Софокъл
Антигона (14)

Екзод

 

ВЕСТИТЕЛ

Съграждани на Кадма, Амфиона^[1],

живущи в светлите чертози,

на смъртните животът е такъв,

че аз не мога, той догдето трае,

да го възхвалям, ни пък укорявам:

защото по прищявка на съдбата

към щастие той ту ни възвишава,

ту пак в нещастие низвергва. Няма

гадател, който би ни предвещал

каква съдба ни в бъдеще очаква.

Креон, града от гибел що спаси,

и с власт дарен, за завист бе достоен.

А днеска всичко в прах изчезна. Живи

са мъртъвци за мен онез, които

на щастието радостта изгубват

завинаги. Богатство и величие,

и сила имай: липсва ли ти радост,

каквато имаш — всичко сянка е от дим.

 

ХОР

Каква ти вест нещастна носиш пак

за царя наш?

 

ВЕСТИТЕЛ

Умряха вече те,

а за смъртта виновникът е жив.

 

ХОР

Виновен кой е, мъртвите кои са?

Ти отговори.

 

ВЕСТИТЕЛ

Хемон го няма вече: той умря

от своята ръка.

 

ХОР

От своята ли,

или от ръката на баща си?

 

ВЕСТИТЕЛ

Сам

той с ръката си се умъртви,

в гняв към баща си, заради смъртта

на Антигона.

 

ХОР

Сбъдват се, уви,

на стареца пророческите думи.

 

ВЕСТИТЕЛ

Щом това се сбъдна, и за друго

вече трябва да се мисли.

 

ХОР

Виждам аз

да иде тук злочеста Евридика,

жената на Креон. За своя син

дали е чула тя, или случайно

из своите чертози е излязла?

 

ЕВРИДИКА

Съграждани, чух разговора ви,

когато аз из храма на Палада

излизах. Тъкмо портите отварях,

когато за семейното нещастие

вест до слуха ми долетя. В несвяст

аз паднах на слугините в ръцете.

Каквато ще да бъде тази вест,

подробно вий кажете ми я пак.

Достатъчно съм патила и мога

да изслушам всичко.

 

ВЕСТИТЕЛ

Всичко ще ти кажа,

царице, нищо да укрия няма.

Защо да лъжа, когато подир миг

ти правдата ужасна ще узнаеш,

и по-ужасна още след измама.

Съпруга ти аз придружавах горе

чак до високий хълм, на Полиника

где тлей трупът, от псета разпокъсан.

След като се молихме ний там на

Хеката^[2] и Плутон^[3] да притъпят

гнева си, и на трупа останките

обмихме, съчки току-що набрани

накладохме и трупа изгорихме

над тях, и там издигнахме му гроб

от родна пръст — а после в брачний трем

на младата невяста под земята

побързахме, там гдето ни Плутон

очакваше. Един от нас дочу

изпод земята вик сподавен. Той

побърза на Креона да обади.

Креон се спря пред пещерата там

й чу плачевни думи: „О, злочестйй аз!“

Покъртено, с въздишка промълви:

„Не е ли туй най-грозното“ нещастие,

което си приготвих сам? Достигна

до слуха ми гласът на моя син.

По-скоро вий, що идете след мен?

При пещерата тичайте и вижте;

като свалите плочата надгробна:

Хемон това дали е, или аз

от боговете съм измамен. Бързо

изпълнихме ний неговите думи.

И в пещерната глъбина видяхме

обесената Антигона да виси

на тънка връв от своите одежди.

В обятията си трупа прегърнал,

оплакваше той своята невяста

без време тъй отвлечена в Аида,

жестокостта си бащина, и своя

брак злочест. Креон, като видя

сина си, до него приближи:

„Нещастнико, къде си? Какво направи ти;

и на каква съдба си се обрекъл?

Излез оттука, моля те излез!“

Но мълком той в баща си впери поглед

с презрение и своя меч двуостър

измъкна. Царят плахо от удара

се отклони и вън избяга. Гневен,

нещастният, тогава своя меч

към себе си обърна — и прониза

гърдите си: но още във съзнание

прегърна той с треперещи ръце

трупа на свойта мила — тежко дишащ,

опръска той с горещата си кръв

на Антигона бледните ланити.

При трупа падна труп. Тъй стана

в чертога на Плутона брака им

злочест: разбрахме всички, че прибързаността

най-пагубна от всичките злини е.

 

ХОР

Що значи туй? Царицата изчезна,

без да пророни дума.

