Софокъл
Антигона (10)

Четвърти епизод

 

ХОР

Волята на царя днешна

тук пред гледката печална,

аз самият наруших.

Как сълзите си да скрия,

като виждам да отива

Антигона в тоя час

не към брачен одър драг,

а към мъртвите покои.

Първа строфа

АНТИГОНА

Гледайте, граждани, днес за последен

път аз пътувам и гледам последно

светлия вечерен свят.

Слънцето няма аз вече да видя:

води ме мрачний Аид неотстъпно

на Ахерон^[1] към брега.

На Хименея^[2] честта ми убегна,

сватбена песен аз няма да чуя —

мой е съпруг Ахерон.

 

ХОР

Вечна слава ти постигна,

и при мъртвите отиваш

не отвлечена от болест,

ни пронизана от вражи меч,

а единствена от всички живи

волна, жива и свободна

в Аида ти отиваш,

със деня, при младини.

Първа антистрофа

АНТИГОНА

Там на високия връх на Сипила,

в камък превърна скръбта Ниобея^[3]:

като листа от бръшлян,

около нея нараснаха камъни…

сняг я затрупва и дъжд я облива,

тя неподвижно стои —

лее в безмълвие сълзи поройни…

— Днес и за мене приготви съдбата

подобна на нейната смърт.

 

ХОР

Тя богиня бе родена,

а пък ний сме смъртни рожби,

человечески чада;

но на онзи, що умира,

всякога е позволено

с богове да се равни.

Втора строфа

АНТИГОНА

Смейте се вие… Защо ме, нещастна,

вий оскърбявате? Още съм жива,

с волята божия аз.

Извор диркейски, честити граждани,

Тива прекрасна с безброй колесници,

вий сте свидетели как

неоплакана аз от другарки —

невинна отивам в земята,

в новоизровений гроб;

и в тоз нечуван гроб

сама ще остана аз,

ни мъртва между мъртви,

ни жива сред живи.

 

ХОР

С гордост устреми се

ти на справедливостта

към блесналия трон.

Чадо, ти защо се

спря, разколебана?

Види се, изкупваш

бащин някой грях!

Втора антистрофа

АНТИГОНА

С вашите думи разравяте вие

в мойта душа най-горчивите рани;

о, не напомняйте вий

за злата съдба на баща ми,

грозната чест на дома Лабдакидов,

и пагубния му брак,

майка и син, що на ложе престъпно

сведе, та мене родиха — безбрачна

днес да отида при тях.

Братко мой, и твоят

съюз бе нещастен^[4]

и умря ти напразно,

моите дни покосил.

 

ХОР

То е благочестие

мъртвите да тачиш;

но онез, що власт

имат — на властта им

ти бъди покорна…

Само твоята гордост

те погубва днес.

 

АНТИГОНА

Сетен път пътувам днес

без другари и безбрачна,

неоплакана от никой.

Няма веч да видя, клета,

слънчевия лик свещен!

Няма с сълзи на очи

никой мен да пожалее.

 

КРЕОН

Вие знайте ли — с стенание и плач

престъпникът да може си помага,

той нивга няма да ги прекрати.

Водете я тогава вий по-скоро,

и както ви казах, я затворете

в подземната тъмница, и сама

я оставете тамо да умре,

или ако тя трябва да умре,

заровена в гроб, жива да остане.

 

АНТИГОНА

О, гроб подземен, вечен мой приют,

чертог мой брачен! Там отивам аз,

где сенки толкоз мили зарад мен

прибрала е при себе Персефона^[5]!

Днес слизам аз, последна между тях

и най-злочеста, но в сърце с надежда,

че там ще ме посрещнете със радост

ти, татко мой, и нежна моя майко,

и мили братко. С молитви аз,

след вашта смърт телата ви обмивах,

със почит ви редях и възлияния

извършвах аз над гробовете ваши;

а днес на смърт отивам аз, защото

на Полиник тялото погребах.

Това не бих направила за свойте

чада, ако сама била бих майка,

нито за своя мъж, като съпруга,

щях да постъпя против вашта воля,

о, граждани. А пък защо ли?

Мъртъв мъж бих заменила с друг,

и с други бих добила пак деца,

да бяха те умрели — ала брат,

кой би ми брата дал, когато

и майка ми отиде, и баща ми

там, откъдето няма връщане назад?

Теб най-вече почитах, и затова

осъди ме жестоко, мили мой.

Той днес на робите поръча

във гроб да ме насила отвлекат

бездетна и незнаеща любов,

на сладости съпружески незнайна,

на майчината радост чужда.

Злочеста, без другари, както виждаш,

отива в гроба твоята сестра,

отива жива между мъртъвците.

Какъв закон божествен не зачетох?

Злочеста аз, защо ли вдигам поглед

към боговете? И кого от тях

за помощ викам? Гина си безчестна,

макар че там въздадох благочестие!

Ако ли волята на боговете

е в мнението общо — то тогава

признавам се страдающа виновно;

ако ли пък са моите съдии

виновни — там не бих желала аз

от мене по-ужасно да страдаят!

 

ХОР

Все тези бурни чувства

душата й вълнуват.

 

КРЕОН (към стражите)

Да не докара сълзи тази буря

на тези, що се бавят да я водят!

 

АНТИГОНА

Тези думи бърз вестител на смъртта са.

 

 

КРЕОН (към хора)

Напразно ти се не надявай; няма

тя от смъртта да се спаси.

 

АНТИГОНА

Умирам,

о, бащин дом, о, родни богове!

Свърши се всичко вече.

Стареи тивански, вижте как

последна от дома

на ваший цар върви на смърт

за свойто благочестие.