Никълъс Спаркс
Нощи в Роданте (13)

13

Аманда изумено се взираше в майка си.

Не продума, докато тя разказваше, но изпи две чаши вино, а втората изгълта почти на екс. Сега и двете мълчаха, Адриана чувстваше с какво напрежение и страх дъщеря й очаква да чуе какво се е случило после.

Само че тя нямаше да го сподели с нея, нито пък се налагаше. Аманда беше зряла жена и знаеше какво представлява любовният акт. Освен това беше достатъчно мъдра да проумее, че макар сексът да бе прекрасно допълнение към взаимното опознаване, все пак си оставаше само допълнение.

Адриана обичаше Пол — ако той не означаваше толкова много за нея, ако случилото се помежду им бе свързано само със задоволяване на страстта, то щеше да остане в паметта й като приятно изживяване, забележително само поради факта, че толкова дълго е била лишена от мъжки ласки. Ала помежду им бяха пламнали чувства, погребани от години, които засягаха само двама им и завинаги щяха да останат в тайна.

Може би беше старомодна, но не смяташе за редно да споделя такива подробности със собствената си дъщеря. Открай време не разбираше хората, които без свян описваха сексуалните си преживявания. Нейният принцип беше, че спалнята е място за споделени тайни.

Пък и дори да искаше да се довери на Аманда, думите щяха да й убегнат. Как би могла да опише какво бе изпитала, когато Пол заразкопчава блузата й, или тръпката, пробягала по тялото й при допира на пръстите му до корема й? Как телата им сякаш се бяха възпламенили, какъв беше вкусът на устните му и какво бе почувствала, докато вкопчваше пръсти в плътта му. Или как се бяха задъхали, когато телата им се сляха в извечния ритъм, стар колкото света…

Не, не можеше да говори за това. Нека Аманда си представи какво се е случило — само въображението й донякъде би могло да пресъздаде магията, която тя Адриана, бе почувствала в обятията на Пол.

— Мамо? — шепотът на Аманда наруши тишината.

— Искаш да разбереш какво се случи, така ли?

Аманда смутено преглътна.

— Да — лаконично отвърна Адриана.

— Тоест вие…

— Да — повтори тя.

Дъщеря й отпи от виното, сякаш да събере самообладание, остави чашата на масата:

— И…

Адриана се приведе, като че ли се страхуваше да не я чуе някой.

— Да — прошепна, извърна очи и се пренесе в миналото.

През онзи следобед се любиха, после останаха в леглото. Навън бурята бушуваше с пълна сила, ураганният вятър изтръгваше дървета и ги запращаше във всички посоки. Пол я държеше в обятията си, притискаше страната си до нейната, ту единият, ту другият разказваше за миналото, обсъждаха мечтите си за бъдещето и не преставаха да се учудват на мислите и чувствата, довели до този момент.

Изживяването бе ново и за двама им. През последните години преди развода (сега тя си даваше сметка, че всъщност е било така почти от самото начало) с Джак сякаш се любеха по задължение и набързо, нямаше страст, нито нежност. После почти никога не разговаряха, защото той й обръщаше гръб и след няколко минути заспиваше.

За разлика от него Пол не само часове наред я държа в прегръдките си, но нежността му й подсказа, че духовната близост помежду им е също тъй важна като споделената интимност. Целуваше косата и лицето й, милваше я, нашепваше й колко с красива и че я обожава, а тя си мислеше колко обича увереността, излъчваща се от него.

Не виждаха какво стана отвън, не знаеха, че прихлупеното небе е зловещо и почерняло. Грамадните вълни, тласкани от вятъра, връхлетяха върху дюната и я пометоха, водата заплиска в основите на „Странноприемницата“. Антената на покрива беше отнесена чак в другия край на острова. Пясък и дъжд проникваха през процепа между задната врата и касата, самата врата вибрираше под напора на урагана. Призори електричеството угасна. Пол и Адриана се любиха отново, този път сред непрогледен мрак, после най-сетне заспаха прегърнати и не разбраха кога окото на бурята премина над Роданте.