки, че това не се отразяваше на силата на светлината в стаята. Вероятно стъклото (или каквото представляваше прозрачният материал) разсейваше светлината, без да я абсорбира.

Бейли сведе поглед към жената, която заемаше все същата поза на стола, и попита:

— Д-р Василия Фастълф?

— Д-р Василия Алиена, ако искате моето цяло име. Не заемам чужди имена. Можете да ме наричате д-р Василия. Това е името, с което съм позната в Института. — Твърде резкият й глас омекна — А ти как си, стари ми приятелю Жискар?

Жискар отвърна с тон, който странно се различаваше от обичайния:

— Приемете моя поздрав… — Той се поколеба и добави: — Приемете моя поздрав, Литъл Мис.

Василия се усмихна.

— А това, предполагам, е хуманоидният робот, за който съм чувала — Данил Оливо?

— Да, д-р Василия — енергично отвърна Данил.

— И най-накрая, имаме… землянина.

— Илайджа Бейли, докторе — сухо натърти Бейли.

— Да, известно ми е, че земляните имат имена и че Илайджа Бейли е вашето — хладно отбеляза тя. — Нямате капка прилика с актьора, който игра вашата роля в хипервълновото представление.

— Известно ми е това, докторе.

— Онзи, обаче, който играеше Данил, е бил подбран много добре. Но предполагам, че не сме се събрали да обсъждаме представлението.

— Не.

— Както се досещам, събрали сме се, землянино, да поговорим за онова, което имате да ми кажете за Сантирикс Гремионис, и да приключим с въпроса. Права ли съм?

— Не съвсем — отвърна Бейли. — Това не е основната причина за моето посещение, макар че допускам, че ще стигнем и до там.

— Нима? Да не сте останали с впечатлението, че сме се срещнали за дълга и сложна дискусия върху тема по ваш избор?

— Мисля, д-р Василия, че ще бъдете достатъчно разумна да ми позволите да насоча разговора, както желая.

— Това заплаха ли е?

— Не.

— Е добре, никога не съм виждала землянин и може да ми е интересно да разбера, доколко приличате на актьора, който играеше вашата роля. Искам да кажа, не на външен вид, а в други аспекти. Наистина ли сте толкова властна личност, колкото ви представиха в постановката?

— Постановката — сряза я Бейли с недвусмислено отвращение — беше свръх-драматизирана и преувеличена по отношение на моята личност. Бих предпочел да ме приемете такъв, какъвто съм, и да ме преценявате единствено по това, как ви изглеждам в момента.

Василия се засмя.

— Поне не изпадате в благоговеен страх пред мен. Което е във ваша полза. Или да не би да си мислите, че тая работа с Гремионис, която сте си наумили, ви поставя в положение да ми диктувате нещата?

— Дошъл съм единствено с цел да открия истината в случая с мъртвия хуманоиден робот, Джендър Панел.

— Мъртъв? Тогава, може би някога е бил жив?

— Използвам две срички вместо фрази като „приведен в неизправност“. Смущава ли ви това, че казвам „мъртъв“?

Василия отстъпи:

— Добре се измъквате. Дебрет, донеси един стол за землянина. Ще се умори, ако ще приказваме дълго. После се върни в нишата. Ти също можеш да си избереш някоя, Данил. Жискар, ела застани до мен.

Бейли седна.

— Благодаря ти, Дебрет. Д-р Василия, нямам официално право да ви разпитвам; не разполагам със законни средства, с които да ви принудя да ми отговаряте. И все пак, смъртта на Джендър Панел е поставила вашия баща в положение на…

— Кого е поставила?

— Вашия баща.

— Землянино, понякога аз се обръщам към една определена личност с „баща ми“, но никой друг не си го е позволявал. Моля, използвайте съответното име.

— Д-р Хан Фастълф. Нали той е вашият баща? По документи?

— Използвате един биологически термин — каза Василия. — Имаме общи гени — дотолкова, доколкото това е характерно за връзката баща-дъщеря на Земята. На Аврора това е без значение, освен в медицински и генетичен план. Ако определени метаболитни състояния ми причиняват страдание, би било уместно да се анализира физиологията и биохимията на онези, с които имаме общи гени — родители, братя или сестри, деца и така нататък. Иначе, тези връзки не се споменават в изисканото аврорианско общество. Обяснявам ви това, защото сте землянин.

