Никълъс Спаркс
Нощи в Роданте (4)

4

Аманда погледна майка си.

Адриана бе прекъснала разказа си и отново се взираше през прозореца. Дъждът беше спрял, небето бе изпълнено със сенки. Тишината се нарушаваше само от монотонното бръмчене на хладилника.

— Защо ми разказваш тази история, мамо?

— Смятам, че трябва да я чуеш.

— Но защо? Кой… кой е бил онзи човек?

Адриана не отговори, а взе бутилката с вино и я отвори, без да бърза. Наля на себе си, после и в чашата на дъщеря си:

— Пийни. Добре е да се подкрепиш.

— Мамо?

— Помниш ли, когато заминах за Роданте? Джийн ме беше помолила да я заместя в „Странноприемницата“…

Изминаха няколко секунди, докато Аманда разбере какво й казва майка й.

— Тогава май още бях в гимназията, нали? — промърмори.

— Да.

Адриана отново подхвана разказа си; Аманда машинално посегна към чашата — питаше се какво ли ще научи.