Николай Носов
Веселото семейство (15)

Когато надеждата беше угаснала

Печално завърши този ден и отново настъпи вечер. В кухнята всичко си беше както преди: инкубаторът продължаваше да се нагрява, лампата продължаваше да гори, но надеждата у нас съвсем беше угаснала. Миша мълчаливо седеше и въртеше в ръцете си едно яйце. Дълго мислихме дали да го счупим или да почакаме още. Изведнъж Миша ме погледна изплашено. Стори ми се, че той е видял нещо страшно зад мене. Огледах се. Нищо нямаше отзад. Отново погледнах Миша.

— Гледай! — проговори той с пресипнал глас и ми протегна яйцето, което държеше в ръцете си.

Отначало не видях нищо, но после забелязах, че на едно място яйцето се е пробило и сякаш се е напукало отвътре.

— Какво е това? — казвам. — Да не би самият ти незабелязано да си ударил яйцето.

Миша отрицателно завъртя главата си.

— Тогава какво е това? Клъвка?

Миша мълчаливо заклати главата си.

— Защо си толкова уверен в това?

Миша сви рамене.

— Сам не зная! — промърмори той.

Внимателно повдигнах пукнатата черупка с нокътя си.

На яйцето се образува дупчица. От нея за минутка се показа жълтичка човчица на пиленце и веднага се скри обратно.

От радост аз и Миша не можехме да промълвим нито дума и мълчаливо се хвърлихме в прегръдките един на друг.

— Ето ти чудо! — викаше Миша и се заливаше от щастлив смях.

— Е, накъде да тичаме сега? Къде да тичаме?

— Чакай — казвам, — къде ще тичаме? Защо да тичаме?

— Трябва да изтичаме, за да кажем на момчетата!

Миша се спусна към вратата.

— Чакай! — казвам. — Поне остави яйцето. Какво, с яйцето ли ще тичаш при момчетата?

Миша се върна и сложи яйцето в инкубатора. В това време при нас дойде Костя.

— Имаме си вече пиленца! — извика Миша.

— Лъжете!

— Честна дума!

— Къде е?

— Ето, погледни!

— Ето, погледни!

Миша отвори инкубатора. Костя надникна в него.

— Къде е пилето? Тук има само яйца.

Миша беше забравил къде пъхна яйцето с клъвката и никак не можеше да го намери между останалите яйца. Най-после го намери и го показа на Костя.

— Братлета! Та тук стърчи истинска птича човка! — извика Костя.

— Да не мислиш, че ти показваме някакъв фокус? Разбира се, истинска!

— Сегичка, братлета! Вие дръжте това яйце по-здраво, а аз ще изтичам за момчетата! — извика Костя.

— Бягай, бягай, че момчетата съвсем престанаха да вярват в пилетата. Цялата вечер никой нито веднъж не се отби.

— Та те всичките са у дома и все още вярват, само че се боят да не ви безпокоят и всеки път ме пращат да разбера как върви работата.

— Защо се боят?

— Е, разбира се, че на вас не ви е до тях. На вас, както се вижда, и без момчетата ви беше криво.

Костя се спусна към вратата и ние чухме как той трополеше надолу по стълбата.

— Майчице! — извика Миша. — А аз още не съм казал на мама!

Той изтича да повика майка си, а аз взех яйцето и изтичах да го покажа на моята майка.

Мама го погледна и каза да го поставим обратно в инкубатора, защото може да изстине и тогава пиленцето ще се простуди.

Дотърчах обратно у Мишови, гледам — тоя скача из кухнята като попарен, а майка му и баща му стоят и се смеят. Миша ме видя и извика:

— Не видя ли къде пъхнах яйцето? Целия инкубатор проверих — никъде го няма!

— Какво яйце? — питам.

— Какво… с пиленцето!

— Ето го — казвам.

Миша видя в ръцете ми яйцето.

— Ти си луд! Взел яйцето и избягал! А аз тука търся ли, търся!

— Тихо! — каза Мишовата майка. — Толкова шум заради едно яйце!

— Ти само погледни що за яйце е това! Нима това е просто яйце? — отговори Миша.

Майка му взе яйцето и започна да разглежда малкото клюнче на пиленцето, което се виждаше през дупчицата. Татко му също погледна.

— Хм! — усмихна се той. — Чудна работа!

— Какво чудно има тук! — каза важно Миша. — Просто природно явление.

— Самият ти си просто природно явление! — засмя се Мишовият баща. — В пилето, разбира се, няма нищо чудно, а чудното е това, че вие го извъдихте. През всичкото време бях уверен, че нищо няма да излезе от това ваше хрумване.

— Защо не ни каза нищо?

— Защо да ви казвам? Мислех си, че по-полезно е да се занимавате с нещо, отколкото да тичате по улицата.

