Софокъл
Антигона (4)

Първи епизод

ХОР

Ето сам Креон тук иде,

царят ни новоизбран,

син Менойкеев^[1], отреден

от самите богове.

Види се, той мисли нещо,

нещо трябва да ни каже,

затова той свика тук

чрез глашатаи нас — старейте на Тива.

 

КРЕОН

Граждани, от крушение спасиха

боговете кораба държавен, който

от грозни бури беше връхлетян.

Ако вас единствено призвах

с особените пратеници тука, то е,

че знаех вашта преданост и почит

към Лай, престола му и към властта;

и верността ви към Едип,

загинал, след като спаси града;

към неговите синове. Но ето —

и двамата една съдба ги стигна,

самоубили се позорно в един ден.

След тях, като на родственик най-близък,

на мен престолът и властта се падна.

Не можем ний да знаеме душата,

ни чувствата, ни мислите човеку,

догдето той не ни покаже сам

в законите и във властта

опитността си. Според мене този,

който управлява, без да се придържа

към добрите начала, или от страх

езика си задържа, ми се струва —

ми се е струвал — най-негоден цар.

А също онзи, който предпочита

приятеля пред своя роден край,

негодник е пред моите очи.

Защото аз, всевидящият Зевс е

свидетел, няма никого да скрия,

когато гибел виждам над града,

а не спасение, и не ще приема

врага народен за приятел свой,

защото знам, че ний сме здрави само,

когато е отечеството здраво!

Приятели се всякога намират,

когато плува корабът държавен

уверено. И ето, с тези начала

да възвиша града аз искам: ето

на какво облегнат заповед издадох

за синовете на Едип: за Етеокъл,

със слава, който в бой умря, в защита

на родния си край, да погребат в гроб

с почести, каквито се въздават

на най-отбрани граждани; а пък

за Полиника, който от изгнание

се върна с цел земята

на своите бащи да предаде

на плен и на пожар; с кръвта на своите

да се опие; да ги превърне

в роби по неволя — вече възвестих:

от гражданите никой да не смее

да го погребва, нито пък оплаква:

трупът му непогребан да остане

на хищни птици и на псета плячка.

Такава е присъдата ми: нивга

на злите почит няма да въздам,

каквато се полага на добрите!

 

ХОР

Такава е съдбата, о, Креоне,

сине Менойкеев, която ще държиш

на нашето отечество —

и над другари, и над врагове. С каквито

искаш ти закони управлявай

и живите, и мъртвите си поданици.

 

КРЕОН

Над моите закони вие бдете.

 

ХОР

На по-млади този дълг възложи.

 

КРЕОН

Има стража вече над трупа да пази.

 

ХОР

Тогаз каква възлагаш грижа нам?

 

КРЕОН

Към гордите бъдете непреклонни.

 

ХОР

Кой би на смърт, безумен, сам излязъл?

 

КРЕОН

Да, то е тъй, но много, много пъти

е хората полъгвал подкуп.

 

СТРАЖ

Царю,

не бързах аз и нищо ме не караше

насам да бързам: в безпокойство

спирах често, неведнъж

ме караше от пътя да се върна.

Говореше ми всякой път сърцето:

„Нещастни, ти на казън^[2] сам отиваш.

Но спрял ли би се? Други пак Креону

ще каже тази вест и как тогава

от неговия гняв ще се избавиш?“

И с тая мисъл аз вървях полека,

и пътят къс за мен бе дълъг в мъки.

Най-сетне тук реших да се явя;

макар и сам да зная твърде малко,

при все това аз трябва да говоря:

с единствена утеха, че съдбата,

което е решила, то се не избягва.

 

КРЕОН

От що е този страх, в какъвто аз те виждам?

 

СТРАЖ

За себе си ще кажа най-напред.

Не съм виновен в нищо и не зная

виновен кой е. Би било неправо

грехът да падне върху мене.

 

КРЕОН

Виждам,

ти с хиляди изврътки се ограждаш;

не носиш ли тревожна вест?

 

СТРАЖ

Внушава

то страх велик, предчувствия злокобни.

 

КРЕОН

Кажи — и се по-скоро отърви.

