Джоана Линдзи
Прелъстяването (56)

Глава 55

Беше доста късно, когато Антъни и Кейти се върнаха в Хавърстън. Софи бе настояла да останат за вечеря и Антъни не можеше да откаже поне на тази покана. Нито пък си тръгнаха веднага след това. Кейти и Софи имаха твърде много да си говорят за неща, които не бяха болезнени и за щастие Летиша не се присъедини пак към тях, за да помрачи останалата част от вечерта.

Настанени в каретата, с ръката му обвита бащински около раменете й, по покровителстващ начин, Антъни колебливо попита:

— Не си ли разстроена от това, което научи днес?

— Не. Всъщност съм облекчена. Имам живо въображение. Очаквах нещо много по-лошо.

— Ще пратя покана на Софи да дойде в Хавърстън утре, сама. Бих предпочел да не срещам Рос и Джуди с Летиша, но мисля, че и двете биха се радвали да се срещнат с баба ти. От думите й тази вечер, имам чувството, че Летиша е изплашила повечето от посетителите им през годините, така че старото момиче сигурно ще оцени едно малко събиране, както и да е в компанията на деца отново.

— Вероятно си прав. Но не мисля да избягвам Летиша безкрайно. Всъщност, очаквам тя да свикне с мен и евентуално да преодолее част от оскърблението си.

— Ти си по-голям оптимист от мен — подсмихна се той.

Колкото и късно да беше, някой ги чакаше — светлините пред къщата бяха все още запалени. Вероятно беше Рослин. Тя умираше от любопитство да разбере, какво се е случило преди толкова много години и даже се беше нацупила малко, когато Антъни отказа да я вземе с тях на посещението. Изненадан, влизайки завари Джеймс облегнат на вратата на салона с чаша бренди в ръка.

— Вече започвах да си мисля, че ще прекарате нощта у Милърд — отбеляза Джеймс.

Антъни се ухили.

— Не очаквах да те видя тук, старче. Твърде си любопитен, за да изчакаш докато се върнем в Лондон?

Джеймс се присмя.

— Трябваше да се видя със стареца. Не съм го виждал, откакто се върнах от Карибите, нали знаеш, а после отплавах отново с теб.

— Разбира се — отговори Антъни със съмнение, тъй като знаеше, че Джейсън беше известил, че ще дойде следващата седмица в Лондон на гости.

Но Джеймс не беше свършил с обяснението си.

— И доведох янкито с мен.

Антъни се наежи.

— Бойд? За какъв дявол си направил това?

Но преди Джеймс да може да отговори, Кейти ахна:

— Бойд е тук? Къде?

— След като решихме, че вероятно няма да се върнете тази нощ, той отиде да си легне, мърморейки нещо, че искал да бъде свеж и с бистър…

— Това ми звучи като добра идея и на мен. — Кейти буквално побягна по стълбите, извиквайки им от там — Лека нощ на двама ви!

Антъни се намръщи, докато я гледаше как се отдалечава. Джеймс се подсмихна, преди да каже:

— Защо ли не съм изненадан?

Антъни гневно изгледа брат си.

— Изненадан от какво, че дори не те поздрави, преди да избяга? И как смееш да водиш този простак…

— Зарежи това, пале — Джеймс пристъпи напред и тикна брендито си в ръката на Антъни — Изпий това. Ще имаш нужда от него, когато чуеш, какво имам да ти казвам, или не забеляза, как лицето й светна само при споменаването на името му?

 

 

Сърцето на Кейти щеше да изскочи. Той бе дошъл. За нея. Тя не се и съмняваше, както не се съмняваше, че е изпълнен с тревога, все още мислейки си, че трябва да води битка, за да спечели любовта й. Тя нямаше да го остави и миг повече да се тревожи.

Тя знаеше в кои стаи бяха членовете на семейството й, така че знаеше и къде би могъл да е настанен. Първата стая, която провери беше правилната, или поне бе заета. Трябваше да изчака очите и да привикнат с тъмнината, за да се увери. Все още не бе достатъчно студено, за да е запалена камината.

Тя затвори внимателно вратата зад себе си и пое дъх няколко пъти. Само това, че беше отново с него в една стая я изпълни с облекчение. И не й отне дълго, докато съзре леглото.

Той лежеше по гръб, с ръка преметната зад главата му, а един златисто кафяв кичур бе паднал на челото му. Гърдите му бяха голи, одеялото го покриваше само до кръста. Кейти се почувства леко притеснена при тази гледка. Устата му бе леко отворена, но не хъркаше. Тя чуваше само дълбокото, равно дишане на съня. Той искаше да е свеж и с бистър ум, когато говори с нея на сутринта. Тя не можеше да чака толкова дълго.

Измъкна се от обувките и дрехите си, оставяйки ги на куп до леглото. Вече изобщо не се чувстваше спокойна. Беше твърде развълнувана и изненадана, че успя да спре, дори само за да си свали дрехите. Легна на леглото до Бойд и се сви до него. Той не се събуди, дори и когато тя докосна гърдите му. Достави й удоволствие за няколко мига, но само за няколко. Тя се наведе по-близко, духна срещу ухото му, за да го погъделичка и да го събуди и разбра на секундата, когато той се събуди и осъзна, че не е сам.

