Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (65)

29 юли

Мислех, че повече няма да има писма за нас, а днес неочаквано пак дойде писмо. От заранта отидохме на пчелина, само Юра Кусков не беше дошъл. Изведнъж гледаме: Юра тича и размахва в ръка един плик. Излезе, че той е наминал в училището и е получил писмото. Разпечатахме бързо плика и взехме да четем на глас. Ето какво беше написано там:

„Драги приятели пионери и ученици! Пишат ви пионерите от колхоз «Ленински път». Ние прочетохме за вас във вестника и решихме да ви напишем писмо. Драги момчета, много ни е съвестно, че ние, колхозните пионери, още не сме си направили пчелин при училището, докато вие, градски момчета, вече сте започнали тая работа и вече си имате кошер. Драги приятели, ние ще поправим тая наша грешка и вече се уговорихме с колхоза и колхозът отдели за нашия пчелин при училището два кошера с пчели. Тъй че ние ще си имаме пчели. Но не мислете, драги приятели, че ние през цялото време сме седели със скръстени ръце и нищо не сме вършили.

Нашият колхоз се намира далече в степта. Нашата природа е сурова: зиме дърво и камък се пука от студ, духат снежни виелици и навяват такъв сняг, че дори на училище ходим със ски. Лете духат силни суховеи, тъй че всичко съхне и земята се напуква от горещина. За да надвият сушата, нашите колхозници засаждат гори. И ние решихме да помогнем на нашия колхоз в това дело и вече събрахме шест чувала жълъди, за да посеем дъб. Борим се с вредителите на селското стопанство — лалугерите. Тази година нашият пионерски отряд унищожи хиляда и петстотин лалугера и спаси от унищожение петнайсет тона зърно, тъй като всеки лалугер изяжда през лятото до десет килограма зърно. И още наглеждаме колхозния телчарник. Всеки пионер има по две телета, за които се грижи. Ние следим как растат и се развиват нашите четириноги. При училището имаме овощна и опитна зеленчукова градина. Всички ние работим в овощната и зеленчуковата градина и се стремим да имаме голямо плодородие.

Драги момчета, ние знаем, че вие в града също работите — садите цветя и дървета, правите градини и паркове, а ето сега излиза, че дори сте почнали да развъждате пчели. И това е много хубаво, драги приятели! Хайде да работим още по-добре, вие там, ние тук, та нашата любима Родина да процъфтява и се покрие със зеленина и градини, от всичко да има по много и целият наш народ да живее добре, както ни учи нашата партия.

С това привършваме нашето писмо. Довиждане, драги приятели!

На борба за делото на Комунистическата партия, бъдете готови!“

Ние изслушахме писмото до края и всички в един глас отговорихме:

— Винаги готови!

А после аз си тръгнах за дома и почнах да мисля за това писмо. Аз мислих дълго и видях, че ние, градските деца, все още сме направили много малко, за да се сравним с колхозните пионери. На мене много ми хареса тяхното писмо и аз реших да си го препиша в дневника за спомен. И ето аз писах, писах — написах всичко, което е написано тук, и едва тогава забелязах, че дневникът ми се свършва и че няма къде повече да пиша.

Е, нищо, кога да е ще си купя още една дебела тетрадка и пак ще си пиша дневник. А засега край.