 

СТРАЖ

Ще кажа всичко аз. Незнайно някой

дойде, трупа със суха пръст покри,

като извърши чрез това над мъртвия

обреда погребален.

 

КРЕОН

Какво говориш?

Кой мъж се осмели?

 

СТРАЖ

Не зная аз.

Земята непокътната е —

ни с търнокоп, нито с лопата; там

не вижда се от колесница диря

не е оставил никакви следи

виновният. Чак призори видяхме

и ужас ни обхвана.

Невидим бе мъртвецът, непогребан,

но с прах надгробен припокрит,^[3]

от светотатство всякакво предпазен.

Не бе оставил никой диря там —

ни хищен звяр, ни пес.

Трупът стоеше непомръднал. Псувни и викове

тогава се дигнаха помежду ни:

един на друг стоварвахме вината;

към остър край вървеше разпрата

и нямаше там кой да ни смири,

а подозрението бродеше по всички;

но никой не признаваше,

а всякой се закриляше. Така

най-сетне ний решихме да вземем

в ръцете ся желязо разжежено,

през огън да преминем, боговете

да призовем свидетели, че никой

не е виновен в заговора таен,

нито в престъпното му изпълнение.

Един от нас тогава свойто мнение

изказа — и всички сведохме глави,

в смущение, защото никой инак

не знаеше бедата как да махне;

а неговий съвет бе да разкажем

на тебе всичко, без да таим нещо.

Съветът се прие; да го изпълня

по жребий мен се падна, злочестник,

аз дойдох противно свойта воля,

а може би и против твойта; знам,

омразен е на всеки онзи вестоносец,

който донася вест злокобна.

 

ХОР

О, царю,

отдавна мислех — тая случка

не е ли от самите богове?

 

КРЕОН

Мълчи. Гнева ми не буди; не давай

на хората повод на старини

да те помислят за безумен. Нима

посмя да кажеш, че за тоя труп

ще имат грижа боговете? Те ли

ще почитат като добродетел

човека, който дойде да ограби

многоколонните им храмове

и дарове свещени, да съсипе

и градовете с техните закони?

Боговете да почитат злия! — Не,

това е немислимо. Но отдавна

тук неколцина граждани, противници

на заповедта, против мен роптаят,

глави в закана вият недоволни,

не искат те чело да преклонят

пред меча на закона и пред моите

наредби. Знам, това са те, които

са стражата подмамили и с подкуп

в туй престъпление въвлекли.

Защото зло най-грозно са парите.

Те разрушават градове, пропъждат

от бащин дом човека, развращават

невинните души от правилния път.

Парите заблуждават, тласкат

в зли помисли, в деяния нечестни.

Но и за продажните ще дойде

час — отплатата си да получат!

 

Не! Ако самите вие не откриете

онез, които са погребали трупа,

и ги при мен не доведете — знайте,

кълна се в името на Зевс, за вас

смъртта ще бъде милост; ще ви обеся

живи да висите, докогато

виновния не кажете; така

за в бъдеще ще ви науча как

да търсите парите — и да знайте

по кой се път богатството сдобива.

Погубва винаги, а не спасява

човеците безчестната печалба.

 

СТРАЖ

Ще мога ли да кажа още нещо?

 

КРЕОН

Каква утеха в твоите слова?

 

СТРАЖ

Слуха ли дразня аз, или

сърцето ти, Креоне?

 

КРЕОН

И за какво ти е да знаеш?

 

СТРАЖ

Виновният сърцето оскърбява,

вестителят — ухото.

 

КРЕОН

Очевидно.

Роден си ти за моя мъка само.

 

СТРАЖ

При все това не съм виновен

в това ужасно престъпление.

 

КРЕОН

Извършил си го ти;

душата си продал си за пари.

 

СТРАЖ

О, тежко е, когато се съмняваш,

да се измамиш в своите съмнения.

 

КРЕОН

Ти за съмнението говори

каквото искаш; не ми ли виновник доведете,

ще ви принудя да признайте, че

безчестната печалба ражда мъки.

 

СТРАЖ (на себе си)

Да го намерят, само туй желая,

ще бъде ли намерен той, или пък не,

съдбата само знае, но повторно

не ще се върна тука. Ненадейно съм

избавен от моите страхове;

таз милост аз дължа на боговете.