Мена Елфин
Гаснене

Понякога сме склонни да повярваме, че като остаряваме,

светът за нас започва да угасва. Забавяме полека,

докато видим как утринната мараня се губи,

за да намери пристан в нашия произход.

 

Друг път си казвам, че всъщност е планинската мъгла,

която се вдига, щом слънцето навреме дойде,

или е градски смог, размиващ всичко видно,

който очите мами и подгъва коленете.

 

Но при все това вярвам, че с напредването на живота

виждаме по-добре, през ясни и прозрачни очила,

когато доловя у нас талант да виждаме далеч —

гледки незабелязани в младежките ни дни:

 

защото да се виждаме един друг е светлина пронизваща,

която погледът избистря, подобно лъч на лазер.