Джоана Линдзи
Прелъстяването (23)

Глава 22

Въпреки че хората в Гардинър не общуваха помежду си много, освен в неделя и по празниците, майката на Кейти все пак я учеше на тънкостите на добрия етикет, както и нея я бяха учили преди години и посещението на хора в дъждовно време влизаше в списъка с „никога не го прави“. Дъждовната вода във фоайетата на хората и оставяне на мокри, кални отпечатъци от стъпки върху скъпия килим, със сигурност нямаше да осигурят повторна покана. Не че къщите в Гардинър имаха скъпи килими, но Аделин беше категорична по въпроса.

Когато Кейти погледна през прозореца на следващата сутрин, не видя ситен дъждец, а истински порой. Дъждът, който валя вчера цял ден, продължаваше и нямаше никакви изгледи да спре. Тя изчака един час, после станаха два, но накрая отложи посещението при Милърд за друг ден. Ако тя и Грейс се върнеха в Лондон до утре вечерта, за да отплават на следващия ден, можеха да си позволят да прекарат още един ден в Хавърстън, а и Кейти продължаваше да обмисля, дали да не отложи тръгването от Англия, ако всичко минеше, както тя се надяваше със семейство Милърд.

Вчера, след като пристигна в Хавърстън, беше изумена. Къщата на сър Антъни беше блестящо елегантна, но провинциалното имение на Маркиза беше замък! Буквално се разпростираше на акри земя и беше толкова голямо, че блясъка на светлината се губеше в огромните стаи. Но домът на маркиза имаше дивани, толкова разкошно тапицирани, че Кейти се страхуваше да седне на тях, камини, два пъти по-големи от нормалното, картини, висящи на стените с тапети, които бяха по-големи от нея! Джудит я бе завела на кратка обиколка, която отне цял час и не обхвана дори половината от замъка.

Тя не беше ходила все още до парниците, дори и за да види каретата, която бе превърната в градинска украса. Джудит беше оставила тази обиколка за след вечеря предния ден, когато лампите щяха да са запалени, за да й придадат впечатляващ вид, но Кейти се оттегли в стаята си след вечеря, заради Бойд.

Реши да ги види сега, преди закуска. Нямаше да чака дъжда да спре, тъй — като нямаше такива изгледи. Навън имаше много парници. Джудит не бе преувеличила за любовта на Джейсън Малъри към отглеждането на растения. Те всички бяха големи и повечето направени от стъкло и Кейти трябваше само да спомене „каретата“ на един слуга, за да я упъти в правилната посока.

Той предложи да й донесе чадър. Тя не искаше да чака и отказа, а и не беше толкова далеч от къщата. Но преди да прекрачи прага на парника, се смееше на това, колко бързо беше подгизнала. Но не й беше студено. Вътре в парника беше топло и влажно. Пътека водеше през богатата зеленина, някои растения бяха саксийни, някои увивни, някои дори висяха от гредите на покрива, но повечето просто бяха засадени в благоприятната почва под краката й.

Когато съзря каретата забави ход с широко отворени очи, изумена за кой ли път. Джейсън дори беше окачил два полилея над нея, в парник! Тя се натъкна на работник, който ги палеше.

Е, това беше прекалено и тя попита слугата:

— През деня?

Старчето кимна.

— Само през мрачни дни, като този, госпожице.

Кейти седна на една от пейките, които бяха сложени близо до каретата. Скоро слугата привърши работата си и я остави сама. Каретата беше невероятна гледка. Колелетата бяха махнати, правейки я да изглежда, като засадена в земята! Цветя и лози я обграждаха. Но със сигурност не се нуждаеше от допълнителна светлина. Изцяло в бяло и златно, вероятно сияеше, когато слънцето преминаваше през прозорците. Но полилеите й придаваха уникален блясък, карайки я да изглежда почти нереална и провокираше приказни видения в съзнанието й.

Тя усети нервният й стомах да се успокоява. Дори тревогите от миналата нощ изчезнаха. Обстановката беше толкова спокойна, че тя почувства част от това спокойствие да обзема и нея.

Дори не се скова, и не понечи да си тръгне, когато Бойд се появи и седна до нея. Разговора от снощи бе предизвикал силни чувства в нея, но в момента изобщо не се подразни от присъствието му. Когато го погледна, тя се зачуди, защо трябваше да е толкова красив? Беше облечен така, както обикновено беше на кораба си, в риза с отворена яка и незакопчано сако. Не беше официално с шалче и въпреки това дрехите му стояха отлично, даже прекалено добре, обгръщайки слабото му мускулесто тяло.

— Значи все пак нямаш нищо против дъжда? — попита той.

