Джоана Линдзи
Прелъстяването (36)

Глава 35

Да мечтаеш за целувките изобщо не бе същото като да ги и изпиташ в действителност. Въпреки, че понякога ускоряваха пулса й и се изчервяваше, никоя от тях не можеше да се сравни с трепета, който я обзе, когато почувства устните на Бойд върху своите. Пулсът й се ускори, още преди устните им да се докоснат, само от очакване. И това беше толкова дълбока, наелектризираща целувка. Ако той нямаше тази леща в джоба си, те можеха да запалят огън от искрите, които прехвърчаха помежду им.

Не беше суровата страст, от която се бе страхувала. Беше близо, наистина близо, но и прояви една веща обиграност, която бе неочаквана. Имайки предвид, какво буре с барут от страст беше винаги покрай нея и последната им вълнуваща целувка, това беше приятна изненада. Сякаш се опитваше да я хипнотизира и да разсее страховете й, бавно да прелъсти сетивата й и да я накара да поиска да отвърне на целувката му. О, Боже справяше се чудесно!

— Не ме събуждай. Да не си посмяла. Мисля, че ще умра, ако се събудя точно сега.

Чу гласът му, но осъзна, че би изрекла същите думи и тя. Устните му се бяха преместили по бузата й и бяха до ухото й, докато изричаше това, точно преди езикът му да се плъзне вътре. Тя почти извика. Тялото й настръхна, толкова бързо и силно, че изтръпна цялата. Тя обви ръце около врата му. Плътно. Чувстваше, че трябва да се държи за него, в противен случай щеше да се изгуби в този водовъртеж от чувства, който той предизвикваше.

Притиснали устни едни в други отново, той нежно смучеше нейните и ги гъделичкаше с език несъзнателно, но кожата й вече бе станала твърде чувствителна навсякъде. Тя притисна устни към неговите по-решително, за да спре гъделичкането. Той явно си помисли, че тя се опитва да усили темпото, защото страстта, която по някакво чудо бе обуздавал, беше незабавно отприщена на свобода. Целувката му стана ненаситна и я запрати отново в същия еротичен вихър.

Това, че самата тя се бе разгорещила така, леко я разтревожи, но просто защото не знаеше, че е способна на такава страст. Нямаше нищо против, но беше неочаквано. Имайки предвид, колко много бе мечтала това да се случи, не би трябвало изобщо да е изненадана. Нито пък би могла да иска по-прекрасна обстановка, в която мечтите й да станат реалност. Горещ тропически остров, с нежен бриз с аромат на океан, идеалната температура, за да си свалиш дрехите. Какво повече би могла да иска, е освен легло, но меките легла бяха за перфектните мечти. Това беше истинско и за предпочитане.

И интимно. Нямаше никакви отварящи се врати, които да ги прекъснат. Тази мисъл изникна в съзнанието й. Тук само тя можеше да го прекъсне, а тя нямаше намерение. Това, че му беше длъжница, беше само извинение. Беше си мислила за това твърде често, за да продължи без да го изпита. И нямаше никой друг в целия свят, с който би предпочела да опита.

Той разкопчаваше копчетата на нощницата й, без да прекъсва целувката им. Тя нямаше и да забележи, ако опакото на ръката му не беше докоснало гърдите й. Имаше твърде много копчета, разбира се, защото не беше облечена точно в нощница, а тънката роба с копчета от врата до краката, която предпочиташе. Беше много по-мека, отколкото памучните й нощници.

Той разбра това много скоро. Щеше ли страстта му да надделее над търпението и да съдере дрехата? Надяваше се да не стане така, защото тази роба беше единственото, което можеше да облече по-късно, когато ги спасят. Всички мисли се изпариха, когато ръката му се плъзна по тялото й, погали бедрата й и след това се плъзна между тях.

О, Господи, беше толкова чувствителна! Само случайното докосване на гърдите й преди малко, беше втвърдило зърната й. Но това?! Пръста му се плъзгаше по сърцевината на дивата й страст! Тя се раздвижи. Не можеше да го предотврати, нямаше контрол върху него! Той го направи отново. Тя продължи да се движи, притискайки се към него, после отдръпвайки се, стенеща до устните му. Долови усмивката му точно преди да плъзне пръста си в нея.

Тя изстена отново и достигна върха. Случи се толкова бързо, просто избухна в нея, най-невероятният екстаз, който изригна диво от слабините й, пулсиращ около пръста му, оттичайки се бавно, възхитително. Тя беше почти в шок, беше толкова удивена.

— Какво беше това? — задъхано попита тя.

— Само началото — каза той, докато покриваше лицето и с нежни целувки.

Той се изправи, за да съблече дрехите си. Не бяха приключили? Вълнението отново затрептя в корема й. Тя бързо довърши разкопчаването на робата си, но остана с нея. Щеше да им послужи, като добра постелка върху пясъка, помисли си преди да го погледне и всяка мисъл да излети от главата й.

