Джоана Линдзи
Прелъстяването (55)

Глава 54

Мълчанието в стаята беше изпълнено с гняв, докато Антъни и Летиша се гледаха един друг унищожително. Софи гледаше ту към единия, ту към другия раздразнена. Тя все още здраво държеше ръката на Кейти в скута си, все едно искаше да възпре Кейти да се присъедини към свадата.

— Ще му кажеш ли, Лети, или трябва аз да го направя? — каза най-накрая Софи, когато се разбра, че дъщеря й няма да отговори.

Летиша стисна здраво устни, очевидно ядосана. Не искаше да каже нищо, искаше да запази тайната си. Софи явно не беше съгласна и имаше последната дума.

Но все едно емоциите не бяха взели връх, Софи попита небрежно:

— На колко години беше когато се влюби в него, Лети?

— На четиринадесет — измрънка Лети.

— Твърде млада. Трябваше да отмине. Тя рядко го виждаше. Но не отмина, а се засили.

Не беше ясно на кого говори Софи. На себе си, на цялата стая? Очите й се бяха спрели тъжно на дъщеря й.

Антъни, гледайки ту едната ту другата избухна:

— Не искаш да кажеш, че е била влюбена в мен!

Софи погледна към него и се подсмихна.

— Мили Боже, не, ти самия беше още дете тогава. Беше брат ти Джейсън, който плени очите и сърцето й от първия момент, в който го видя.

Невярващо, Антъни каза:

— Сериозно, без глупости, Джейсън? Той беше глава на семейството ни откакто стана на осемнайсет. Той никога не е имал време за общуване, още по-малко да мисли за романси.

— Е, той беше твърде внушаваща фигура тогава. И Лети често ходеше до Хавърс Таун с надеждата, че той може да направи някое от редките си посещения в града и да й даде шанс да поговори с него.

Очите на Антъни се разшириха.

— Мисля, че един път и аз го придружавах. Тя ни спря с непринуден разговор. Помня, че си помислих, че му предлага сърцето си, но Джейсън не го забеляза.

При напомнянето колко незначителна бе тя в очите на любимия си, Летиша изръмжа:

— Той никога не забеляза! Почти всеки път, които го заговарях, трябваше да му припомням коя съм!

— Очаквала си повече? — присмя и се Антъни — Та ти дори не бе излязла от класната стая още. Освен това покрай отглеждането на нас останалите и управлението на имението, Джейсън винаги имаше твърде много неща на главата си.

— Мисля, че не сте разбрал правилно, сър Антъни — каза Софи с успокоителен тон, който върна част от спокойствието в стаята. — Това продължи четири години, дори и след представянето й в обществото. Лети направи дебюта си в Глочестър, когато беше на осемнайсет. Тя се опита да се измъкне, но Оливър настоя. Цели два сезона, тя отказваше всички предложения. Всичко което искаше бе да си дойде вкъщи, за да е пак близо до Джейсън дори след като успяваше да го види само няколко пъти в годината. След два неуспешни сезона, Оливър спря да настоява.

— Защо просто не е казала на Джейсън какво чувства? — попита Антъни.

— Може сега да не изглежда така, но тогава тя бе твърде свенлива. Освен това една лейди никога не би се осмелила. Знаеш това толкова добре, колкото и аз.

— Когато това съсипва живота им, може би трябва — отговори Антъни.

— Щях — призна Летиша с тих глас — Измолих майка да го покани на вечеря. Това беше грешка. През цялото време говори за цветята и посевите си, от които баща ми изобщо не се интересуваше и в последствие се закле никога да не се повтори.

— Да разбирам ли, че родителите ти не са знаели за тази голяма любов, която си таила? — попита Антъни Летиша.

— Разбира се, че не. Аз така и не успях да говоря с него насаме тази вечер.

— Защо не си се отказала тогава? — попита Антъни внимателно — Очевидно брат ми изобщо не те е насърчавал, дори едва е знаел за съществуването ти. Защо си хранила надежда, че това може да се промени?

— Защото го обичах! Дори след като чухме за копелето му и за това, че ще го отгледа и ще го направи свой законен наследник, продължих да го обичам. Това беше любовна авантюра, която очевидно не означаваше нищо за него, след като той не се ожени за майката на момчето, която и да беше тя. После сестра ви умря и той пое грижата и за нейната дъщеря. Това беше благородно дело, но двамата най-млади излизаха извън контрол. И тогава той разби сърцето ми! — изръмжа Летиша — Вместо да се огледа близо до дома за съпруга, която да им бъде майка, той бе помолен за услуга и отведе у дома Франсис, вместо графска дъщеря. Аз съм графска дъщеря! Щях да обичам тези деца и да съм идеалната майка за тях!