Тя избърса лице в дългите си ръкави, но капчици вода все още блестяха по плитката й, а мокри петна осейваха лимонено — зелената и рокля навсякъде. Копнееше да отстрани дъждовните капки от бузите му с… език…

Незабавно се изчерви от посоката, в която мислите й бяха поели, но той вероятно предположи, че беше заради въпроса му. С усилие се опита да запази тона си разговорлив, какъвто беше неговия.

— Не и когато съм излязла по мой избор — отговори тя.

Той се засмя.

— Разбирам.

— Не си толкова глупав все пак? — усмихна му се и тя.

Боже Господи, тя се шегуваше с него? Е, по-добре отколкото да му се присмива, но къде беше останал гневът й? Не му беше простила, изобщо. Може би беше заради обстановката? Караше я да се чувства като в приказка… или една от нейните фантазии… където Бойд Андерсън често се появяваше.

— Мислех, че ще посетиш роднините си тази сутрин. Не очаквах да те намеря тук.

— Откъде знаеш?

— Попитах Рослин. Предпочитам да не оставям нещата на случайността, когато ти си замесена.

Тя се изчерви отново и цялото и тяло внезапно се сгорещи. Спомни си, защо му беше казала, че е омъжена в началото. Той я смущаваше по начин, който й бе непознат. Бе разкрил чувствата си, или по-точно желанията си, когато си мислеше, че е престъпница. И не ги криеше сега, когато бе узнал, че това не е вярно, защото вече знаеше, че не е омъжена. Можеше ли да устои на флиртовете му този път? Или бе твърде привлечена от него, за да се наслади на един малък романс и после да се отдръпне?

— Да не си глътна езика, Кейти?

Тя прогони мислите си.

— Няма да ги посетя в този дъжд. Това може да почака до утре.

Той се засмя и й напомни:

— Току-що твърдеше, че нямаш нищо против дъжда. Смея ли да се надявам, че не си искала да напуснеш Хавърстън, без да ме видиш отново?

Тя извъртя очи.

— В никакъв случай. Просто никога не съм се срещала със семейството на майка ми, така че искам тази първа среща да е перфектна.

— А, разбирам. Уведоми ли ги, че ще се забавиш?

— Те дори не знаят, че съм в Англия.

Той повдигна вежда.

— Няма да ги осведомиш, че си в околността, преди да се появиш на вратата им?

— За да могат да си стегнат багажа и да си тръгнат?

Беше очевидно, че сега не се шегува, което накара Бойд да се намръщи.

— Защо казваш това?

Тя никога не му бе споменала за семейство Милърд. Със сигурност не ги бе споменавала в никой от разговорите им на борда на кораба му.

Не искаше да му обяснява ситуацията сега, така че каза:

— Те са семейството на майка ми, но са се отказали от нея, когато се е омъжила за баща ми и е заминала за Америка. Може да не искат да се срещнат с мен. Всъщност, за малко да не дойда тук.

Той посегна към ръката й. Това щеше да е нещо нормално, ако бяха приятели и неговата вина не стоеше помежду им. Върна ръката си обратно на коляното си, но тя разбра какво почти беше направил и горещите искрящи усещания отново я обзеха… По дяволите?

— Хрумвало ли ти е, че може изобщо да не са в имението сега? — попита той.

— Спряхме в Хавърс Таун на идване и разпитахме в няколко магазина. Семейство Милърд са тук.

— Искаш ли придружител? Ще се радвам да те придружа. Ако имаш нужда от морална подкрепа.

Опитваше се да се реваншира или наистина искаше да предложи помощта си? Беше трудно да се каже, какво се върти в главата му — освен похотта, която той не криеше. Но точно сега не можеше да я различи в погледа му. Беше сърдечен и мил.

Кейти изстена вътрешно. Какво й ставаше? Нямаше значение как се държи сега, беше го видяла в най-лошата му светлина — арогантен, упорит, глух за обяснения и трябваше да изстрада всичко това, плюс още много неща, за които отново него обвиняваше. Може да не я беше вкарал в затвора, но тя нямаше да се озове там, ако той не беше я отвел насилствено от Нортхемптън през онзи ден.

Тя рязко се изправи.

— Благодаря, но това е нещо, което трябва да направя сама. И смятам, че вече съм готова за закуска.

Той извика след нея, но тя излезе, без да спира. И нямаше да спре и в салона за закуска, ако беше празен, защото чу Бойд точно зад себе си. Но не беше празнен.

По-малката, по-непретенциозна стая имаше стена от прозорци, които пропускаха сутрешното слънце, когато не беше облачно или дъждовно, както днес. Беше приготвена за бюфет днес. Джудит и майка и вече се бяха настанили на масата и Кейти седна между тях. Това я предпази от следващ личен разговор с Бойд за момента и смяташе да си остане така до края на посещението си.