Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- ’Αντιγόνη, 442 пр.н.е. (Обществено достояние)
- Превод отстарогръцки
- Пенчо Славейков, 1893 (Обществено достояние)
- Форма
- Пиеса
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 29гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD(2006–2011)
Издание:
Софокъл. Антигона
Редактор: Любомир Русанов
Формат 16/56/84
Издателска къща „Пан“
Предпечат ЕТ „Катерина“
Печат — ИНВЕСТПРЕС АД
ISBN 954-657-456-2
История
- —Добавяне
Парод
ХОР
Първа строфа
Ясно слънце не изгряло
до ден-днешен по-прекрасно
ти на седмоврата Тива[1].
Най-подир изгря,
око на ясний ден,
над диркейски светий извор[2] —
и пред теб смутен избяга
воина с щита бял,
дошъл от Аргос
с оръжия безброй.[3]
Той против нас се вдигна,
да възвърне похитените
му уж права на Полиник.
И над нашите глави
той връхлетя като през облак —
горд орел белокрилат,
със свойта смела рат безбройна,
със сияйни шлемове
и остри копия.
Първа антистрофа
Свойта рат той спря над Тива;
със смъртоносните си копия
опаса кръвожадно
седмовратия ни град —
на смърт да предаде.
Но, без да се налочи с кръв,
той отстъпи: не докосна
огънят от факлите му
крепостните ни стени.
Зад крепостта Арес[4]
с рев зловещ стресна дракона[5].
Зевс, хвалби що ненавижда,[6]
като го видя
вихром да се вие,
горд със копията свои златни,
с гръм водителя събори,
който беше се приготвил
над стените
да изпей победна песен.
Втора строфа
Гръм го повали и падна с трясък на земята,
с факела в ръцете, миг преди да полети върху ни —
грозен, яростен, буреподобен.
Безпощадният Арес за миг
тяхната участ реши,
и ги разпръсна,
и ги погуби,
седем вожда, настанени
срещу седемте тивански порти.
Бягат, медните доспехи
хвърлиха — на Зевс подарък.
Само двама клети братя,
от един баща и майка,
се нахвърлиха един връз друг,
с копия освирепели.
И смъртта и двамата постигна!
Втора антистрофа
Влезе възславена в Тива, с безброй колесници,
гръмко богиня Победа. Всичко премина.
Нека забравиме вече войната.
Нека през цялата нощ
в храмове ний се стечем
с песни и танци, —
Бакх[7] ще ни води!