— Ако съм казал нещо обидно по отношение на обичаите — рече Бейли, — то е било поради незнание и се извинявам. Мога ли да се обръщам към въпросния господин по име?

— Разбира се.

— В такъв случай, смъртта на Джендър Панел е поставила д-р Хан Фастълф в трудно положение и бих сметнал, че ще проявите достатъчно загриженост, за да му помогнете.

— Така ли смятате? Защо?

— Той е ваш… Той ви е възпитал. Грижил се е за вас. Били сте дълбоко привързани един към друг. Той все още изпитва дълбока привързаност.

— Той ли ви го каза?

— Стана ясно от разговорите ни. Дори само поради факта, че се е заинтересувал от соларианката, Гладиа Делмар, защото тя прилича на вас.

— Той ли ви каза това?

— Да, но дори и да не беше, приликата е очевидна.

— Въпреки това, землянино, не дължа нищо на д-р Фастълф. Предположенията ви се отхвърлят.

Бейли прочисти гърло.

— Като оставим настрана вашите лични чувства, които изпитвате или не, остава въпросът с бъдещето на Галактиката. Д-р Фастълф желае новите светове да бъдат изследвани и заселени от човешки същества. Д-р Фастълф смята, че ако политическите последствия от смъртта на Джендър доведат до изследването и заселването на планетите от роботи, това би било катастрофално за Аврора и човечеството. Разбира се, вие не бихте искали да допринесете за подобно нещо.

— Разбира се, че не — отвърна Василия с безразличие, докато го изучаваше с поглед, — ако бях съгласна с д-р Фастълф. Но аз не съм. Не виждам нищо лошо в това, работата да бъде извършена от хуманоидни роботи. Всъщност, работя тук, в Института, за осъществяването именно на тази цел. Аз съм Глобалист. И тъй като д-р Фастълф е Хуманист, той е мой политически враг.

Изреченията й бяха кратки и стегнати, не по-дълги, отколкото трябваше да бъдат. Всяко биваше придружавано от определена пауза, като че ли Василия изчакваше с любопитство, дали няма да последва въпрос. Бейли остана с впечатлението, че й е интересен и че й е забавно да се обзалага със себе си, какъв би могъл да бъде неговият следващ въпрос. Очевидно тя беше решила да му дава само минималната информация, необходима, за да го предизвика.

— Отдавна ли сте член на Института? — попита Бейли.

— Откакто е създаден.

— Имате ли много членове?

— Бих казала, че около една трета от аврорианските роботици са членове, макар и само половината от тях да живеят и работят на територията на Института.

— И другите ли членове на Института споделят вашите възгледи за изследването на новите светове от роботи? Всички до един ли опонират на възгледите на д-р Фастълф?

— Подозирам, че повечето са Глобалисти, но не ми е известно да сме гласували този въпрос. Нито да сме го обсъждали официално. По-добре да ги питате поотделно.

— Д-р Фастълф не е ли член на Института?

— Не.

Бейли изчака малко, но тя не добави нищо повече към отрицанието.

— Това не е ли учудващо? — попита той. — Щях да си мисля, че най-вече той би трябвало да е член.

— Оказва се, че ние не го искаме. И — което може би е по-маловажно — той също не ни иска.

— Това не е ли още по-учудващо?

— Не мисля така. — После като че ли някакво вътрешно раздразнение я подтикна да продължи: — Той живее в града Еос. Предполагам, че знаете значението на думата, землянино?

Бейли кимна и отговори:

— Еос е древногръцката богиня на зората, както Аврора е древноримската.

— Точно така. Д-р Хан Фастълф живее в Града на Зората на Планетата на Зората, но той самият не вярва в Зората. Не разбира кой е правилният начин за овладяване на Галактиката и за превръщането на Зората на космолитите в Деня на Галактиката. Изследването на Галактиката от роботи представлява единственият удобен начин за изпълнение на задачата, което той не иска да приеме, нас също.

— Защо да е единственият? — бавно възрази Бейли. — Аврора и останалите Външни светове не са били изследвани и заселени от роботи, а от човешки същества.

