Николай Носов
Дневникът на Коля Синицин (51)

15 юли

Славата на нашия кошер се разнесе по цялото училище.

Днес при нас идваха децата от по-долните класове и дори от по-горните. Всички ни разпитваха за пчелите, а ние им показвахме нашия кошер и им разказвахме как да се отнасят с пчелите. Децата казаха, че ще идват да се учат при нас на пчеларство. После дойде един непознат чичо.

— Вие ли сте момчетата, за които е писано във вестника?

— Ние — отговаряме.

— Нима пчелите живеят при вас?

— Живеят си.

Той клекна до кошера и дълго гледа пчелите. После каза:

— Гледай ти, какво чудно нещо!

И си отиде.

Ето на! Дори възрастните започват да се интересуват от нашата работа. Но ако не беше писано във вестника, никой нямаше да знае за нас.