Бойд стоеше там гол, точно захвърлил бричовете си на земята. Очите й блеснаха от възбуда. Винаги си бе мислила, че той има добре сложена мъжка фигура, твърде идеална в нейните очи, но това беше чисто великолепие. Дълга, жилеста фигура, очертана от плътни мускули. Гръдния му кош беше широк, леко покрит с матови златисти косми, които не се спускаха много под зърната му. Торсът му изглеждаше толкова силен, че нямаше нищо в по-малко или в излишък. Тя си помисли, че може да стъпи на корема му, без да направи вдлъбнатина. Дори бедрата му бяха осеяни от мускули, толкова плътни и силни, че едва ли някой можеше да се състезава с него пеша! И тези ръце, които я бяха държали, как не я бе прекършил на две? Раменете и ръцете му бяха толкова мускулести. Нищо чудно, че носеше ризи с широки ръкави. Инак и най-малкото напрягане би разцепило шевовете.

Погледът й премина през всичко това, но накрая се закова на копието, което стърчеше от слабините му, символа на мъжествеността му и в гласа й определено прозвуча страхопочитание, когато каза:

— О, Боже, това е изумително!

Той застана абсолютно неподвижно при това изявление. Не трябваше ли да го споменава? Твърде много ли го бе шокирала? Не я интересуваше. Беше твърде любопитна, за да не каже нищо и да, тя беше шокирана. Не бе очаквала нещо такова, особено след като беше видяла онези няколко статуи в Англия. Всяка от тях рисуваше тази уникална част от мъжкото тяло толкова малка, че едва се забелязваше. Колко заблуждаващо! А Бойд беше грамаден, но колкото и да беше странно, не я плашеше.

Крайно очарована от това, в което се взираше, тя дори каза:

— Може ли да го докосна?

Той свлече на колене пред нея със стон. Тя го прие, като „да“. С една ръка отначало, тя покри дължината му, за да усети как е на допир, копринено гладък, топъл, гъвкав и в същото време корав. Изумително.

Тя го чу пак да стене и погледна към него. Погледът му я изгаряше.

— Боли ли?

— Не — каза той сподавено.

— Добре, защото не съм приключила.

Кейти не обърна внимание на изръмжаването му. Вече с две ръце, обхвана цялата дължина, сключи пръсти от двете страни и леко раздвижи длани по кадифената повърхност. Направи го отново и отново. Всеки път, когато пръстите и го оставеха, той се накланяше и подкачаше. Веднъж отскочи срещу гърдите й. Почувства, как я опари. Но не беше толкова непоклатим, колкото изглеждаше в началото. Невероятно твърд, но все пак податлив.

— Ти ме убиваш!

Тя погледна рязко към него, обвинително намръщена.

— Каза че не те боли!

— Не е такъв вид болка. Господи, Кейти, толкова силно те желая, че ще експлодирам.

Изражението и се смекчи, когато каза:

— Тогава, какво чакаш?

Той беше сериозен. Страстта му беше достигнала почти до експлозия. След няколко секунди, тя беше отново по гръб на пясъка и той безпогрешно се зарови в нея. Тя беше още влажна от собствения си оргазъм, така, че той се плъзна дълбоко без да се спира пред нищо, включително и нейната девственост. Но болката от проникването си беше отишла, още преди тя да усети острото разкъсване. Тя беше поразена. Усети удоволствието на живота. Това беше най-първичното нещо, което беше правила някога. Експлодира с толкова наситено удоволствие отново, преди него, че все още се извиваше от насладата на този втори оргазъм, когато той се освободи в нея.

Той се стовари на пясъка до безкрайно изтощен, но имаше достатъчно сила да я издърпа до себе си, обвивайки едната си ръка около нея и да я задържи там. Бузата й се притисна към гърдите му. Тя се усмихна замечтано, също толкова изтощена и преситена, но имаше и още нещо, което чувстваше. Щастие ли беше? Тя не съжаляваше изобщо. Беше се насладила на любовта им неизмеримо. И беше твърде доволна от мъжа, в чийто прегръдки се бе сгушила. Може би това беше простичкото щастие.

С полупритворени очи, лениво въртейки около пръста си, косъмчетата на гърдите му, които бяха под ръката и, тя най-накрая осъзна, накъде е насочен погледът й и очите й се отвориха широко. Великолепното му копие беше изчезнало.

Тя се изправи.

— Къде изчезна?

Беше сериозна. Наистина не знаеше. Бойд отвори очи и като разбра какво има предвид избухна в смях.

— Ще се върне, обещавам ти — каза й той с широка усмивка.

По-късно тя щеше да се смее заедно с него на това, колко малко знае за мъжкото тяло. Но точно тогава, пред очите й той изпълни обещанието си.