Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (50)

14 юли

Гледай ти чудо на чудесата! За нашето звено са писали във вестника! Заранта отидохме на пчелина, изведнъж гледаме — Витя тича, а в ръцете му вестник.

— Момчета! — вика той. — Вижте, за нас е писано във вестника!

Ние погледнахме, а там — снимката, на която всички сме фотографирани заедно с кошера, и е напечатано как сме направили кошера и сме почнали да отглеждаме пчели. И всичките ни презимена са написани. Казано е дори в кое училище учим. Ние бързо хукнахме към будката и взехме да купуваме вестници. Всеки си купи по един, а ние с Павлик си купихме дори по два.

После започнахме да мислим кой е този, който е писал за нас. Юра каза:

— Сигурно е Галя. Нали тя ни снима. Тя трябва да е пратила във вестника снимката и да е написала статията.

Завтекохме се при Галя и я попитахме. Излезе, че наистина го е написала Галя. Почнахме да й благодарим.

Галя казва:

— А защо благодарите на мене? Нали вие сами направихте кошера, сами работихте, благодарете на себе си.

Всички хукнаха да показват вестника у дома си. Ние със Серьожа и Павлик също си тръгнахме. Павлик каза:

— А, виж, ние няма защо и да си благодарим!

— А защо да си благодарим — ние дойдохме наготово — казва Серьожа. — Ние трябва на момчетата да благодарим, че те не зарязаха работата.

— А защо е писано за нас във вестника?

— За нищо. Ние просто случайно сме попаднали.

— А с какво да се гордеем тогава?

— Че няма и с какво да се гордеем! Момчетата, виж, могат да се гордеят: те не зарязаха работата.

— А как тъй? — рече Павлик. — Нали и за нас ще четат във вестника. — „Ето — ще кажат, — добри момчета!“ А ние добри ли сме?

— По-добре е аз да не показвам вестника на никого — каза Серьожа.

— И аз — рече Павлик.

Не зная дали те са показвали на някого вестника или не са, но аз го показах. И на мама, и на татко, и на чичо Вася, и на леля Надя. После тръгнах да го показвам на всички съседи. Всички ме хвалеха, хвалеха. Дори ми стана неудобно. Върнах се у дома и взех да мисля защо ми е съвестно и какво нещо е съвестта и защо тя мъчи хората. Защо когато направиш нещо хубаво, не те мъчи съвестта, а когато направиш нещо лошо така те мъчи?

Според мене съвестта — това е нещо като човек вътре в човека. Но тоя човек е много добър и не обича, когато се върши нещо лошо. Когато аз направя нещо лошо, той ме укорява. Разбира се, аз само така си мисля за тоя човек вътре в човека, защото вътре в човека няма никакъв човек… Нима някой друг ме укорява? Аз сам се укорявам. Значи аз сам съм моята съвест. Ето какво нещо е съвестта! — Съвестта — туй съм аз самият. А защо аз се укорявам?… Затова, че се хвалих пред съседите. Може би съседите са си помислили, че аз съм важна птица, а всъщност аз съм най-обикновен човек. Друг път няма да се хваля, щом няма за какво.