Зоуи Скоулдинг
Слънчево затъмнение

Малките кутийки в кафенето го показват в същински

        триизмерен образ.

Настройваш очите си към двете кръгли лещи във дървото,

фокусираш и миналото се избистря. Можеш почти

да хлътнеш във окопа със мъжете, които носят

онова покрито тяло. След миг разбираш

как нагоре от гърдите няма нищо.

 

Можеш да пътуваш с мили сред полета, които

по оран все още експлодират, земята

все още бяла е и тежка, прилепва към нозете ти на буци,

към себе си те тегли докато нагоре се вторачваш.

 

Продължавай небето да следиш за знаци и поличби:

всеки знае бъдещето откъде пристига.

Семейства с оксиженни маски и огледални очила

гледат втренчено в една посока, статисти второкласни

        в зрелище,

където всеки обладан е от страхопочитание в калта,

        докато слънцето

с простреляна разбита челюст се влачи по небето.

 

Внезапно в далечината всичко се изплъзва

докато гледаш колко е далеч и черно слънцето

и осъзнаваш как следващия път няма да те има.