Джоана Линдзи
Прелъстяването (49)

Глава 48

Беше невероятно, колко благотворно можеше да бъде нещо толкова просто, като една прегръдка. Тази, която Кейти бе получила от баща си, бе накарала всичките й страхове, дори нервността й да изчезне незабавно. Тя се почувства толкова спокойна за бъдещето. И развълнувана. Вече нямаше търпение да се върне в Англия, за да се срещне с останалите членове на новото си семейство!

Баща й и чичо й обаче, все още изглеждаха притеснени заради шока, който беше преживяла. Дори може би бяха усетили, че все още кипеше от емоции и мислеха, че все още не може да осмисли случилото се. Така че се опитваха по техен начин да направят прехода по-лесен за нея.

— Може да помогне, ако чуеш, как брат ми срещна сина си Джереми.

Кейти лакомо ядеше от чинията, която бяха поставили пред нея. Освободена от всички тревожни емоции които бе изпитала, бързо осъзна че е прегладняла! Така, че й отне момент, докато схване странния начин по който баща й се изрази относно първия поглед на брат му към новородения му син.

— Срещнал?

— Точно така и ще се изненадаш, колко сходни бяха обстоятелствата. Би ли искал да й разкажеш, Джеймс?

Джеймс кимна.

— Е, с надеждата, че това няма да те отегчи до смърт, мила, нямах никаква идея, че Джереми съществува. Въпреки, че той е знаел всичко за мен. Майка му била „впечатлена“ от мен, предполагам, и ме обрисувала като някакъв герой пред детето. Беше преди около тринадесет години, когато се натъкнахме един на друг. Чист късмет, че избрах кръчмата, в която той работеше, да утоля жаждата си.

— Значи си го разпознал?

— Е, нека кажем, че определено привлече вниманието ми. Дори на дванадесет тогава, беше висок почти колкото мен! И толкова много приличаше на Тони, че чак не бе за вярване. Нямаше как да не се впечатля.

— Аз самата го забелязах, когато ги видях заедно — съгласи се Кейти.

— Поне не си се смяла — каза Джеймс, посочвайки Антъни с поглед — Той мисли, че е забавно. Както и синът ми, впрочем.

Антъни още се хилеше на брат си.

— Ако не беше толкова докачлив относно това и ти щеше да мислиш същото — после обясни на Кейти — Има стара циганска жилка, която тече във вените ни. Тук-там е изразена по-силно. Аз самият я имам, две от племенниците ни, Реджи и Ейми също. И самия Джереми има голяма доза от нея.

За първи път Джеймс не поправи галеното име на Реджина, с което я наричаше семейството с това, което той предпочиташе, но Кейти щеше да чуе за особеният начин по който наричаше роднините си по-късно. В момента, не можа да се сдържи да не попита:

— Цигани?

— Това е друга история, скъпа — каза Джеймс — Нека ги разказвам една по една, за да сведем объркването до минимум, става ли?

— Непременно — усмихна му се тя.

— И така, стоях там, прикован от невероятната прилика на момчето с брат ми. Но тази среща беше на Карибите, а аз знаех, че Тони никога не е бил там, така че реших, че е просто огромно съвпадение. Но момчето също не сваляше очи от мен. Майка му ме бе описала доста добре, разбираш ли. И тогава той дойде при мен и ме попита, дали съм Джеймс Малъри.

— Тогава ли разбра? — попита Кейти.

— Не, но това направо ме шашна. И за да разбереш защо, трябва да спомена, че не използвах истинското си име в тази част на света. Не исках дейността ми там някога да бъде свързвана със семейството ми, така че приех името Капитан Хоук за времето, през което плавах в тези води.

— Защо?

Антъни сви рамене.

— Това е още една история, която е по-добре да оставим за по-късно.

Кейти повдигна вежда заинтригувано, но изглежда Джеймс беше съгласен с брат си, защото продължи с първата история.

— Когато не потвърдих, че това е името ми, хлапето ми каза, че съм негов баща.

— Защо ли си мисля, че не си му повярвал? — попита Кейти.

— Защото тогава си мислех, че той е на Тони.

— Невъзможно! — изфуча Антъни — И не си споменал нищо през всичките тези години?

