Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Дневник Коли Синицына, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6гласа)

Информация

Сканиране
Eternities(2010 г.)
Разпознаване и корекция
filthy(2010 г.)

Издание:

Николай Николаевич Носов. Дневникът на Коля Синицин

Библиотека Смехурко

Повести за деца. Дневникът на Коля Синицин. Веселото семейство

Руска, второ издание

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художник: Георги Чаушов

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Петър Балавесов

Коректори: Мина Дончева, Христина Денкова

Индекс № 11 9537545332 6154-8-77

Дадена за набор 15. VI. 1977

Подписана за печат 20. I. 1978

Излязла от печат 30. II. 1978

Формат 16/60/90

Издателски коли 12

Печатни коли 12

Цена 0,98 лв.

Държавно издателство „Отечество“

ДПК „Димитър Благоев“

София, 1978

История

  1. —Добавяне

19 юли

Ето как тръгнаха работите! Всеки ден по едно писмо! Днес дойде писмо за мене. На плика така е и написано:

„За Коля Синицин — знаменития пчелар.“ На мене дори ми се разтрепериха ръцете, когато получих това писмо. Бързо го разпечатах и почнах да го чета:

„Здравейте, драги непознати приятелю, Коля Синицин! Вие може би ще се учудите, че ви пише съвсем непознато момиче, което вие изобщо не познавате, а може би и не се интересувате да го знаете, тъй като сега Вие сте човек известен, за когото е писано дори във вестника. Аз, разбира се, както и другите, научих за Вас от вестника, в който е отпечатана снимката, дето сте фотографирани с цялото звено, и е написано за вашата работа. Ние прочетохме тоя вестник на сбора на звеното и решихме да последваме вашия пример и да се заловим за тая интересна работа.

Вие може би ще се усмихнете, като четете тия редове на моето писмо, защото някои момчета се отнасят презрително към момичетата и си въобразяват, че момичетата нищо не могат, а момчетата могат всичко. И ето: ние решихме да докажем на всички момчета, че момичетата никак не са по-лоши от тях, и също искаме да развъждаме пчели. Може би на много от нас това ще потрябва в живота и ние ще изучаваме пчеларството на свой училищен пчелин, а когато пораснем, ще работим като пчеларки в колхоза.

И ето, цялото звено ми поръча да Ви напиша писмо и да питам как сте направили кошера и как сте завъдили пчели. Аз реших да пиша лично на Вас, защото ми се хареса Вашата фамилия и вие навярно сте добро момче и няма да ни откажете на молбата. А сега довиждане. С пионерски привет — пионерката Люся Абанова.“

Отначало не знаех струва ли си да се отговаря на това момиченце, но всички момчета казаха, че трябва да се пише, и Галя също каза непременно да му отговоря, защото щом момичетата искат да работят, трябва да им се помогне и ще бъде много некрасиво, ако аз не отговоря.

Тогава си отидох и почнах да пиша отговор. Цял час се потих над писмото, защото ми се щеше да го напиша по-хубаво и да не стане за смях пред хората. В края на краищата аз написах всичко както трябва. Много хубаво писмо излезе. Дори на самия мене ми хареса. Всички момчета казаха, че не е срамота да се изпрати такова писмо.