Софокъл
Антигона (8)

Трети епизод

 

ХОР

Царю, ето го Хемон,

твоят син последен.

Той дали не иде

в скръб за Антигона,

негова невяста,

да оплаква свойто брачно,

изгубено ложе?

 

КРЕОН

И без гадател ние по-добре

ще го узнаем. Сетната присъда

след като чу за своята невяста,

ти с гняв ли дойде, синко, при баща си?

Или каквото ний да сме решили,

за тебе пак ще бъдем драги?

 

ХЕМОН

Татко,

аз твой съм. Твоите праведни съвети

ме ръководят, аз по тях и следвам.

Какъв по-ценен брак за мен от онзи,

във който ти си мой наставник.

 

 

КРЕОН

Тъй,

мой синко, трябва всякога да мислиш,

пред всичко имай бащината воля.

Ако възнасят хората молби

към боговете за чада послушни,

то то е на врага да въздадат те

за злото зло, и също кат баща си

приятел с почест да посрещат.

А онзи, който в своите чада

поддръжка няма, за него

ще рекат, че е обречен

на мъки и на присмехи от враговете.

Пази, мой синко, своя разум от

съблазни женски, и помни: жената,

с коя живот и ложе ще делиш,

щом зла е, то и нейните обятия

противни са. Каква по-лоша язва

от зъл другар — и от такваз девойка,

като от враг ти отвърни се; нека

в Аида дири тя съпруг достоен,

той като тя, една от целий град,

на мойта заповед не подчини се.

Но пред града лъжец

не ще да бъда аз: тя ще умре!

И нека моли се на Зевса, покровител

на родството; защото, ако аз

във своя дом нехайство не прощавам,

то още повече не бих простил на чужди.

В дома си който е добър, в града

за справедлив почита се. Но онзи,

законите престъпно който тъпче

и над властта налага свойта воля,

да не очаква моята похвала.

Държавният глава, щом е избран,

за всяко нещо трябва да се слуша:

в голямо, в малко, в право и в неправо,

и тоз избраник, казвам го направо,

от своя дълг не ще се отклони;

сред вихъра на битките безстрашен

и мъжествен ще стои на своя пост,

като на стража пред честта и верността.

От безначалието няма по-ужасно:

то заразява градове, съсипва

къщи. Разпръсква в бой войски! Една

покорността народите спасява,

реда поддържа с разум и пред

женските омаи не отстъпва.

Ако ще паднеш, като мъж падни,

и от жена по-слаб не се показвай.

 

ХОР

Ако ума ни старост не е взела,

то струват ни се твоите думи прави.

 

ХЕМОН

От всичките блага, които боговете

са ни дали, разумът най-висш е, татко!

Не знам, нито пък мога аз да кажа,

че ти не казваш право: но дали,

в подобен случай всякога гласът

на другите не е по-прав? И аз

съм в положение да зная повече

какво за теб говорят или правят,

и връз кого се хули сипят. Твойто

присъствие на всички вдъхва страх,

пред теб не смее никой да изкаже

за тебе думи неприятни. Но

аз чувам как потайно из града

окайват на девойката съдбата —

и за постъпка славна как безславно

умира най-достойна от жените.

Нима онази, своя брат убит

в сражение без гроб що не остави

на псета и на хищни птици плячка,

по-бляскава награда не заслужава?

Такваз потайна носи се мълва.

За мене, татко, скъпа преди всичко

е честта ти. Наистина, каква

чест по-достойна има за чедата

от щастието бащино, тъй както

и теглото за него? Затова,

ти не мисли, че само твоите думи

са истинни — а другото лъжа е.

Знай, разумен който сам се мисли

и отрицава у другите

език и знания, той сам е пуст.

И даже на̀й мъдрец да е човек,

не срам е още нещо да научи,

пред истината да не е упорен…

Виж тези гъвкави дървета над брега,

когато буйният порой ги налети —

привеждат се и скланят своите вейки;

онез, що се възправят непреклонно,

изтръгнати от корен често биват.