— Така е, той направи грешка с Франсис — трябваше да признае Антъни.

— Грешка? Така ли го наричате? Тя го изостави. Баща й я принуди на този брак, но тя не го уважи. Цялата околност знае какъв ужасен брак беше това! Те живееха отделно през всичките тези години, преди той да породи друг скандал, като се разведе с нея.

Унищожителния тон на Летиша накара Антъни да отговори отбранително:

— Значи, защото ти не си имала здравия разум да разкриеш чувствата си или да се опиташ да впечатлиш брат ми поне малко преди той да се изправи пред нуждата спешно да си намери жена…

— Как смееш!

Той повдигна вежда.

— Аз съм Малъри, забрави ли? Ти вече си ме обявила за скандален, така че проклет да съм, чудесно си го казах. Джейсън отчаяно се нуждаеше от съпруга, когато племенницата ни започна да се превръща в мъжкарана. Ако имаше куража да преследваш това, което искаш, вместо да чакаш то да се случи без никакво усилие от твоя страна, тогава той може би щеше да се сети за теб, когато си търсеше жена, която да е майка на двамата малчугани.

— Вие, сър, сте живели твърде дълго в преситените недра на Лондон! — изстреля Летиша — Вече си нямате на представа, към какво трябва да се придържа една истинска лейди!

Антъни очевидно едвам удържаше смеха си.

— Добре — съгласи се той. — Напълно си права и моля за извинение. Ти си си държала езика зад зъбите и си се надявала на най-доброто, което не е позволило на Джеймс дори да се сети за теб, когато е трябвало да си избере съпруга. И така той направи възможно най-лошия избор, когато вместо това е можел да има теб. Напълно си права, Летиша. Твоя подход на лейди, да държиш чувствата си в тайна, е бил най-добрият избор.

Ярка червенина плъзна по бузите й, толкова беше ядосана.

— Жалък си!

— Чакай, остави ме да довърша първо и после е възможно да ме наречеш с епитет, с който не съм бил руган.

— Сигурна съм, че това е невъзможно.

— Туше! Но как ще наречеш собствените си действия, Летиша? Чисти? Безукорни? Знаеш ли, че Джейсън не искаше да се жени тогава? Той нямаше време за съпруга. Но той направи тази жертва за доброто на децата, за да им осигури майка. След като не те е избрал за тази роля, любовта ти се е превърнала в омраза. И ти си обрисувала цялото му семейство със същата четка, мразейки ни всички заради връзката ни и си се погрижила и баща ти да ни намрази. При нормални обстоятелства баща ти би трябвало да дойде да блъска по вратата ми и да изисква да постъпя правилно с дъщеря му, което с удоволствие щях да направя. Но ти направи така, че да не стане. Ревнуваше ли, Летиша? Не можа да понесеш, че Аделин успя да спечели един Малъри, след като ти се провали?

Тя само го изгледа остро. Антъни поклати глава с отвращение. Кейти, която стоеше тихо, докато слушаше всичката тази жлъч да се лее наоколо, най-накрая я почувства и в себе си. Нейната майка бе изживяла този ад тогава, когато са и казали, че може да роди детето си, но не и да го задържи. Кейти не можеше да си представи, какво би било. И за какво? Несподелена любов, която е направила Летиша толкова сърдита и озлобена, че е искала всички останали да са толкова нещастни, колкото е била тя?

Кейти се взря в отговорната за всичко жена, която бе разпръснала мъката си навсякъде, за да я споделят всички други.

— Направила си така, че майка ми да не може да се омъжи за мъжа, за когото е обичала. Принудила си я да избяга в друга страна, да напусне завинаги дома си, само за да може да запази детето си. Трябваше ли да е толкова нещастна, колкото теб, Летиша? Наистина ли беше нужно това? Тя беше единствената ти сестра!

Летиша се наежи при това ново обвинение.

— Погледни ме! Аз съм четиридесет и шест годишна. Никога не съм познала докосването на мъж. Никога дори не съм държала бебе в ръцете си. Джейсън Малъри ми отне всяка частица любов, която някога съм имала и не остави нищо, което да споделя с друг мъж. Но не исках тя да е нещастна. Никога не съм го искала!

