Джоана Линдзи
Прелъстяването (53)

Глава 52

Кейти погледна през прозореца на каретата. Имението на Милърд се задаваше насреща. Дърветата по пътя и навсякъде около имението бяха оголени, без листа, като живота в тази голяма къща. Баща й я водеше там. Рослин бе предложила да дойде с тях. Джудит също искаше да дойде, но Антъни не им позволи. Той просто каза, че това е нещо, което той и Кейти трябва да направят сами, но Кейти предполагаше, че той се опасява, че визитата им може да вземе грозен обрат и не искаше те да стават свидетели. Все пак трябваше отново да минат през Летиша, за да стигнат до баба й.

Кейти държеше ръката на Антъни вътре в каретата и си повтаряше отново и отново, че това друго нейно семейство, Милърд, не бяха важни за нея. Тя вече имаше неговото семейство и те я бяха приели в живота си чистосърдечно. От момента, в който влезе в къщата на Пикадили и Джудит се появи бягайки, за да се лепне на кръста й с най-силната прегръдка, на която беше способна, Кейти бе изпълнена с безграничен покой.

— Знаех си, знаех си! — възкликна Джудит, преливаща от радост — Трябваше да има причина да те харесвам толкова много!

— А ти как разбра? — попита Кейти с топла усмивка — Мислех, че нямаше да ти казват.

Рослин Малъри се появи и каза:

— Тони изпрати човек да ни информира, че сте се върнали. Помислих, че трябва да я подготвя, но добре, че не се забавихте дълго. Добре дошла у дома, Кейти!

Рослин се приближи, за да я прегърне и тя. Кейти се разплака. В този момент, тя наистина почувства, че отново си е у дома. И Антъни дойде, мрънкайки нещо за жените и техните противоречиви сълзи от щастие.

Това бе истинско завръщане у дома. Малъри непрекъснато се появяваха на прага през този и следващия ден. Всички идваха да уверят най-новия член на семейството, колко много се радват, че е при тях. След това вече тя не се съмняваше, изобщо. И предната вечер на семейната вечеря, която Рослин бе организирала, Кейти срещна и един от братята на Бойд, Уорън, още един негов близък, с който тя беше роднина по брак!

Каква изненада се бе оказал Уорън Андерсън. Женен за братовчедката й Ейми, най-малката дъщеря на Едуард, Уорън изобщо не приличаше на Бойд. Много по-възрастен, много по-висок, тя никога не би предположила, че е брат на Бойд и Джорджина, ако не й бяха казали. Нито пък би предположила, че е част от това семейство, от пренебрежителните забележки, които чу мъжете Малъри да правят по негов адрес.

— Пак си се върнал, янки? Колко жалко.

Това беше забележка на Джеймс, но Антъни побърза да се присъедини.

— Наистина трябва да предприемаш по-дълги пътувания и да оставяш Ейми и децата у дома. Може малко да им липсваш, но със сигурност не и на нас.

— Откажи се — каза Джеймс на брат си — Твърде тъп е, за да схване намека.

Те звучаха толкова сериозно, че Кейти бе достатъчно изненадана, за да попита Рослин за това, когато останаха насаме.

— Защо Малъри се подиграват с Андерсън?

— Не го правим — побърза да я увери Рослин — Обикновено само Тони и Джеймс. Тези двамата образуват солидна бойна линия и… е, Андерсън се опитаха да обесят Джеймс, когато го срещнаха за пръв път. Също така са го били до безсъзнание. И въпреки, че са знаели, колко го обича сестра им, се опитали да ги разделят.

— Чувала съм за това — призна Кейти.

Рослин се подсмихна.

— Е, виждала си какъв е Джеймс, така че можеш да разбереш защо са имали възражения да му поверят единствената си сестра. И въпреки, че може и да звучи така, сякаш го презират, те не говорят сериозно и Уорън го знае.

Кейти разбра — донякъде. И тъй като Уорън беше развеселен и просто се смееше на забележките, очевидно знаеше, че мъжете Малъри не се опитваха наистина да го обидят.

Това беше по-големият брат на Бойд, който й беше посочен, като пример за мъж, който взима съпругата и децата си с него при плаванията си. И Ейми, жизнена, наперена, кипяща от щастие, очевидно изобщо нямаше нищо против такъв живот. Тя беше втората жена в семейството, която имаше този тъмен цигански вид от техния прародител, както Антъни. Но тя притежаваше и още нещо, което беше много странно.

Смеейки се относно това, Ейми каза:

— Аз не познавам наистина бъдещето, просто имам много силен усет.

— Тя ме накара да бързам обратно към Англия, защото усещала, че ще има нов Малъри в семейството — добави Уорън — Както винаги, беше права.

— Аз мислех, че ще е ново бебе! — подсмихна се Ейми — Но се радвам, че вместо това си ти Кейти. Ние ще станем най-добри приятелки, да знаеш — каза тя напълно убедена, после се наведе, за да прошепне — Зарежи тази душевна болка, скъпа. Ще бъдеш много по-щастлива тук, отколкото си мислиш. Вече съм се обзаложила за това.

Кейти разбра чак по-късно, когато Ейми и Уорън си отидоха, че Ейми не бе губила облог през живота си, че ако иска нещо да стане, просто се обзалагаше за него и то ставаше! Джереми разказа на Кейти всичко за необичайната способност на Ейми и се оплака, колко често бе използвала тези облози срещу него. Кейти намери това за абсурдно. Може би бе семейна шега, която все още не бе в състояние да разбере.

Но забележката на Ейми за душевната болка беше твърде близо до истината, въпреки че как би могла да знае, че Кейти бе стояла с часове на малката тераса към стаята си, след като се оттегли през първата си вечер там, гледайки, чакайки, надявайки се Бойд да се появи и го бе направила отново предната вечер! След като бяха изминали два дни от завръщането и в Лондон, тя започна да се страхува, че той няма да се върне в Англия изобщо, че това, което му бе казала в яда си, че не иска да го вижда повече го бе убедило да се откаже от нея.

Но никой в семейството не знаеше, че има тези опасения, така че и Ейми не можеше да знае! Кейти им бе позволила да видят само щастието й, че е там и е част от семейството, защото това щастие бе съвсем истинско.

И тогава Антъни я уведоми на закуска, че още щом са пуснали котва е изпратил човек до Хавърс Таун да се осведоми за състоянието на Софи от доктора й.

— Не бих оставил Летиша да се опитва да твърди, че баба ти не е достатъчно добре за посещение. И доктора ме информира, че тя е добре. Доколкото здрава и енергична може да е жена на нейната възраст. Така, че ако искаш да заминем за Хавърстън днес, вече казах на Рос да ни приготви багаж за продължително гостуване.

Те напуснаха Лондон преди обяд — Антъни, Рослин Джудит и тя. Пристигнаха в Хавърстън чак надвечер. Антъни предложи да изчакат до сутринта, за да отидат при Милърд, но Кейти не искаше да чака. Не беше още съвсем тъмно и тя искаше да види баба си веднага, за да може да се наслади на няколко дни в Хавърстън, без тази среща да я тревожи.

Тя си мислеше, че не й трябва нищо повече, за да запълни зейналата дупка в живота й, която майка й бе оставила, защото вече имаше Малъри. Но същото безпокойство, което се бе появило предния път, когато доближи това имение, се беше върнало отново. Тя се бе заблуждавала. Дълбоко в себе си, все още искаше семейството на майка й да бъде част от нейния живот.