Джоана Линдзи
Прелъстяването (8)

Глава 7

— Е добре, янки — каза Антъни — Ще ти се доверя, да се погрижиш за размяната. Но аз няма да съм далеч, в случай, че нещо се обърка.

Бойд беше изключително доволен, че Антъни Малъри му оказа доверие. Може би, защото неговото семейство, все още го смяташе за „малкото братче“, лудата глава, която при най-малък повод влиза в юмручен бой. Докато братята му растяха, те бяха пропуснали да отбележат, че и той е пораснал. Да, често се боксираше и приветстваше всяка възможност да изпита собствените си възможности, но вече не беше толкова импулсивен, колкото преди. И беше доволен, че един Малъри и то такъв, към когото изпитваше възхищение, бе разбрал, че той е способен да се справи с такава напрегната и важна ситуация.

Антъни нямаше да чака до утре за да направят размяната, когато можеше да опита да намери дъщеря си още днес. Нортхемптън беше само на няколко часа усилена езда все пак. Можеха да са там и да претърсят целия град преди залез. Не, че те щяха да направят нещо толкова очевидно. Не знаеха колко човека са замесени в коварния план и не можеха да рискуват, ако престъпниците ги забележеха в града или наблюдаваха пътя. Затова Антъни, Джереми и Бойд напуснаха Лондон с карета.

Три коня бяха вързани отзад, в случай, че им се наложеше да се придвижват по-бързо. Но каретата щеше да скрие Антъни, който изглежда похитителите можеха да разпознаят и Джереми, който твърде много му приличаше. Бойд просто се качи при тях, докато обмисляха, кой как да действа.

— Би било глупаво, да организират срещата близо до техния град — предположи Антъни. — Сериозно се съмнявам, че живеят някъде близо до Нортхемптън, което изключва претърсването от врата на врата. Но те най-вероятно са скрили Джудит в някоя изоставена къща или плевня, някъде, където могат да я държат, без да ги издаде.

— Мислиш ли, че може да са я промъкнали в странноприемница? — попита Бойд.

— Може би — каза Джереми — Тя е малка. Може да се направи, така че не трябва да го изключваме като възможност.

— Ако обсъждаме всички възможности, те може да са я завели някъде, без да се промъкват, принуждавайки я да мълчи — отбеляза Бойд — Би ли направила, каквото и кажат? Или е достатъчно смела, за да вика за помощ?

Антъни стовари юмруците си върху страничната стена на каретата.

— Вероятно е прекалено ужасена, за да направи, каквото и да е!

Джереми се опита да игнорира изблика на объркания си чичо и каза на Бойд:

— Тя е толкова смела, колкото и сестра ми Джак, и е твърде умна, за да направи нещо глупаво. Защо не провериш странноприемниците. Наистина не мисля, че са толкова глупави да ползват странноприемница, където други хора може да разберат, но трябва да проверим всички възможности. Чичо ми и аз ще обиколим наоколо и ще огледаме за изоставени сгради.

— Продължаваш да предполагаш, че не са глупави, но аз не съм съгласен — каза Бойд — Те сториха това. Значи са адски глупави. Знам какво да направя и къде да ви намеря по-късно, за да ви кажа какво съм научил, така че сега слизам и започвам да търся. Да се надяваме че ще имам някакви новини, когато пристигнете.

Те спряха, колкото Бойд да вземе коня си и да тръгне. Колкото и да им се искаше, не можеха да подкарат бясно към Нортхемптън. Това щеше да привлече внимание. Каретата се движеше с нормален ход, а Бойд щеше да пристигне в града час или два преди тях.

Безмилостен в мислите си, за това, което щеше да стори, ако в ръцете му попаднеха хората, които го бяха сторили, Бойд замалко да не види подивялата жена, която обръщаше каретата по средата на пътя. От гърба на коня, той едва заобиколи античното возило, мислейки, че жената не бива да кара, ако не знае как да обърне, без да блокира целия път.

— Чекай, мъжо — извика му разрошената жена. — Търся дъщеря си. Момето избяга пак от вкъщи. Виждъл ли си я?

Бойд не спря, но извика:

— Не съм виждал друга жена освен теб днес.

— Ни съм толкоз стара, мъжо, за дъ имам гуляму дете все още — отговори му тя със сърдит тон.

Търпението на Бойд се изчерпваше. Вече два пъти го бяха спирали, за указания, които не можеше да даде. Той самия следваше указания!

Така, че отговори просто:

— Не съм виждал никакви женски. Приятен ден. — И препусна по пътя.

Поддържаше добра скорост подминавайки другите по пътя си, като избягваше тези, които се бяха отправили на Юг. Но около двайсет минути по-късно, червенокос мъж, който яздеше по-надолу по пътя отби, за да му даде знак да спре.

— Хей, виждъл ли си една шотландка дъ пътува насам?

Бойд не отговори, просто посочи зад себе си и отмина. Натоварен път, но ако още някой се опиташе да го спре, може би просто щеше да отговори, чрез пистолета в джоба си.