Софокъл
Антигона (5)

Първи стазим

ХОР

Първа строфа

Светът е пълен с чудеса,

ала какво по-чудно от човека?

Той през кипящите морета

от вихри и от бури тласкан

безстрашен си пробива път,

земята, първата богиня,^[1]

страдалницата, вечно жива,

той изтощава ежегодно

с конете като я бразди,

и с плуга, впрегнат за конете.

Първа антистрофа

Той в своите мрежи да примамва

умее лекокрили птици,

и дивеч всякакъв, и риби,

живеещи си под водата.

С изплетени изкусно мрежи

свирепи зверове той хваща

в горите и ги укротява;

и коня гъстогрив, и бика

неукротим — в ярем превива.

Втора строфа

Със словото и с пъргав ум

умее той да управлява.

Държави със закони свои

изгражда той; въздушни вихри

и мраз умее да избягва;

навсякъде прокарва път,

във всяко бъдеще прониква,

не може само да избегне

смъртта; но пак намира лек

за болестите най-опасни.

Втора антистрофа

И в безграничното изкуство

на своите хитрости се впуска

той леко от добро към зло;

потъпква родните закони,

свети, божествени завети.

И гражданинът най-почтен

ще бъде от града прогонен,

щом дръзне да докара зло.

Убежище или съчувствие

такъв у мен не ще намери!