— Поправка. От земляни. Било е разточително и неефективно, а и сега не съществуват земляни, на които ще разрешим да послужат за бъдещи заселници. Ние сме се превърнали в космолити — дългоживущи и здрави. Имаме роботи, които са безкрайно по-разнообразни и гъвкави от онези, с които са разполагали човешките същества, заселили първоначално нашите планети. Времената и нравите са се променили изцяло — и днес е възможно единствено изследването с помощта на роботите.

— Да предположим, че вие сте права, а д-р Фастълф греши. Дори и да е така, в неговите разсъждения има логика. Защо Институтът и той не приемат спокойно нещата? Само защото се разминават по този въпрос ли?

— Не, разминаването е сравнително маловажно. Съществува по-дълбок конфликт.

Бейли отново изчака и отново тя не добави нищо към своята забележка. Той не смяташе, че е безопасно да дава воля на яда си и тихо, почти риторично, зададе въпроса:

— Какъв е този по-дълбок конфликт?

В гласа на Василия изплува още по-ясна нотка на забавление. Това смекчи донякъде чертите на лицето й и в един миг, тя заприлича още повече на Гладиа.

— Предполагам, че не бихте се досетили, ако не ви бъде обяснено.

— И поради това ви питам, д-р Василия.

— Добре тогава, чувала съм, че земляните не живеят дълго. Не се заблуждавам, нали?

Бейли сви рамене.

— Някои от нас доживяват и до сто години, земно време. — Той помисли малко. — Може би около сто и тридесет метрични години.

— Вие на колко сте години?

— Четиридесет и пет стандартни, шестдесет метрични.

— Аз съм на шестдесет и шест метрични. Предполагам, че ще съм жива още поне три метрични века — ако се пазя.

Бейли разпери широко ръце.

— Моите поздравления.

— Има недостатъци.

— Тази сутрин ми казаха, че за три или четири века, има вероятност да се натрупат много, много загуби.

— Боя се, че е така — продължи Василия. — Но освен това, има вероятност да се натрупат и много, много придобивки. Като цяло нещата се балансират.

— Какви са тогава недостатъците?

— Вие, разбира се, не сте учен.

— Аз съм детектив — полицай, ако предпочитате.

— Но вероятно познавате някои учени от вашата планета.

— Срещал съм някои — предпазливо отвърна Бейли.

— Знаете ли как работят те? Чували сме, че на Земята те се кооперират по необходимост. В най-добрия случай, имат на разположение половин век от своя кратък живот за активна работа. По-малко от седем метрични декади. За това време не може да се постигне много.

— Някои от нашите учени са постигнали доста много за значително по-кратко време.

— Защото са се възползвали от откритията на другите преди тях и са напредвали благодарение на своето умение да ползват съвременните чужди открития. Не е ли така?

— Разбира се. Съществува научна общност, където всеки внася своя дял в пространството и времето.

— Точно така. Иначе нищо не би се получило. Всеки учен, който разбира нищожната вероятност да постигне абсолютно сам нещо значително, е принуден да се присъедини към тази общност. Той не може да не се включи в играта. По този начин се напредва изключително много — далеч повече, отколкото ако не съществуваше подобна система.

— На Аврора и останалите Външни светове положението не е ли същото? — запита Бейли.

— На теория е така; на практика — не толкова. В едно дългоживущо общество принудата е много по-малка. Учените тук имат на разположение три или три и половина века, в които да се посветят на даден проблем, така че възниква въпросът, дали един отделен човек не може да постигне значителен напредък сам. Става възможно обсебването от нещо като интелектуална алчност — искаш да постигнеш нещо сам, да придобиеш собственост върху определена страна от прогреса, да искаш да видиш как общият напредък се забавя — много повече, отколкото да дадеш онова, което смяташ, че принадлежи само на теб. И в резултат, общият напредък във Външните светове се забавя до такава степен, че става трудно да се изпревари работата, извършвана на Земята, въпреки нашите огромни преимущества.

— Предполагам, че не бихте ми разказали всичко това, ако не трябва да разбирам, че д-р Хан Фастълф се държи именно по този начин.

— Определено го прави. Именно неговите теоретични разработки в областта на позитронния мозък направиха възможно съществуването на хуманоидния робот. Той ги използва, за да конструира — с помощта на покойния д-р Сартън — вашия приятел-робот Данил. Но не е публикувал съществените моменти от своята теория, нито пък ги е предоставял на някой друг. Така той — и единствено той — държи ключовете към производството на хуманоидни роботи.

