Емир Луис
В църква

Ярка звездна светлина,

восъчните свещи на човеците:

лепта лоена

за Мария благата,

на всеки подарък,

тиха молитва,

пазеща чиста

своята тайна.

 

Светците от дърво

полагат своите товари

от добро и зло,

мистериозно опрощение.

Техните очи поглъщат

тоя блясък чист,

шепнейки: „Свещена

простота“.

 

Долита Бог

през тоя звън над тях,

молец, привлечен

от пламъка и светлината,

играе си на жмичка

с изгарящия ръб на ножа,

и търси угроза,

без да знае защо.