Николай Носов
Веселото семейство (1)

Важно решение

Това се случи, когато експлодира парната машина, която ние с Миша бяхме направили от консервна кутия. Миша беше сгрял водата прекалено силно, кутията се пукна и горещата пара му изгори ръката. Добре, че Мишовата майка веднага му намаза ръката с нафталинов мехлем. Това е много добро средство. Който не вярва, нека сам опита. Само че трябва да се мажеш веднага щом се изгориш, докато не се е обелила кожата.

Мишовата майка ни забрани да се занимаваме с пробитата машина и я хвърли в кофата за смет. Известно време трябваше да се влачим без работа. Скучаехме до смърт.

Дойде пролетта. Снегът се топеше навсякъде. По улиците шуртяха ручеи. Пролетното слънце вече светеше в прозорците. Но нищо не ни радваше. Такива ни са характерите на нас с Миша, непременно трябва да се занимаваме с нещо. Когато няма какво да правим, започваме да скучаем и скучаем, докато си намерим някаква работа.

Веднъж отидох у Мишови, а той седи на масата, забил нос в някаква книга, обхванал главата си с две ръце, и освен тази книга нищо не вижда наоколо. Дори не забелязва, че съм дошъл. Нарочно хлопнах по-силно вратата, за да ми обърне внимание.

— А, ти ли си, Николадзе! — се зарадва Миша.

Той никога не ме нарича по име. Вместо да ми казва просто Коля, нарича ме ту Никола, ту Микола, ту Микула Селянинович, ту Миклухо Маклай, а по едно време даже взе да ме нарича по гръцки — Николаки. С една дума всеки ден — ново име. Но аз не се обиждам. Нека ме нарича, както му харесва.

— Да, аз съм — казвам. — Каква е тази книжка? Какво си се впил като кърлеж в нея?

— Много интересна книга — казва Миша. — Тази сутрин я купих от вестникарската будка.

Гледам: на корицата — петел и кокошка, и написано: „Птицевъдство“, а на всяка страница някакви курници и чертежи.

— Какво пък интересно има тук? — казвам. Някаква си научна книжка.

— Та затова е хубава, защото е научна. Това не са някакви си приказки. Тук всичко е истина. Това е полезна книга.

Миша е такъв човек: той непременно иска да има полза от всичко. Когато има излишни пари, отива в книжарницата и си купува някоя полезна книжка. Веднъж беше си купил книжка, която се казва „Обратните тригонометрични функции и полиноми на Чебишев“. Разбира се, той не проумяваше нито думичка от тази книга и реши да я прочете по-късно, когато поумнее повече. Оттогава книгата седи у тях на полицата — чака той да стане по-умен.

Миша отбеляза страницата, която четеше, и затвори книжката.

— Тук, брат, има за всичко — каза той: — как да се развъждат кокошки, юрдечки, гъски, пуйки.

— Пуйки ли се каниш да развъждаш? — попитах аз.

— Съвсем не! Просто ми е интересно да прочета такова нещо. Оказва се, че може да се направи машина инкубатор — и пилетата сами ще се мътят без кокошка.

— Кой не знае това — казвам. — Миналата година бяхме с мама в колхоза и видях инкубатор. Там пилетата се люпят всеки ден по петстотин или по хиляда парчета. Едва успяваха да ги извадят от инкубатора.

— Какво говориш! — учуди се Миша. — А пък аз досега не знаех. Мислех, че само кокошката мъти пилета. Когато бяхме на село, видях как квачката мъти пилета.

— Аз също съм виждал квачка — казвам. — Но с инкубатор е много по-добре. Под квачката ще сложиш десетина яйца и това е всичко, а в инкубатора могат да се поставят наведнъж хиляда.

— Зная — казва Миша. — Тук е написано за това. — И после, докато кокошката лежи върху яйцата и отглежда пилетата, тя не снася яйца, но ако пилетата се мътят в инкубатор, кокошката през цялото време снася и се получават много повече яйца.

Почнахме да пресмятаме колко излишни яйца биха се получили, ако всички кокошки, вместо да мътят пилета, снасят яйца. Оказа се, че кокошката мъти пилетата двадесет и един ден, после отглежда малките пилета, така че минават три месеца, докато започне отново да снася.

— Три месеца — това са деветдесет дни — каза Миша. — Ако кокошката не мъти пилета, тя би могла да снесе за една година деветдесет яйца повече. В едно малко стопанство, което има всичко на всичко десет кокошки, за една година биха се получили деветстотин яйца повече. А ако вземем такова стопанство, каквото е колхозът или совхозът, където в птицефермата има хиляда кокошки, там биха се получили деветдесет хиляди яйца повече. Помисли си само — деветдесет хиляди!

Дълго разсъждавахме върху това каква полза има от инкубатора. След това Миша каза:

— Какво ще речеш, ако ние сами се направим малък инкубатор и в него от яйца излюпим пилета?

— Как да го направим — казвам. — Все пак трябва да знаем как да го направим.

— Не е мъчно — каза Миша. — Тук, в книжката всичко е написано. Главното е яйцата да се топлят точно двадесет и един ден редовно. И тогава от тях ще се излюпят пилета.

Изведнъж поисках да си имаме малки пиленца, защото много обичам всички птици и животни. Даже по-рано се бяхме записали с Миша в кръжока по естествена история и работехме в живия кът, но после Миша измисли да направим тази парна машина и ние престанахме да ходим в кръжока. Витя Смирнов, който беше отговорник, каза, че ще ни зачеркне от списъка, ако не работим, но ние казахме, че ще работим, и той не ни зачеркна.

Миша се залови да разказва колко хубаво ще е да ни се излюпят малки пиленца.

— Те ще бъдат такива хубавички! — говореше той. — Можем да им оградим място в кухнята. Те ще живеят там, а ние ще ги храним и ще се грижим за тях.

— А нали трябва три седмици да се разправяме, докато се измътят! — казвам.

— Какво ще се разправяме? Ще направим инкубатора и те ще се измътят.

Замислих се. Миша ме поглеждаше с безпокойство. Виждах, че много му се иска да се заловим по-скоро за работа.

— Е, добре! — казвам. — Все едно, няма какво да се прави, да опитаме.

— Така си и знаех, че ще се съгласиш! — зарадва се Миша. — Аз и сам бих се заел с тази работа, но без тебе ще ми бъде скучно.