И лодката с разперени платна,

която срещу вятъра върви,

подмятат я, разбиват я вълните.

Смири гнева си, отстъпи! Макар

и млад, бих могъл свойто мнение

да кажа: най-доброто е човек

да знае всичко; но понеже

обикновено тъй не е, добре е

ако се вслушваме и в чуждите съвети.

 

ХОР

О, царю! Ако говори вярно той,

послушай го. И ти баща си слушай.

И двамата говорите добре.

 

КРЕОН

На тез години аз нима ще вземам

от децата ум?

 

ХЕМОН

Та какво от туй?

Не възрастта се гледа, а делата.

 

КРЕОН

Престъпните дела ли да почитам?

 

ХЕМОН

Не казвам аз да се въздава почит

на злините.

 

КРЕОН

А нима не страда тя

от болестта на злото?

 

ХЕМОН

Инак мислят

тиванците, съгражданите всички.

 

КРЕОН

Градът на мен не е ли подчинен?

 

ХЕМОН

Ти заговори сам като дете.

 

КРЕОН

Над таз земя не съм ли аз властител?

 

ХЕМОН

Принадлежи свободната земя

на всички.

 

КРЕОН

Как, нима градът не е

на онзи, който има власт над него?

 

ХЕМОН

О, как чудесно би царувал ти

над пустата земя!

 

 

КРЕОН (насмешливо)

Как храбро той

воюва за жена!

 

ХЕМОН

Когато сам си ти като жена,

за тебе трябва да се грижа.

 

КРЕОН

Как?

Въставаш ти, негодник, връз баща си?

 

ХЕМОН

Грешиш ти против правдата.

 

КРЕОН

Греша,

защото искам уважение

на свойта власт?

 

ХЕМОН

Грешиш, когато ти

божествений закон не уважаваш.

 

КРЕОН

О, слабодушний робе на жена!

 

ХЕМОН

Но роб на низки чувства аз не съм.

 

КРЕОН

Нима не са за нея всички твои думи?

 

ХЕМОН

За твойта чест, за мене и за всички

подземни богове.

 

КРЕОН

Жена — не се

надявай да я имаш вече ти.

 

ХЕМОН

Когато тя умре — и друг със нея

ще умре.

 

КРЕОН

Ти смееш да заплашваш!

 

ХЕМОН

Безумни думи само гдето има.

Защо да те заплашвам?

 

КРЕОН

Знай, за думите си

ще се каеш, и безумни сам

ще наречеш.

 

ХЕМОН

Нарекъл бих те аз

безразумен, баща да ми не беше.

 

КРЕОН

Роб на жена, да хулиш престани!

 

ХЕМОН

Говориш ти, а отговор не искаш.

 

КРЕОН

Нали така? Тогава знай, кълна се

в Олимп: не радост тебе те очаква

за твоите хули. Доведете тук

престъпницата горда — пред очите

на нейния жених тя да умре.

 

ХЕМОН

Не, само не пред мене. Няма тя

в мое присъствие да умре:

очите ти не ще ме видят вече.

Безумствай, но само пред онези,

които искат да те слушат.

 

ХОР

Царю,

излезе гневен той. А безнадеждност

в едно сърце тъй младо вдъхва страх.

 

КРЕОН

Да прави щото иска; и да може

повече, отколкото на смъртните е позволено,

пак няма той от смърт да ги спаси!

 

ХОР

Нима и двете мислиш да погубиш?

 

КРЕОН

Ти имаш право: няма да погубя

оназ, която до трупа се не докосна.

 

ХОР

За другата каква смърт отреди?

 

КРЕОН

Аз ще поръчам да я отведат

в пустинята, където

човешки крак не стъпва. Жива там

ще я заровя в пещера подземна;

ще й оставя само толкова храна, та

смъртта й да не оскверни града ни.