Франсис Уилямс
Спускане

Крилото може да последва земната извивка,

нагъната възглавница под тежката му длан.

 

Австралия ми връчва своята безкрайна

бисквитена пустиня, прериен пасаж

 

наконтен с къдрав бряг. А полуостровите са наточени

като бодлива зеленика. И после обрив от солени езера,

 

шарка причудлива, тюркоазена и жълта.

На тази висина, изниква одобрение

 

към бялата интимност на пластичните храни.

Бисквитата със сирене е по-голяма от остров Кенгуру.

 

Аз меря тоя зев между ръката и устата

тъй както Мелбърн глъхне в Аделаид. Между опасност

 

и приют, континентът ми издава обширния си замисъл.

Неговият прах е цветът на силен чай.

 

Ето низината, и пътищата сплитат мрежа, бягат

пряко, откровено, твърде бързо към целта.

 

Това е фин експеримент със смисъла.

През рунтава опашка от история,

 

моите пътешествия цъфтят високо във небето.

Където и да идеш, ти си винаги една и съща,

 

предупреждаваше ме мама. Но тя изглежда

се стараеше да позабави идещото ново.

 

Струната на моята пола се поразбрида —

кичур ситни капки — и бавно се разтвори

 

във дълго бяло слънце, то покрива

прозорците със ледена дантела.

 

При Перт и пътят мълчаливо кима,

тъй както бъдното от миналото бързо се надига

 

А местното време ме среща със вой, главата ми стяга

в игрива захапка светът — месоядно животно.