Зоуи Скоулдинг
Спускане с шейна

На стената в кабинета му онази снимка

е уловила в черното и в слоновата кост

спомен за покритите със сняг вериги, тъй просторни

за света на малката енория във Съфолк.

Връх Анапурна, който той почти достигна,

цял живот го мамеше,

(якето, с което преброди петдесетте си планини,

мухлясва на тавана) избелели

кости на едно желание, изгубени във неизменни

облаци. Дали пък сред онези хълмове

не са се скрили Хималаите? На девет години съм.

Баща ми тегли нашата шейна през бялото поле

като през нищото преди надолу да пропаднем в студения

страх шеметен и острото свистене да почувстваме на вятъра.

В палтото му лицето си заравям — усещам мириса на сняг.