Бейли сви вежди.

— А Институтът по роботика е посветен на кооперирането между учените?

— Точно така. Този Институт се състои от над стотина водещи роботици на различна възраст, с различни постижения и умения. Надяваме се да изградим филиали и на останалите планети и по този начин да създадем междузвездна асоциация. Всички ние сме решили да споделяме своите индивидуални открития или разработки и да ги влагаме в един общ фонд. Правим го доброволно за общото благо, както вие, земляните, сте принудени да правите поради своето кратко време на живот. Д-р Хан Фастълф, обаче, не желае да прави така. Убедена съм, че си го представяте като благороден идеалист и аврориански патриот. Но той не би вложил своята лична интелектуална собственост — за каквато я смята той — в общия фонд. Следователно, не ни иска и нас. А понеже той признава правото на лична собственост върху научните открития, ние, от своя страна, също не го искаме. Мисля, че взаимната антипатия не представлява повече мистерия за вас.

Бейли кимна с глава и попита:

— Вие смятате, че от това ще има ефект — това доброволно отказване от личната слава?

— Трябва да има — мрачно отвърна Василия.

— А не е ли успял Институтът да изкопира индивидуалната работа на д-р Фастълф и да преоткрие теорията за хуманоидния позитронен мозък, благодарение на общите ви усилия?

— След време ще успее. Неизбежно е.

— И не правите никакви опити да скъсите това време, като карате д-р Фастълф да издаде своята тайна?

— Мисля, че сме на път да го накараме.

— Посредством въздействието от скандала с Джендър?

— Не мисля, че е необходимо да задавате този въпрос. Е, казах ли ви всичко, което искахте да знаете, землянино?

— Казахте ми някои неща, които не знаех. — отвърна Бейли.

— Тогава е време да ми разкажете за Гремионис. Защо свързахте името на този бръснар с мен?

— Бръснар?

— Той самият се смята за стилист, освен куп други неща, но си е чисто и просто бръснар. Разкажете ми за него — или да сметнем, че сме приключили срещата.

Бейли се почувства уморен. Беше му ясно, че тя се беше наслаждавала на престрелката. Направила беше достатъчно, за да възбуди неговия апетит. Но сега се налагаше той да изтъргува още материал срещу своята собствена информация, с каквато не разполагаше. Или поне имаше само догадки. И ако някоя от тях беше погрешна, фатално погрешна, с него беше свършено.

Затова той започна престрелка от своя страна.

— Сигурно си давате сметка, д-р Василия, че не можете да се измъкнете, като се преструвате, че е нелепо да се допуска съществуването на връзка между Гремионис и вас.

— Защо не, след като това е нелепо?

— О, не. Ако беше нелепо, щяхте да ми се изсмеете в лицето и да изключите тримерната връзка. Сам по себе си фактът, че вие склонихте да измените своите първоначални позиции и да ме приемете — фактът, че приказвахте с мен надълго и нашироко и ми казахте страшно много неща — си е чисто признание от ваша страна, че аз вероятно бих могъл да опра ножа до шията ви.

Мускулите по лицето на Василия се обтегнаха и тя заговори с нисък и сърдит глас:

— Вижте какво, малки землянино, в уязвимо положение съм и вие вероятно го знаете. Аз съм дъщеря на д-р Фастълф, а тук, в Института, има някои хора, които са достатъчно глупави — или достатъчно хитри — да ми нямат доверие заради това. Не знам какво точно са ви казали — или сте си измислил. Сигурна съм обаче, че то е повече или по-малко нелепо. И все пак, колкото и да е нелепо, то може да бъде използвано успешно в моя вреда. Така че съм склонна да се спазаря. Казах ви някои неща, а бих могла да ви кажа и още, но само при условие, че ми покажете веднага, какво държите в ръцете си, и ме убедите, че говорите истината. Така че, казвайте веднага.

Ако се опитвате да си играете с мен игрички, моето положение няма да се влоши спрямо сегашното, ако ви изритам навън — поне ще си доставя удоволствие. И ще използвам всичкото влияние, което аз имам върху Председателя, за да го накарам да преразгледа своето решение за вашето идване тук, и да ви изпрати обратно на Земята. В момента и без това оказват зачителен натиск върху него, за да го направи и без моята намеса.

Така че, говорете! Веднага!