Никълъс Спаркс
Нощи в Роданте (2)

2

Беше в кухнята, когато чу отварянето и затварянето на входната врата, след миг Аманда вече прекосяваше дневната.

— Мамо?

Адриана остави кутията върху домакинския плот.

— Тук съм — извика.

Аманда блъсна люлеещите се врати, влезе в кухнята и завари майка си да седи до масата, на която стоеше неотворена бутилка вино.

— Какво се е случило, мамо?

Адриана се усмихна и за кой ли път си помисли колко красива е дъщеря й — имаше светлокестенява коса и лешникови очи, подчертаващи високите й скули. Младата жена беше с два-три сантиметра по-ниска от майка си, но винаги ходеше изправена и с грациозността на балерина, затова изглеждаше по-висока. Беше слаба, дори прекалено слаба според Адриана, която обаче бе разбрала, че не бива да го коментира.

— Иска ми се да поговорим.

— За какво?

Вместо да отговори, Адриана посочи стола от другата страна на масата:

— Седни, ако обичаш.

Дъщеря й се подчини. Отблизо изглеждаше изтощена и отчаяна. Адриана безмълвно стисна дланта й, после неохотно я пусна и се обърна към прозореца. Настъпи продължителна тишина.

— Мамо — най-сетне попита Аманда, — добре ли си?

Адриана затвори очи и кимна:

— Да. Питах се откъде да започна.

Дъщеря й се понаежи:

— Пак ли ще ми опяваш? Защото ако е така…

Адриана поклати глава:

— Отнася се за мен. Ще ти разкажа нещо, което се случи преди четиринайсет години.

Аманда наклони глава. Обкръжена от познатите мебели и вещи в малката кухня, Адриана подхвана разказа си.