— Забрави за това, пале и ме остави да довърша. След като Джереми знаеше името ми, предположих, че вероятно не е роден на Карибите, а в Англия. И веднага щом тази идея ми хрумна, това го постави в диапазона на похожденията на Тони. И въпреки, че все още не мислех, че Джереми е мой син, приех, че вероятно е Малъри. Но момчето не стоеше там кротко, чакайки да го приема с отворени обятия. Той ми разказа всичко за майка си и за прекрасната седмица, която прекарах с нея — по нейна инициатива, уверявам те. Тя беше кръчмарска проститутка. И аз наистина си я спомних, след като той ми я описа.

— Една проститутка измежду стотици? — изсумтя Антъни скептично.

— Е, тя носеше три ками, разбираш ли, по една във всеки ботуш и една на доста видимо място затъкната в колана й. Това определено си го спомних. Клиентите в кръчмата й знаеха от опит, че не е достъпна просто за всеки. Беше порязала доста от тях, за да им го изясни. И беше хубаво миньонче, спомням си, заради което прекарах цяла седмица с нея. Бях заинтригуван от репутацията й с тези ками, когато чух за нея. Освен това хлапето стоеше там, войнствено настоявайки, че аз съм баща му, призовавайки ме да го нарека лъжец със самонадеяно отношение. Мисля, че това повече от всичко ме убеди — подсмихна се Джеймс.

— Парче от стария пън а? — засмя се Антъни.

— Точно така.

Силно очарована от историята до сега, Кейти попита:

— Но как се е озовал на Карибите накрая?

— Когато е пораснал достатъчно и е започнал да задава на майка си твърде много въпроси за мен, тя решила, че трябва да го срещна. Твърде смело от нейна страна, смея да твърдя.

— Защо?

Джеймс повдигна златната си вежда:

— Само една американка може да зададе такъв въпрос. Ти й кажи, Тони.

Антъни сви рамене.

— Социалната сфера, скъпа, и по-специално аристокрацията. Той беше лорд в кралството. Кръчмарска проститутка се появява на вратата му с дете в ръце… е, това просто не се прави.

Кейти щеше да изсумти, но Джеймс се върна към историята си.

— Така или иначе се бях преместил на Карибите тогава и разбрах, че тя също се е преместила със сина си там. Но това е обширна област. И тя не знаеше името, под което се подвизавах тогава, така че наистина е нямала никаква надежда да ме намери. Починала, малко преди да открия Джереми, хвърлила се твърде необмислено в една от многото кръчмарски свади, които възникват неизбежно в шумните таверни, като тази в която работела. Собственикът решил да използва помощта на Джереми, въпреки възрастта му, и го задържал. Честно казано, момчето приличаше на гамен, когато го намерих и определено говореше като такъв. Разбираемо, след като бе израснал из кръчмите.

— Не забелязах това в него — каза Кейти.

Джеймс се разсмя.

— Той измина дълъг път. Разбира се, аз и първия ми помощник постоянно му висяхме на главата относно граматиката, така че се научи бързо. Взех го по море с мен за няколко години, но стана твърде опасно, така че купих за нас една плантация на островите с намерението да му осигуря стабилен дом. Но имах сметки за уреждане в Англия, което ни отведе отново там и впоследствие се сдобрих с братята си и се върнах завинаги в Англия. Имах само още едно последно връщане до Карибите, за да уредя работите си и това беше дяволски добре, защото срещнах жена си на това пътуване.

Кейти попита колебливо:

— Семейството ти прие Джереми без колебание?

— Мило мое момиче, точно затова ти разказах тази история. Разбира се, приеха го от все сърце. Малъри винаги поддържаме и защитаваме своето.

— Да, ние дори обичаме черната си овца — добави Антъни и се усмихна самодоволно на брат си.

Но Джеймс побърза да отвърне зловещо:

— Престани, старче, преди…

Антъни го прекъсна, като извъртя очи:

— Да, да, знам, преди да ми погнеш.

Кейти погледна първо към единия, после към другия и попита:

— Вие двамата мразите ли се?

— Мили Боже, какво те наведе на тази мисъл? — казаха двамата почти едновременно.

Кейти се задави от смях.