Внезапно Летиша избяга от стаята. Кейти не пропусна сълзите в очите на леля си и почувства спазъм на разкаяние, че тя ги е причинила. Софи беше стиснала плътно очи, задържайки болката, която изпитваше заради дъщеря си.

Тя каза меко.

— Ако това е някаква утеха, тя не харесва това, в което се е превърнала. Често плаче чак докато заспи. Мисли си, че аз не знам.

— Ще се погрижа брат ми никога да не научи, че несъзнателно е бил причината за всичката тази мъка — каза Антъни.

— Но той не е виновен — увери го Софи — Човек не може да бъде обвинен в нещо, което изобщо не е по негова вина. Той никога не е знаел. За него Лети беше просто съседка, която виждаше минавайки от време на време. Той е нямал представа, че тя е таила такива огромни чувства към него. Аз самата разбрах години по-късно, когато най-накрая ми призна. Но може би ти трябва да знаеш. Не беше злонамерено от нейна страна. Не беше дори заради Джейсън. Да, тя използва всички тези скандали със семейството ти, за да подкрепи позицията си, но беше само заради теб. Тя наистина е мислела, че ще си неверен съпруг, което ще направи Аделин нещастна накрая.

— Тя не е можела да знае! — възрази Антъни.

— Не, но ти вече бе поел по своя път. Вече бе вкусил от обиграната страна на Лондон. По всичко личеше, че следваш дивите стъпки на брат си. И ти беше на път да станеш най-известния лондонски женкар от повече от десетилетие, което изглежда доказваше, че тя е права. Докато може би си бил във вихъра на първата любов и си имал най-добри намерения, колко дълго щеше да продължи това, сър Антъни? Можеш ли честно да кажеш, че щеше да си верен съпруг на тези млади години?

Антъни отвори уста, после бавно я затвори. Той седна замислено за момент и тогава най-сетна вдигна вежда към Софи.

— Изразихте гледната си точка, мадам. И то добре. След като обичам съпругата си Рослин с цялото си сърце и дори не съм си помислял да й изневеря, а както казахте съм прекарал повече от десетилетие да вършея насам-натам, така че бях напълно готов да улегна и да се задомя. Всички тези години преди това с Аделин, кой би могъл да каже? Примерен съпруг или възможно най-лошия? Не, не мога честно да кажа, какъв щях да бъда.

Софи кимна и стисна ръката на Кейти малко по-силно.

— Това беше нещастие в нашия живот. Но бе причината и за появата на това прекрасно дете. Можем само да сме благодарни за това.

Антъни се усмихна на Кейти.

— Точно така, можем. Майка й не се върна у дома, но Кейти се върна и най-накрая е част от семейството ми. Благодаря ти, че ни даде отговорите, които търсехме. Бих искал да прочета това писмо, което ти е пратила Аделин, ако нямаш нищо против?

— Опасявам се, че не мога да ти направя тази услуга. Изхвърлих го. Беше твърде сърцераздирателно и аз го препрочитах твърде често. Тя обвиняваше и мен. И въпреки, че й изпратих безброй писма, умолявайки я да се върне у дома и да доведе новото си семейство, тя не отговори на никое от тях. Така че мога само да предполагам, че никога не ми е простила.

— Недей да предполагаш това — побърза да каже Кейти — Всъщност това, че те е осведомила, че е добре и къде е, говори само по себе си. Тя не е искала да те тревожи. Колкото до това, че не ти е писала пак, не мисля, че някога е прочела някое от твоите писма. Тя хвърляше неотворени пликове в камината. Мога само да предположа, че не е искала да си спомня за миналото, след като беше доволна от новия си живот.

Софи прегърна Кейти за това.

— Имаме толкова много да си говорим, скъпа. Може би би искала да останеш тук известно време, за да може да си поговорим на спокойствие?

Кейти нямаше желание, но Антъни отказа вместо нея.

— Ще отседнем в Хавърстън, така че Кейти ще може да дойде пак утре. Тя току-що влезе в живота ми, така че покровителствените ми инстинкти все още са доста необуздани — той се усмихна, за да го направи да изглежда шеговито, но беше напълно сериозен. Това което премълча бе, че не искаше тя да има повече сблъсъци с Летиша — За сега предпочитам да я държа близо до себе си, нали разбираш.