Сега в кухнята се яви Майка. Роклята й облечена със задното отпред, чорапите на краката й — свлечени. Тя си била вече легнала да спи, но като чула за пиленцето, също поискала да го види, затова много бързала и се облякла как да е. Дадоха й да подържи яйцето една минутка. Тя почна да гледа с едно око в дупчицата. В това време пиленцето си показа клюна.

— То искаше да ме клъвне! — извика Майка. — Ах ти, къш!

— Я, не може да се вика така на пилетата! — каза Миша.

Той взе яйцето от нея и го сложи в инкубатора.

Изведнъж по стълбата се чу шум и тропане на крака. Кухнята бързо се изпълни с момчета. Яйцето отново тръгна от ръце в ръце. Всеки искаше непременно да надзърне в дупчицата и да види пиленцето.

— Братлета — дереше се Миша, — дайте яйцето! То трябва да седи в инкубатора — пилето ще се простуди.

Но никой не го слушаше. Насила взехме яйцето от момчетата и го сложихме в инкубатора.

— А на другите яйца няма ли клъвки? — попита Витя.

Започнахме да оглеждаме други яйца, но повече клъвки нямаше.

— Не, само пети номер е пробил черупката си, останалите яйца нямат клъвки — отговори Миша.

— Може би те също ще пробият черупките си? — говореха децата.

— Нищо — каза Миша. — Само едно пиле да ни се излюпи, и на това ще бъда доволен. Все пак не сме се трудили напразно! Ето го резултатът!

— Момчета — каза Сенка Бобров, — може би ще трябва да счупим черупката и да пуснем пилето на свобода? Сигурно му е тясно да седи в яйцето.

— Ти пък! — отговори Миша. — Не бива да се чупи черупката. Кожата на пилето е още съвсем нежна, може да я одраскаме.

Децата дълго не си отиваха. Всеки искаше да види как пилето ще се измъкне от яйцето. Но вече беше много късно и трябваше да си ходят в къщи.

— Нищо, момчета! — говореше на прощаване Миша. — Това не е още всичко! Навярно освен това и другите яйца ще бъдат прокълвани.

Когато си отидоха момчетата, Миша още веднъж огледа яйцата и намери клъвка на още едно.

— Гледай — извика той, — единадесети номер е пробил черупката си!

Погледнах. Яйцето, на което беше написана цифрата единадесет, също имаше клъвка.

— Ех, колко е досадно, че момчетата си отидоха! — казвам. — Сега е вече късно да тичам за тях.

— Да, жалко! — промърмори Миша. — Но нищо, утре ще видят вече готови пилета.

Ние седяхме при инкубатора и се опивахме от щастие.

— Само ние с тебе сме такива щастливци! — говореше Миша. — Сигурно не на всекиго се пада такова щастие!

Настъпи нощта. Всички отдавна вече спяха, но на нас с Миша даже не ни се спеше.

Времето бягаше бързо. Около два часа през нощта бяха прокълвани още две яйца: осми и десети номер. А когато следния път надзърнахме в инкубатора, даже ахнахме от почуда. Всред яйцата се блъскаше малко новородено пиленце. То се опитваше да се повдигне на крачката си, но през цялото време се клатеше и падаше.

От щастие гърлото ми се схвана, сърцето ми силно заудря в гърдите. Веднага взех пиленцето в ръцете си. То беше още мокричко и някак оскубано. Вместо пера имаше червеникави косъмчета, които бяха прилепнали към тънката му нежнорозова кожица.

Миша веднага отвори тенджерата, от която бяхме направили отоплител.

Аз поставих пиленцето в тенджерата. Наляхме гореща вода в чугунената паница, за да бъде по-топло на пиленцето.

— Сега то ще изсъхне, ще се сгрее и ще стане съвсем хубаво — говореше Миша.

Той извади от инкубатора двете половинки от черупката, из която се беше излюпило пилето, и каза:

— Чудно, как може в такава малка черупка да се помести такова голямо пиле!

Пилето наистина изглеждаше огромно в сравнение с малката черупка. Сигурно то е седяло в черупката свито, с подгънати крачета с подвита глава, а сега се изправи, протегна шията си и стоеше на малките си крачета.

Миша се залови да разглежда двете половинки на черупката и изведнъж извика:

— Това не било онова пиле!

— Как не е онова?

— Е, не е онова, първото! Първо проби черупката си номер пети, а това е единадесети.

Надникнахме в инкубатора. Пети номер както преди си лежеше на мястото.

— Какво е това от него? — казвам. — Най-рано проби черупката си, а не иска да излезе!

— Навярно е слабичко и не може само да разчупи черупката си — каза Миша. — Нека полежи още и събере повече сили.