 

ВЕСТИТЕЛ

Смутен и аз съм. Ще ми се да вярвам,

че тя избяга в нашето присъствие

да не оплаква своя син злочест;

но вътре, тя в палатите отиде,

с робините си да оплаква

семейната беда. За жена

тъй мъдра няма що да се боим.

 

ХОР

Не зная… Но в беда еднакъв

знак недобър е както безутешния им плач,

така и мрачното безмълвие.

 

ВЕСТИТЕЛ

В палатите ще се промъкна аз,

и ще узная дали в душата си тя

не таи нещо пагубно за себе.

Ти имаш право, че мълчанието

понякога е по-злокобно.

 

ХОР

Ето и самия цар. Той носи в своите ръце

трупа на своето нещастие.

Неговото тежко злощастие се крие

не в престъпление на други,

а в слепотата му единствено.

Първа строфа

КРЕОН

Уви, жестоко заблуждение

на угнетения ми дух — убиец!

Баща и син — убиец и убит!

Тежко на мен! Умря

ти, синко мой, без време —

не твоята непредпазливост, а моята уби те!…

 

ХОР

Видя ти правдата, уви! Но твърде късно.

 

КРЕОН

Очи ми отвори бедата, уви! Порази ме

с отровна стрелба, отмъстителний бог, затъми

разума мой,

и в път ме увлече на грозна жестокост,

и моето щастие стъпка по пътя.

Как са безцелни

животът човешки, трудът ни на смъртни!

 

СЛУГА

О, царю, на всичките нещастия

днес ти си властелин; на ръце

едните носиш, а други те очакват

там, в палата.

 

КРЕОН

Нима и още по-ужасно

нещастие за мене има?

Какво ли изпитание ме чака още?

 

СЛУГА

Жена ти, майката на твоя син

я няма вече — и тя се с меч прониза.

Първа антистрофа

КРЕОН

Плутон безпощадний, защо ми ти всичко, о, всичко

най-мило отне? И ти, вестоносец, каква бе ужасна

твоята реч?

Мъртвецът с последен удар довърши…

Какво каза? Как? Нима и това

доживях —

смъртта на жена ми след смъртта на сина ми?

 

ХОР

Сам погледни: трупът на Евридика.

 

КРЕОН

Виждам, о, виждам нещастие ново!

Какво ли ме още очаква?

В ръцете ми

скъпий ми син издъхна; а и други

труп пред очите ми… О, синко мой клет,

майко клета!

 

СЛУГА

Тя пред олтара падна поразена

и склопи очи, който смъртна сянка

бе покрила е креп отдавна;

от плача за възславената смърт

на Мегарей^[4] и клетия Хемон

тя призова на твоята глава

да падне мъст — за синовата смърт.

Втора строфа

КРЕОН

Тежко, тежко на мен!

От ужас аз треперя…

О, няма ли накрая някой

двуостър меч и в мене да забие?

Нямат край

нещастията мои!

 

СЛУГА

При смъртния си час тя тебе обвини

за тази двойна смърт.

 

КРЕОН

Как, нима

по своя воля

свойте дни прекъсна?

 

СЛУГА

Двуостър меч тя в свойта гръд заби,

Когато чу за страшната съдба на своя син.

 

КРЕОН

Тежко, тежко на мен —

виновникът единствен!

О, вярно е — убих я аз!

По-скоро вън ме отведете,

верни роби:

живот за мене вече няма!

 

ХОР

Наистина — бедите настоящи

са по-жестоки в свойта бързотечност.

Втора антистрофа

КРЕОН

Ела, ела, о, смърт,

смърт сетна, порази ме —

едно те моля да ми донесеш:

желан, спокоен отдих.

Ела, ела!

 

Да не дочакам утро!

 

ХОР

За бъдеще говориш ти; а ние

за настоящето да се погрижим;

за бъдеще се грижат боговете.

 

КРЕОН

Аз боговете моля да изпълнят

последните ми жалби.

 

ХОР

Остави

ти своите жалби: няма избавление

за смъртния от хода на съдбата!

 

КРЕОН

Махнете го оттук

убиеца безумен

на своя син и неговата майка.

Къде ли, о? Изгубих всичко вече —

страшна мъст

главата ми постигна.

 

ХОР

Към щастие ли се стремиш — бъди

ти преди всичко мъдър,

на боговете волята света

не дръзвай да престъпваш;

безумецът го стига тежка скръб —

тъй мъдростта познава.