Джоана Линдзи
Прелъстяването (26)

Глава 25

— Как така е отплавал? — развика се Кейти на докера, който току-що и беше казал, че е изпуснала кораба си.

— Тръгна със сутрешния прилив — каза мъжа, едва поглеждайки към нея, докато товареше сандъци в една товарна кола. — Както повечето кораби.

Той беше единственият, който стоеше близо до котвената стоянка на кея, към която се беше отправила. И намирайки стоянката празна, не беше съвсем на себе си.

— Защо не са ми казали! Защо не е отбелязано на билетите?!

— Погледнахте ли билетите?

Тя внезапно затвори уста и си тръгна. Не, не беше проучвала билетите внимателно. Не беше свикнала да плава. Беше пътувала по този начин само веднъж! И не можеше да повярва, че е изпуснала кораба!

— Наистина ли е заминал? — попита Грейс колебливо, когато Кейти се качи отново в каретата. Колебанието дойде от това, че чу затръшването на вратата, както и виковете отвън.

— Да.

— Слънцето изгря само преди час. Колко рано е трябвало да дойдем?

— Доста по-рано. Сега разбирам, защо човекът с билетите беше споменал, че можем да пренощуваме на борда, ако се притесняваме. Но не трябваше да го казва така, че да прозвучи просто като възможност.

Грейс се облегна с въздишка.

— Значи ще се върнем обратно в офиса за билети?

— И още едно дълго отлагане? Не мисля. Вместо това ще намеря Бойд Андерсън.

— За какво?

— За да наема кораба му.

Грейс започна да се смее, но не и Кейти. Когато прислужницата осъзна това, каза:

— Ти не се шегуваше?

— Не, не се шегувах. Той не спря да ме моли в Хавърстън да му кажа някакъв начин да се реваншира. А и нямам предвид да поискам да ползвам кораба му, без заплащане. Казах да го наема, нали?

— Да, но не можеш просто да наемеш корабът му с целият му екипаж, без да го известиш предварително.

— Мога, ако му принадлежи.

— Обзалагам се, че няма да се съгласи — предрече Грейс.

Кейти си спомни изражението на Бойд, когато я умоляваше да му позволи да направи нещо, каквото и да е, за да оправи нещата.

— Ще видим.

Бяха се върнали в Лондон вчера, достатъчно рано, за да опаковат дрехите, които бяха завършени и доставени в хотела й и да намерят нов хотел. В предишният нямаше свободни стаи. Беше заминала толкова рано сутринта за Глочестършир, че не бе помислила да си запази стаята за другите нощи до завръщането си. Но поне хотелския служител беше запазил пакетите, които бяха пристигнали за нея и я упъти към друг хотел.

Тя предположи, че ще трябва да започне да обръща повече внимание на тези подробности, ако искаше да продължава да пътува по света. Корабни разписания, карети, запазени хотелски стаи, неща, които бе взела за даденост, е поне неща, които не й се бе налагало да урежда. Тя се справяше добре, докато не напуснаха Шотландия, но дотогава не се бяха натъкнали на никакви препятствия по време на това приятно пътуване, което я заблуди и тя повярва, че всичко ще върви като по мед и масло и нищо няма да се обърка.

Кейти въздъхна. Знаеше, че реагира така заради случилото се в Глочестършир. Беше разстроена — дори много повече от разстроена, но трябваше да загърби всичко. Начина по който бе отхвърлена — гнева и болката, които изпита заради това. Тези чувства и бяха толкова чужди, че тя не искаше все още да ги анализира.

И не разказа на Грейс за кратката среща с леля си в детайли. Господи, майка й е била права. Те наистина бяха сноби, от най-лошия вид и това беше всичко, което бе казала на прислужницата си. Беше твърде наранена, за да го обсъжда.

Никога преди, не я бяха наричали по този ужасен начин. Тя знаеше, че може да се използва по пренебрежителен и обиден начин, а не само за „незаконно дете“, каквато тя определено не беше. Значи леля и я беше нарекла копеле, само за да й покаже, колко малко означаваше тя за нея. Все пак болеше. Болеше, дори повече от това, че надеждите и все още да има семейство шумно се сгромолясаха.

Тя искаше да се махне далеч от Англия и тези ужасни емоции, които никога не бе изпитвала преди да се озове тук. Да чака разписанието на друг кораб? Когато имаше друга възможност?

А дали отново не приемаше нещата за даденост? Грейс можеше да се окаже права. Бойд сигурно щеше да се изсмее на предложението да й даде под наем кораба си. Идеята наистина беше нелепа, ако се замислеше. Но ако той се съгласеше, щеше да отплува още утре сутрин или дори по-късно днес. Ако приемеше тя щеше да го види отново. Тази сутрин на път към пристанището си мислеше, че няма да се срещнат повече. Ако приемеше, тя щеше да го види отново. И сега бе уплашена, но трябваше да си признае, едновременно с това и развълнувана. Щеше да настоява той да не пътува с тях. Това беше разумното решение. Той не беше капитан на кораба. Щеше да е много по-добре „Океан“ да е на нейно разположение, но собственикът му да си остане далеч в Англия.

И само за да е сигурна, че Грейс няма да я обвини по-късно, че е искала с нетърпение да се види с Бойд, спря първо в билетния офис. Ако успееше да вземе билети най-късно за следващия ден, щеше да забрави за помощта на Бойд Андерсън.