Софокъл
Антигона (2)

Пролог

АНТИГОНА

 

Исмено, сестро, нямат край бедите,

които наследихме от Едип^[1],

с които ни е до живот отрупал.

И без това не ни остана горест,

ни зло, ни срам, ни хули, ни безчестие,

които ти и аз да не изпатим.

И ето, казват, царят

е заповед издал в града отново.

И знаеш ли? Не си ли чула ти

за новите беди, които враговете

за нашите приятели приготвят?

 

ИСМЕНА

Ни радостна, ни скръбна вест

за нашите приятели не съм

аз чувала, откакто в оня ден

изгубихме и двамата си братя,

самоубили се един друг^[2]. А нощес

избягали войските аргивянски^[3] —

туй само зная, друго нищо, нищо,

ни радостно, ни скръбно.

 

АНТИГОНА

Знаех аз

и затова от къщи те извиках,

да ти го кажа насаме…

 

ИСМЕНА

Какво е?

Ти нещо си унесена, бленуваш.

 

АНТИГОНА

О, как? Креон е заповед издал

единия ни брат да погребат

а другият остава на позора.

Той Етеокъл, казват, е погребал

И го изпратил с чест при мъртъвците;

а за окаяния труп на Полиник

на гражданите строго забранил

чрез глашатаи — никой да не смее

да го погребва, нито пък оплаква;

без плач, без гроб — така да го захвърлят —

на хищни птици плячка подарена.

Това, говорят, благият Креон го правил

за тебе и за мене… Да, за мене!

Той сам ще дойде тук да обяви

високо волята си пред онези,

които още я не знаят. Не мисли,

че мярката е слаба: всеки

непослушен сред града пребит

със камъни ще бъде от народа.

Това е всичко; ще покажеш днес

дали си с благородна кръв, или

на благородни — щерка недостойна.

 

ИСМЕНА

Що бих могла, злочеста, аз да сторя?

 

АНТИГОНА

Бъди до мен, на мен ела на помощ.

 

 

ИСМЕНА

В каква опасност? Що си наумила?

 

 

АНТИГОНА

Трупа да вдигнем — ти да ми помогнеш.

 

ИСМЕНА

Нима грешила си да го погребваш

против заповедта всеобща?

 

АНТИГОНА

Ако не искаш,

аз ще заровя твоя брат и моя.

 

ИСМЕНА

Клетнице, против волята на Креон?

 

АНТИГОНА

Не може никой от дълга

към своите да ме лиши?

 

ИСМЕНА

Уви!

Спомни си, сестро, как загина сам

в презрение обвит баща ни:

като узна за своите злодеяния,

самичък той очите си извади.

Жена му, също майка, как с въже

прекъсна живота си след него;

а после двата ни злочести братя

в един ден се убиха. Ние

сами сега останахме. И нас

още по-плачевна участ ни очаква,

ако престъпим волята, закона

на нашия властител. Разбери,

че ние сме жени, не можем да се борим

със мъжете. Тез, които заповядват,

по-силни са от нас и ние трябва

да им се подчиняваме не само

за това, във всичко — даже и в по-лошо.

Умрелите за прошка моля аз —

на сила да се противя, не мога.

На тез, които имат власт в ръце,

се подчинявам; няма смисъл

неизпълнимото да предприемаш.

 

АНТИГОНА

Не те насилвам; ако даже ти

сама сега би пожелала, няма

аз за другарка да те взема. Ти

свободна си да правиш всичко;

сама ще си го погреба, и сладко

ще ми бъде да умра за него.

Светия дълг изпълнила, ще легна

при него, милия, за него мила аз;

по-драга ще съм за онез, които

са под земята, нежели за тез.

В Аида^[4] ще почивам вечно,

а както щеш, презирай ти това,

на почит що е и от боговете.

 

ИСМЕНА

Не го презирам — нямам сили

на волята на гражданите

да се противя.

 

АНТИГОНА

Тогава остани си тук,

а аз на брат си гроб отивам да приготвя.

 

ИСМЕНА

О, клетнице, за тебе се боя!

 

АНТИГОНА

За мене не за себе си се бой.

 

ИСМЕНА

Поне не казвай никому за туй,

пази го в тайна, същото и аз ще правя.

 

АНТИГОНА

О, не! Разгласяй; повече омразна

за мен ще си, ако мълчиш, отколкото

да разгласиш по целий свят.

 

ИСМЕНА

Недей да бъдеш сприхава, защото

сега ти трябва хладнокръвие.

 

АНТИГОНА

С които трябва да съм мила,

ще бъда. Сърцето ми е с тях.

 

ИСМЕНА

Да, би могла; но туй е труд безплоден.

 

АНТИГОНА

Какво от туй! Ще спра, когато силите ми свършат.

 

ИСМЕНА

Не е ли по-добре сега

от невъзможното да се откажеш?

 

АНТИГОНА

Ако така говориш, ненавистна

ще бъдеш ти за мене, и презряна

за оногоз, когото няма вече.

Но остави ме с мойта безразсъдност

да понеса съдбата си. Каквато

и да е ужасна, пак

ще си умра със слава.

 

ИСМЕНА

Върви,

щом вече си решила, знай,

че си безумна, ала вярна.