Той се обърна към нея. Тя го целуна, преди да е успял да каже нещо. Ако поради някаква причина бе сгрешила и той вече не я желаеше, тя не искаше да го знае. Но тялото му все още я искаше. Тя трябваше да устои на желанието да се изсмее с чисто удоволствие на това, колко бързо целувката му се превърна в гореща и властна, после се изуми от това, колко бързо собственото и тяло отговори.

— Лавандула, имаш толкова неповторим аромат, Кейти — каза той сънено, докато слагаше ръце на бузите й, после на раменете й. Но после изстена, когато ръката му се премести по-надолу и той осъзна, че е гола.

— Господи, не ме събуждай! Или вече съм в рая?

Беше и казал нещо подобно веднъж преди.

— Не сънуваш — отговори тя — Но това определено е рай, нали?

Той се разсмя и я целуна пак. Бореше се да се измъкне изпод одеялото, без да прекъсва целувката и скоро лежеше върху нея и краката й инстинктивно се увиха около него, за да го задържат там. Страстта му винаги бе била проблем. Тя имаше чувството, че този път нейната може да е пречка. Искаше толкова много, твърде много, за да чака.

Очевидно той също не искаше.

— Вече няма как да не се омъжиш за мен.

— Знам — тя го целуна отново.

— Наистина ли?

— Ще говорим по-късно!

Той се разсмя на нетърпението й.

— Поне най-накрая разбра, какво е да…

Тя сграбчи косата му и почти му изръмжа:

— Ако не правиш любов с мен веднага…

С този поглед, който винаги бе способен да я изпепели, той каза:

— Господи, обичам те толкова много, Кейти — докато се плъзгаше дълбоко в нея, задоволявайки нуждата й да е там, задоволявайки страстта й скоро след това и задоволявайки копнеещото й сърце със страстните думи, които бяха дошли от дъното на душата му.

 

 

Той я държеше нежно в ръцете си след това, сякаш можеше да се счупи.

— Наистина ли имаше това предвид? — попита я той внимателно.

Страстта й беше отшумяла, усещаше само нежност сега и беше преизпълнена с нея. Тя се обърна, за да сложи длани на лицето му и да го погледне в очите, преди да каже:

— Научих тази вечер, колко ужасен може да стане живота, само защото няколко думи не са казани никога. Те може да не променят нищо, но може и да променят всичко. Е, аз няма да направя същата грешка. Каквото и да стане, Бойд, аз те обичам. Така, че следващия път, в който кажа, че съм омъжена ще е наистина.

— Няма да съжаляваш, обещавам ти — той целуна всеки пръст на ръката й — имаме остатъка от живота си да видим света. Не е нужно да видим всичко за една година или две. Когато децата ни пораснат, те дори ще се наслаждават. Ще имат преживявания, които ти си пропуснала като дете, ще могат да видят света със собствените си очи, а не само да чуват или да четат за него.

Сълзи почти напълниха очи те й, беше толкова трогната от това, колко много искаше той да я направи щастлива.

— Ще направиш това за мен, дори и с тази морска болест? Но вече не е нужно. Аз търсех вълнение, нови неща, приключения, но това беше само за да запълня празнотата в живота си и да избягам от скуката от детството си. Вече нямам нужда от това, Бойд, не и след като имам теб.

 

 

Ейми я бе предупредила, „Ще бъдеш много по-щастлива тук, отколкото си мислиш“. Кейти не се съмняваше вече. Имаше голямо семейство, за каквото винаги бе жадувала и сега беше готова да го направи дори по-голямо с мъжа, когото обичаше. Това беше вълнуваща мисъл. Това щеше да е приключението на живота й.

На сутринта, Кейти и Бойд слязоха заедно, за да споделят чудесната си новина със семейството й. Повечето Малори бяха събрани в салона. Антъни и Джеймс бяха там със съпругите си, наслаждавайки се на сладкишите за закуска. Джаклин и Джудит бяха доближили глави и си шепнеха, настанени и двете в един стол. Те спряха и се опулиха, когато видяха двойката да се задава, усмихнати хванати за ръце.

Антъни също ги забеляза незабавно и бавно се изправи. Нямаше нужда да пита какво става, след разходката му с Джеймс. И зачака тихо двойката да стигне до тях. Само Джорджина и Рослин изглеждаха разтревожени от това, какво може да каже или направи той. Очевидно още не бяха сигурни в реакцията му.

Но Антъни положи длани на лицето на Кейти и каза:

— Сигурна ли си, че това е, което искаш? Все още мога да го убия.

Бойд изсумтя, но Кейти подари на баща си красива усмивка, която разкри трапчинките й в целият им блясък и отговори:

— Обичай ме, обичай и съпруга ми.

Антъни изстена.

— Така да бъде?

Джеймс се подсмихна зад него.

— Тя е Малъри. Да не си очаквал нещо друго?